Решение № 121 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 544/2008 г.

Решение № 121 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 544/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на "С" ЕООД (в ликвидация), със седалище и адрес на управление гр. П. против решение № 1860/12.11.2007 г. по гр. дело № 1889/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба М. М. К. и А. П. К. от гр. П. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за касационното производство. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 72/6.06.2007 г. по гр. дело № 3610/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че по силата на отстъпено право на строеж ищецът е станал собственик на жилищен блок № 1* О. е предварителния договор от 29.12.1991 г. между ищеца и едноличния търговец ЕТ "Д" и последващия между едноличния търговец и ответника М г. за продажба на процесния апартамент, чието владение е било предадено на купувача на 8.07.1992 г. Мотивиран е извода, че от този момент за ответниците-купувачи по предварителния договор е започнала да тече придобивна давност, поради отпадане на забраната, с изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр.31/1990 г.). Въззивното решение е необосновано, поради което следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, по следните съображения: въззивният съд е констатирал, че по делото е приложено решение на касационния съд по гр. дело № 183/2005 г. и е изложил подкрепящи съображения, в същия смисъл, че "С" Е. е правоприемник на българо-съветската фирма "Р". О. касационното решение решаващият съд се е ограничил само с констатации, че с влезлия в сила с. акт е отхвърлен иска на ЕТ "Д" против "С" Е. за обявяване на договора от 29.12.1991 г. за окончателен, без да изложи и обоснове произтичащите от това правни последици, включително и за ответниците, настанени от касатора в процесния имот със заповед № 13/23.01.1995 г., именно по силата на необявения за окончателен предварителен договор, и сключените въз основа на него анекси и протоколи. Необсъждането на правните последици за предварителния договор, произтичащи от влязлото в сила решение № 902/23.12.2005 г. по гр. дело № 183/2005 г. на ВКС води до необоснованост на изводите на въззивния съд, че заповед № 13/23.01.1995 г. и настояването на ответниците въз основа на нея в процесния имот е манифестиране на собственически намерения, по отношение на дружеството. Констатираните нарушения, допуснати от въззивния съд водят до порочност на постановения от него с. акт, затова ВКС на РБ, II-ро г.о. го отмени и