Решение № 7624 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2023 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по почин на ВАС , както и повод постъпила молба от М. Кръстева, старши юрисконсулт и пълномощник на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, в която се съдържа искане за допълване на решение 9186 от 24.07.2024 г., постановено по адм. д. 11063 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. Твърди се, че съдът в мотивите си не е обсъдил възражението му в касационната жалба относно неоснователността на искането на първоинстанционния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 600.00 лв. за производството пред първата съдебна инстанция и не е обсъдил разпоредбата на чл. 92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), която е специална по отношение на разпоредбата на чл. 143 АПК, поради което не е приел недължимост на присъденото от първата инстанция в полза на М. А. А., първоинстанционен жалбоподател и ответник по касация адвокатско възнаграждение. Ответната по молбата страна М. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., чрез представляващия го адв. А. Гонев, оспорва основателността на молбата за допълване. Иска оставянето й без уважение. Молбата, обективираща исканото допълване на касационното решение, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. С решение 9186 от 24.07.2024 г., постановено по адм. д. 11063 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд състав на трето отделение е оставил в сила решение 6015/16.10.2023 г. по адм. д. 8429/2023 г. на Административен съд София-град. С последното, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ, е отменено по жалба на А., гражданин на Сирия, Решение 12170/07.08.2023 г. на Председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е постановен отказ да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на лицето за международна закрила в производство по общия ред и при съобразяване на задължителните указания на съда по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Наред с това ДАБ е осъдена да заплати на А. разноски по делото в размер на 600.00 лв. Неоснователно е възражението в в молбата на административния орган във връзка с присъдените с обжалваното решение разноски. Разпоредбата на чл. 92 ЗУБ, на която се основава касационният жалбоподател не основава недължимост на адвокатско възнаграждение. Тази разпоредба постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертиза, със законовата корекция, че такива не се дължат от чужденеца, ако той докаже че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава, когато не е налице изключението на специалния закон. Заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. По отношение на ответния пред първата съдебна инстанция административен орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК - при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай подателят е направил своевременно искането си за присъждане на разноски. Постановеното по адм. д. 11063/2023 г. по описа на Върховния административен съд решение съдържа мотиви по съществото на спора и диспозитив, съответен на приетото като предмет на спора, а именно правилността на съдебния акт, по повод на който е подадена касационната жалба. Именно последната определя предмета на спора пред касационната инстанция, като касационният съдебен състав се е произнесъл по цялото искане, в пределите на тази касационна жалба, както и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК. Действително няма излагане на мотиви относно решението на първоинстанционният съд в частта за разноските, но това не е непълнота по смисъла на чл. 176 АПК. Все пак липсата на израза, че решението следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски , макар да не води до порочност на съдебния акт, създава възможност за неправон тълкуване на волята на съда, поради което диспозитивът следва д асе допълни по посочения начин. Воден от горното и на основание чл. 176 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия