Решение № 302 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2018 г.

Решение № 302 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Специализирана болница за рехабилитация - Банкя" АД против решение № 2172 от 30.03.2018 г., постановено по адм. д. № 9592/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на "Специализирана болница за рехабилитация - Банкя" АД против заповед № РД-09-50-97/06.02.2015 г. на главния архитект на Столична община в частта, с която УПИ ІV-1720 се преотрежда в УПИ-2467 за "жилищно строителство и магазини". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, такива се съдържат и в други актове от административната преписка, издадени от помощни органи, компетентни да се произнасят в процедурата по изменение на ПУП. Правилно съдът приема, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. С обжалваната заповед е изменена границата на УПИ V – 1719, изменена е и границата на УПИ ІV – 1720 и същият е преотреден в УПИ ІV – 2467 "за жилищно строителство и магазин". Жалбоподателят изрично уточнява, че обжалва заповедта само в частта й относно преотреждането на УПИ ІV-2467 – "за жилищно строителство и магазин", следователно същият не обжалва изменението на ПР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед от 28.07.2005 г. на главния архитект на Столична община са одобрени ПЗ и ПР в т. ч. и за УПИ ІV – 1720 с предназначение "Обществено обслужване и гаражи". Тази заповед е влязла в сила по отношение на процесните имоти. Установено е, че преотреждането на УПИ ІV – 2467 "за жилищно строителство и магазин" е в съответствие с предвижданията на ОУП – устройствена зона – "зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градски район" (О31), като съгласно т. 16 от приложението ( редакция ДВ бр. 98/2014 г.) към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община предвидено предназначение за "ЖС и магазин" е допустимо в зона О31. Следователно са спазени изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за издаване на заповедта, а именно поради настъпилите промени в обществено-икономическите и устройствените условия, обусловени от реституцията и от приетия ОУП от 2009 г. Осъществяването на посоченото правно основание за издаване на оспорения административен акт е достатъчно основание за неговата законосъобразност. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед в обжалваната й част, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че фактът, че в административния акт е посочено, че се променя ПУП от 2001 г., а не този от 2005 г. е ирелевантен за законосъобразността на заповедта в оспорената й част, тъй като същата не се обжалва по отношение на изменението на плана за регулация, а само по отношение на промененото предвиждане, което е в съответствие с изискванията на ОУП. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,