Решение № 11701 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. М. И., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез адвокат Я. Георгиева, против Решение 24005/11.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 4220/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2835/31.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е взел предвид представените от него доказателства относно ситуацията в Сирия, а изцяло се е позовал на доказателствата представени от ДАБ. Сочи интернет адреси и цитира извадки от тях относно ситуацията в Сирия. Представя писмени бележки. Моли обжалваното решение да се отмени. Ответникът по касация Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. От Дирекция Социално подпомагане Красно село, е постъпило писмо вх. 20174/07.10.2025 г., в което се посочва, че на 06.10.2025 г. е проведен телефонен разговор със служител от Сигурната зона към Международна организация по миграция, който ги е информирал, че непълнолетният не е на тяхна територия и няма данни къде пребивава. Поради това са в невъзможност да изготвят социален доклад относно непридружения непълнолетен чужденец. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С молба рег. 15055/13.10.2023 г. до ДАБ А. М. И. е поискал предоставяне на международна закрила. Производството е образувано с регистрирането му с регистрационен лист рег. 15055/13.10.2023 г. и е проведено в Регистрационно-приемателен център гр. София по общия ред. Държавна агенция Национална сигурност не възразила да бъде предоставена закрила на А. М. И., в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 31.10.2023 г. с А. М. И. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в протокол. Интервюто е проведено в присъствието на назначения му по реда на ЗПП адвокат и на социален работник. Съдът е установил, че оспорващият твърди, че е напуснал нелегално Сирия в началото през 2023 г. и през Турция, с помощта на трафиканти, е пристигнал в България отново нелегално на 18.09.2023 г. До напускането си на Сирия е живял в Дамаск, който до тогава е бил под контрола на режима на Башар Асад. В момента там живеят родителите му. Не е бил търсен за отбиване на военна служба, защото е непълнолетен. Има двама братя, които живеят в Западна Европа и желанието му е да стигне до Германия, където се е установил един от двамата. Мотивира желанието си да напусне страната си на произход с общата несигурна ситуация в Сирия. Самият той не е бил свидетел на въоръжени сблъсъци или военни действия, но е виждал, как над града прелитат самолети и е чувал, че Израел бомбардира. Не посочва да е бил арестуван, преследван, малтретиран или подлаган на мъчения, заради своите религия, раса, етническа принадлежност или политическо мислене. От Становище рег. 15055/25.03.2025 г. на старши експерт при РПЦ [заличен текст], изготвено до председателя на ДАБ, съдът е установил, че е предложено на А. М. И. да се откаже предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Като доказателства по делото от първоинстанционния съд са приети справки МД-02-194/03.04.2025 г., МД-02-262/19.05.2025 г., и МД-02-265/29.05.2025 г., изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно настоящата обществена и политическа ситуация в Сирия; справка, видно от която от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г. на общо 566 граждани на Сирия е предоставена международна закрила, 18 от които са непълнолетни; становище на ВКБООН относно връщането на лица, напуснали Сирия и поискали предоставяне на международна закрила. С процесното решение председателят на ДАБ е приел, че А. М. И. не е доказал наличието на предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки, поради което е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В решението е направен извод, че обстановката в Сирия дава възможност на търсещия закрила да се установи там, защото в страната, няма вътрешен или международен въоръжен конфликт, заради който той може да бъде изложен на реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Няма данни, че той може да бъде изложен на смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на администартивнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В тази връзка е изложил съображения, че по отношение на А. М. И. не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Посочил е, че в оспореното решение са обсъдени подробно изтъкнатите от А. М. И. доводи, касаещи търсеното от него право на закрила. Приел, че не могат да се приемат аргументите, че А. М. И. има основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. Посочил е, че при проведеното интервю, не са релевирани доводи и не са ангажирани доказателства в тази насока. Лицето е посочило, че не е имал лични проблеми с официалните власти или с представители на опозицията. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съдът е приел, че предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут са дефинитивно изброени в чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ и чл. 15, т. а-в от Директива 2011/95/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Посочил е, че за да се установи наличието на тези предпоставки е необходимо да бъде събрана и обсъдена надеждна информация за страната на произход на търсещия закрила. В тази връзка е изложил съображения, че ситуацията в Сирия непрекъснато се променя, но от приетите справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, на базата на насоките за Сирия на Агенцията за убежището на Европейския съюз, не се установява наличие на въоръжен конфликт в тази страна, достигащ граници, представляващи заплаха за живота и здравето на цивилното население. Съобразявайки Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установява, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Съдът подробно е анализирал информацията, съдържаща се в справки МД-02-194/03.04.2025 г., МД-02-262/19.05.2025 г., и МД-02-265/29.05.2025 г. и е приел, че изводът на административния орган, че липсва основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е правилен. Съдът е изложил и съображения относно преценката на висшия интерес на детето, отчитайки чл. 6а ЗУБ, § 1, т. 11 ДР на ЗУБ, съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/ и съображение ЗЗ от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, както и чл. 24, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и чл. 3, § 1 и сл. от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации. Приел е, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие, което може и следва да бъде постигнато чрез завръщане на непълнолетния в страната му по произход при родителите му, които живеят в Дамаск. Желанието му да стигне до Германия, където живее по-възрастният му брат, не би могло да се приеме, че е в негов най-добър интерес, защото брат му отдавна е престанал да бъде член на семейството. Посочил е, че по този начин са изпълнени и изискванията на член 23 от Директива 2013/33/ЕС относим към висшия интерес на ненавършилите пълнолетие. Съдът е подчертал, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото, поради което доводът на касатора за необоснованост на решението е неоснователен. Решението съответства и на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай, в конкретната бежанска история на А. М. И., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. М. И. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. Лицето иска да отиде в Германия при по-големия си брат. По тези съображения изводът на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. М. И. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Правилни и съответни на закона са и изводите на решаващия съд относно преценката на висшия интерес на детето, и към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 222, ал. 2, изр. второ АПК. Както съдът, така и административният орган са извършили тази преценка, като административният орган е действал в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по адм. дело 4315/2024 г. на АССГ. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение