Решение № 10623 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. от гр. Пловдив подадена чрез пълномощник адв. И. Дончев срещу Решение 1485/17.02.2025 год. постановено по адм. д. 2047/2024 год. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-15-218/07.08.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Изложени са доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане касационният съд да отмени решението и да отмени обжалваните административни актове. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение я намери за неоснователна. Съображенията за това следните: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Г. К. от гр.Пловдив срещу Решение 2153-15-218/07.08.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания 3Д-1-15-01648610/09.07.2024 год. и Задължителни предписания 3Д-1-15-01648626/09.07.2024 год. издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които се предписва лицето да заличи данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода съответно от 01.01.2006 год. до 31.12.2021 год. и от 01.01.2022 год. до 31.12.2023 год. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е развил съображения в насока, че К. Г. К. няма качеството "осигурено лице" по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Анализирал е събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и е изложил извод за липсата на безспорни доказателства за наличието на извършвана от жалбоподателя трудова дейност в съответствие с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО производство на земеделска продукция предназначена за продажба, поради което е приел, че същият не може да има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, независимо, че е подавал данни в НАП и е внасял осигурителни вноски. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Качество на регистрирани земеделски стопани по силата на закона имат лицата изпълняващи кумулативните условия по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно: да са регистрирани по установения ред и да произвеждат растителна и/или животинска продукция предназначена за продажба. По делото безспорно е установено, че К. е регистриран като земеделски стопанин на 01.03.2002 год., със съответната заверка за периода от 2003 год. до 2024 год. Регистрираната обща обработваема площ и култури в землището на [населено място] е посочена като намерения. При пререгистрацията 2024 год. описаните използвани площи са посочени като засети. В ГДД подавани в НАП за периода от 2010 год. до 2013 год. са декларирани доходи от друга стопанска дейност с код 01, а от 2014 год. до 2022 год. доходи от стопанска дейност като регистриран земеделски производител с код 301. Установено е, че лицето няма издадено удостоверение за регистрация по Закона за храните, няма вписване в Националния електронен регистър за бизнес оператори по ЗХ, не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци. Контролните органи са приели, че лицето не е произвеждало растителна и животинска продукция предназначена за продажба за периода 2006 год. до 2023 год. и не е възникнало осигуряване на съответния осигурителен риск, поради което същото не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Във връзка с така установеното са издадени задължителни предписания, с които на К. е предписано да коригира данните по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация обр.1. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за физическите лица земеделски стопани възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието да произвеждат растителна и/или животинска продукция предназначена за продажба и да са регистрирани по съответния ред. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на "осигурено" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО само при условие, че извършва трудовата дейност, за която се е регистрирало. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не би могло да се приеме, че през процесния период жалбоподателят реално е осъществявал трудова дейност като е отглеждал плодове и зеленчуци предназначени за продажба. Съдът е извършил анализ на всички събрани по делото доказателства и е направил извод, че не може еднозначно да се приеме, че лицето реално е осъществявало дейност като е продавало плодове и зеленчуци, тъй като при всяка пререгистрация К. е регистрирал единствено намерения за отглеждане на съответните растителни култури, а не е конкретизирал реално отглеждане на такива. Представените от лицето договори за наем на маса и свидетелските показания съпоставени с останалия доказателствен материал, правилно и обосновано не са били кредитирани от първоинстанционния съд като удостоверяващи по безспорен и категоричен начин обстоятелството на отглеждане и продажба на земеделска продукция, с цел реализиране на доходи от трудова дейност. На следващо мяст, съдът е обсъдил и липсата на вписване от страна на К. в Националния регистър за бизнес- операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по Закона за храните, както и обстоятелството, че същият не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Пловдив, поддържана съгласно чл. 4 от Наредба 16/28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци. При това фактическо положение регистрацията на лицето като земеделски стопанин не е обосновала основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО и не е довела до възникване на осигурително правоотношение. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,