Решение № 40 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2007 г.

Решение № 40 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по молба от "Б" Е., гр. С., представлявано от управителя Г. И. А. чрез процесуален представител адвокат Л за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Бургаски районен съд № 1326/21.07.2006 г., постановено по гр. д. № 656/2006 г. С молбата се твърди, че "Б" Е. е купил от П. П. Я. ЕГН ********** от с. Я. поле, област Пловдив незастроено дворно място в с. Ч., община С. с площ 580/595 кв. м, образуващо УПИ ХI-538, кв. 65 по плана на с. Ч., целия с площ 595 кв. м, от които 15 кв. м придаваемо общинско място с неуредени регулационни отношения, при посочени граници, съгласно нот. акт № 1* том I, рег. № 1* дело № 145/2006 г. на нотариус рег. № 458 на НК. В края на м. март 2007 г. продавачът Я. се е свързал с "Б" Е. и е съобщил, че е получил призовки във връзка с имота, но не е дал повече информация. След направени справки се е разбрало за решението по делото. Молителят счита, че е засегнат от влязлото в сила решение на БРС, поради което молбата за отмяна е допустима при условията на чл. 233, ал. 2 ГПК. Съдът е следвало да призове и конституира по делото като заинтересовани страни "Б" Е. и Община С., поради което влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото възобновено с призоваване на всички заинтересовани лица. Налице са и хипотезите на чл. 231, б. "е" и "а" ГПК, тъй като съдът е лишил молителя от участие при разглеждане на делото и досежно приложени към молбата нотариални актове, които не са представени по делото и не са били известни на БРС при постановяване на решението. За ответниците по молбата Т. Н. А. и Г. Д. А. и двамата от гр. Б. е подадено писмено възражение от процесуален представител адвокат К. Счита, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена от трето неучастващо в процеса лице и е просрочена. Прилага удостоверение от "С", гр. Б. при Агенция по вписванията, видно от което е вписана възбрана върху процесния имот на 27.03.2006 г., обезпечителна заповед от 23.03.2005 г. за допускане обезпечение върху имота чрез налагане на възбрана и копие от влязлото в сила на 21.09.2006 г. съдебно решение. Молбата за отмяна е подадена на 29.06.2007 г. или в рамките на пределния едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК. Начален момент на срока е датата на влизане на решението в сила или в случая 21.09.2006 г., тъй като основанието за отмяна или неучастието на молителя по делото предхожда постановяването на решението. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 233, ал. 2 ГПК, като средство за защита срещу неправилни решения е предоставена на трети лица, които не са взели участие по делото, но които са обвързани от силата на присъдено нещо на постановеното по спора съдебно решение. Когато третото лице не е обвързано със силата на присъдено нещо на постановения без негово участие съдебен акт то има самостоятелен път на защита на своите права и не може да се ползва от производството за отмяна по чл. 233 ГПК. В конкретния случай, в който предмет на установителния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК е правото на собственост върху процесния недвижим имот необходимо другарство, респ. основание за отмяна по чл. 233, ал. 2 ГПК, би било налице, ако спорното право принадлежи на молителя и на ответника по иска, т. е. между тях да e налице съсобственост върху процесния имот - хипотеза на чл. 172, ал. 2, вр. чл. 171, б. "а" ГПК, поради общност на правата и задълженията, когато имат един и същи обект. Конкретният случай не е такъв. При това положение субективните предели на силата на присъдено нещо на постановения съдебен акт не касаят молителя. Последният разполага със самостоятелен път на защита на своите права. Към молбата за отмяна са представени писмени доказателства, за които молителят счита, че имат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК. Молба за отмяна по чл. 231 ГПК има право да подаде само заинтересуваната страна. Това е участвала по делото страна, за която е неизгодно влязлото в сила съдебно решение. На лице, което не е взело участие по делото като страна влязлото в сила решение не може да се противопостави, поради което това лице не е процесуално нелегитимирано да инициира производството по чл. 231 сл. ГПК. Същото е положението и с оглед заявеното искане за отмяна на решението на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.