Решение № 1479 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2009 г.

Решение № 1479 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Висш съдебен съвет и Инспекторат към ВСС против Решение № 12034/15.10.2009 г., постановено по адм. дело № 8085/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение по протокол № 22/27.05.2009 г. на ВСС, по дисциплинарно дело № 16/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, на Веселин Викторов Вътов, от гр. Враца, прокурор в Окръжна прокуратура - Враца е наложено дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца". В касационната жалба на ВСС се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Релевираните в касационната жалба на Инспектората на ВСС пороци на решението са за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Формулирани в жалбите са искания за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Веселин Викторов Вътов оспорва жалбите като недопустими и неоснователни. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 323, ал. 4 ЗСВ решение на тричленен състав на ВАС, в установения в същата норма 7-дневен срок от съобщаването му и от процесуално легитимирани страни - органът, издал отмененото решение и вносителят на предложението за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационните жалби с позоваване на нормата на § 118, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСВ /ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г./ Съгласно нея, неприключилите до влизането в сила на този закон дисциплинарни производство се разглеждат по досегашния ред. Настоящият състав приема, че само административнопроизводствените правила на ЗСВ преди цитираното изменение, важат по висящите дисциплинарни производства, каквото е и дисциплинарно дело № 16/2009 г. по описа на ВСС. Този досегашен ред не обхваща съдопроизводствените правила за разглеждане на жалби срещу постановените в тях решения. В този смисъл не е изключен по силата на закона /чл. 232, ал. 4 ЗСВ в редакцията преди изм. ДВ, бр. 33/2009 г./ касационният контрол на решението на ВАС по жалба срещу решение на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание, освен ако с него е потвърдено налагането на дисциплинарно освобождаване от длъжност или уволнение. Вносителят на предложението за налагане на дисциплинарно наказание- Инспекторатът на ВСС е активно процесуално легитимиран да обжалва решението на ВСС, респ. съдебното решение на ВАС, по силата на процесуалните норми на чл. 323, ал. 1 и ал. 4 ЗСВ /Изм. - ДВ, бр. 33/2009 г./, чието действие от влизането им в сила не е изрично ограничено. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС приема, че при постановяване на оспореното решение на ВСС, с което е възприето изцяло становището на дисциплинарния състав относно фактическите обстоятелства и предложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, е допуснато нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. При събраните по делото доказателства, на прокурора от Окръжна прокуратура - Враца Виктор Вътов не могат да бъдат вменени конкретни нарушения във връзка с изпълнение на служебни задължения като наблюдаващ прокурор по пр. п. № 80/2007 г. по описа на ОП - Враца, които да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ за извършени нарушения, формулирани в три точки като такива по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, изразяващи се в бездействия и в една точка като такова по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ - действия, с които неоправдано е забавено производството - общо 6 пъти, 3 от които от главния прокурор е искано продължаване на сроковете за разследване. За тези вменени на магистрата дисциплинарни нарушения, дисциплинарният състав с решението си мотивирано е приел, че не са осъществени и въпреки това е счел, че предложението е основателно, като посочил за нарушение, че прокурорът е следвало да извърши лични действия по разследването, съгласно правната възможност по чл. 46, ал. 2 НПК. Не са конкретизирани действията, които е следвало да извърши. Не е посочено какво дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от установените в ал. 3, т. 1 - 5 ЗСВ съставлява. Вменено е нарушение, за което с предложението няма сезиране и не е предмет на дисциплинарното производство. При вземане на решението на ВСС е възприето изцяло приетото и предложено от дисциплинарния състав. Не са отчетени обективираните наличия на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствието с материалноправните разпоредби на ЗСВ. За решението на ВСС са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и правилно е отменено с обжалваното решение на ВАС. Изложените в жалбата на ИВСС подробни съображения не обосновават пороци на обжалваното съдебно решение, а основания за оспорване на решението на ВСС, правото за което не е упражнено. С оглед забраната за фактически установявания в касационното производство, приложението на материалния закон следва да се прецени само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Поради необжалването на решението на ВСС от вносителя на предложението и забраната за влошаване положението на дисциплинарно наказаното лице, не подлежи на разглеждане вида и размера на наказанието над определения с решението на ВСС -"Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца" до предложения от ИВСС "Намаляване на основното възнаграждение с 25% за срок от една година". По тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,