Решение № 5339 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2012 г.

Решение № 5339 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областния управител на област Габрово, чрез процесуалния му представител юрк. Стела Колева срещу решение № 44/17.04.2012 г. по адм. дело № 269/2011 г. на Административен съд Габрово. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната на първоинстанционното решение. Ответната страна - Андрей Цветков Пенчев в писмен отговор на касационната жалба счита мотивите, изложени в нея за несъответстващи и противоречиви на закона, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Габрово е отменил заповед № РД-02-02-91 от 28.09.2011 г. на Областния управител на област Габрово, с която е оставено без уважение като неоснователно и недоказано искането на жалбоподателя за изплащане на еднократно обезщетение съгласно Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ) и е върнал преписката на Областния управител за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 10, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, както и тези по чл. 35 и чл. 36 от АПК относно събирането и проверката на доказателствата във връзка с отправеното от заявителя - жалбоподател искане за изплащане на обезщетение. Съдът е констатирал, че при непълни доказателства, неясни обстоятелства и липса на писмени документи областния управител не е спазил изискването на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ служебно да поиска произнасяне на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ. Така постановеното решение е правилно. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е направил вярното заключение, че противно на служебното начало в процеса административният орган е проявил процесуално бездействие по отношение на фактите, които е следвало да бъдат установени, предвид липсата на писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията. Това се потвърждава и от депозираните от Андрей Пенчев пред Областния управител на област Габрово писма с рег. № 7965/12.11.1991 г. и № 34315/29.12.2004 г. от Областно управление на МВР Бургас и на МВР - Дирекция "Информация и архив", от които е видно че липсват данни за посочената от молителя репресия. При тези обстоятелства областният управител е следвало, съобразно нормативно предвиденото правомощие по чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, служебно да поиска произнасяне на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, след което да установи наличието или липсата на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ. В тази част липсва произнасяне, налице е нарушаване на правилата, определени с приложимите правни норми и изместване на неговото основание, декларирано в заявлението. Ето защо съдът намира, че ако административния орган сметне претенцията за доказана по основание, следва да определи размера на обезщетението на основание чл. 8 от НПЗПГРРЛ и обратно, ако сметне, че не са налице доказателства, той следва да изпълни законовите си задължения и да поиска произнасяне на комисията. Неизпълнението на законови задължения от страна на органа при издаването на оспорената заповед, представлява нарушение на материалноправни разпоредби, а липсата на мотиви - неспазване на установената форма. Наличието на тези пороци предопределят незаконосъобразността на акта и обуславят отмяната му от съда изпращането на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както правилно е сторил и първоинстанционният съд. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение