Решение № 10732 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2018 г.

Решение № 10732 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Санкт Петербург Турс" АД /предишно наименование "Индустриална корпорация Зелин" АД гр. С. чрез неговия пълномощник срещу решение № 5566/03.10.2018 г. по адм. д. № 7058/2017 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу писмо изх. № 92-00-22-150/05.06.201 7 г,. по същество против решение № 4598/05.06.2017 г. на Изпълнителния съвет на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в което е обективиран изричен отказ за издаване на удостоверение на основание чл. 78, ал. 2 ЗДС по писмено искане вх. № 36-00-1/25.01.2017 г. на касатора. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Търсеното удостоверение не се издава самоцелно, а във връзка с определени обстоятелства-за извършени плащания или за изпълнение на други задължения с приватизационните договори. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗДС и чл. 34, т. 13 от Устройствения правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/ води до извода за казуално издаване на удостоверение- във връзка с имоти, придобити по силата на приватизационни договори. Признаването за установено, че жалбоподателят не дължи на АПСК суми по приватизационния договор не е равнозначно на извършено плащане по смисъла на чл. 22 б, ал. 4, т. 7 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол /ЗПСК/, поради което не представлява основание за издаване на търсеното удостоверение. Налице са неизпълнения на поети с приватизационния договор задължения от страна на жалбоподатея като купувач, поради което липсва фактическо основание за издаване на удостоворение. Съгласно чл. 2, т. 2. 1 от Детайлната процедура за издаване на удостоверение за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационни договори, удостоверението се издава на приватизираното дружество за имоти, собственост на дружеството. На последно място доказателства, че имотът в с. Л., ул. "Велека" община Ц. е бил обект на приватизационна сделка, не са представени. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно при следните съображения: В случая не се спори, че жалбоподателят е купувач на 75 % от акциите на "Пластхим" ЕАД, преименувано впоследствие на "Индустриална корпорация Зелин" АД. С решение 640/20.11.2009 г. по гр. д. № 340/2005 г. на Софийския окръжен съд производството по несъстоятелност на приватизираното дружество е прекратено поради изчерпана маса на несъстоятелността и е вписано заличаването на дружеството в търговския регистър. Съгласно чл. 78, ал. 2 ЗДС отписването на имоти, придобити по силата на приватизационен договор за продажба на обособена част от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и на имоти - собственост на дружества, чиито акции или дялове са били предмет на приватизационни договори за продажба, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол, се извършва със заповед на областния управител след представяне на удостоверение, издадено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор. Тълкуването на цитираната разпоредба, извършвано при правоприлагането, разкрива, че нормотворческата воля е в смисъл, че се касае за имоти, предмет на приватизационния договор, собственост на дружества, чиито акции са били предмет на приватизационен договор за продажба. В случая тези обстоятелства не са налице по отношение на жалбоподателя. В случая липсват каквито и да са доказателства, че имотът е придобит по силата на приватизационния договор, поради което не е налице едно от фактическите основания, визирани в правната норма на чл. 78, ал. 2 ЗДС за издаване на исканото удостоверение. На второ място следва да се касае за имот, собственост на приватизираното дружество. Смисълът е именно държавни имоти, които са станали собственост на приватизирани дружества по реда на приватизацията, да бъдат отписани като държавни. В разглеждания аспект се налага изводът, че издаването на удостоверение като претендираното се издава именно на приватизираното дружество. Поради това чл. 2, т. 2. 1 от Детайлната процедура за издаване на удостоверение за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационни договори в синхрон със законодателната воля постановява, че удостоверението за липса на задължения по чл. 78, ал. 2 ЗДС се издава на приватизираното дружество, придобило имотите, каквото дружество жалбоподателят не е. Жалбоподателят е купувач на 75 % от акциите на приватизираното държавно дружество. Удостоверение като търсеното се издава на купувача съгласно цитираната разпоредба от Детайлната процедура за издаване на удостоверение за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационни договори само при продажба на обособена част или незавършено строителство. Налага се изводът, че търсеното удостоверение се издава на действащо приватизирано дружество именно с цел легитимация на имотите по приватизационния договор като собствени на приватизираното дружество, а не като държавни. В случая приватизираното дружество не съществува в правния мир, същото е заличено, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗДС. В този смисъл законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че търсеното удостоверение не се издава самоцелно, а казуално, във връзка с определени обстоятелства, а именно за изпълнение на поетите с приватизационния договор задължения. В конкретния казус е налице неизпълнение на приватизационния договор, за което обстоятелство не се спори. Фактът на погасяване по давност на установените и със съдебни решения задължения по приватизационния договор не може да бъде приравнен на липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор. Нормата на чл. 78, ал. 2 ЗДС е императивна и следва да се тълкува стриктно. Условието на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗДС е липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор и това условие следва да е изпълнено в прекия му смисъл. Поради това погасяването по давност на задълженията за плащания по приватизационния договор не е равнозначно на изпълнение на тези задължения. Всъщност точно такъв е смисълът на издаване на удостоверение като претендираното-доказано изпълнение на задължения по приватизационния договор. Предвид изложеното спрямо касатора не са налице визираните в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗДС основания за издаване на търсеното удостоверение. Като е приел липсата на тези основания спрямо жалбоподателя и е отхвърлил жалбата му, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,