Решение № 4782 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2019 г.

Решение № 4782 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Енко Пластикс" ЕООД, подадена чрез управителя на дружеството – А. Добрев Недев, и приподписана от процесуалния представител на дружеството – адв. И. Георгиева, против решение № 715 от 08.02.2019 г., постановено по адм. д. № 9836/2017 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 64/21.04.2017 г. на Председателя на Патентно ведомство /ПВ/ за заличаване регистрацията на промишлен дизайн № 2, № 5 № 6 от рег. 6852 "Каса" с притежател "Енко Пластик" ЕООД. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на Патентно ведомство. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Акумпласт" АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила съдебното решение като правилно. Претендира съдебни разноски. По делото е постъпила и частна жалба от процесуалния представител на "Акумпласт" АД срещу определение № 3695/17.05.2019 г. по адм. дело № 9836/2017 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 715 от 08.02.2019 г., постановено по адм. д. № 9836/2017 г. по описа на Административен съд София град, в частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност на постановеното определение. Иска се неговата отмяна и увеличаване на размера на присъдените в първата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. По подадената касационна жалба: Върховният административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, намира подадената жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. За да постанови решението си АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство в Патентното ведомство е образувано по искане вх. № 1326255/28.04.2016 г. от "Акумпласт" АД на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн /ЗПД/, за заличаване регистрацията на дизайни № 2, № 5 и № 6 от рег. № 6852 "Каса", с притежател "Енко Пластик" ЕООД, в което се твърди, че тези промишлени дизайни са регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 12 и чл. 13 ЗПД, тъй като към датата на подаване на заявката за регистрация – 11.01.2007 г., не са били нови и оригинален. Копие от искането на основание чл. 45, ал. 1 ЗПД е връчено на "Енко Пластик" ООД - гр. Пловдив - притежател на атакуваните промишлени дизайн, за възражение. "Енко Пластик" ЕООД е оспорило искането като неоснователно. На основание чл. 45, ал. 5 ЗПД копие от възражението е изпратено за становище на молителите. Състав на отдел "Спорове" е разгледал постъпилото искане за заличаване на регистрацията на процесните промишлени дизайни, като е дал становище, че искането е основателно. С решение № 64 от 21.04.2017 г., на основание чл. 45, ал. 3 и ал. 7 ЗПД, председателят на Патентното ведомство е заличил регистрацията на промишлени дизайн № 2, № 5 и № 6 от рег. № 6852 "КАСА", с притежател "Енко Пластик" ЕООД. В мотивите на решението се посочва, че искането с основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД е основателно, поради това, че атакуваният дизайн не е нов, защото преди датата на подаване на заявката за регистрацията му на 11.01.2007 г. са били известни съответно три идентични на всеки от тях дизайни на каси, станали общодостъпни чрез използване в България. За изясняване на спора от фактическа страна по делото са приети заключенията по допуснати две съдебно-технически експертизи, като същите са взети предвид от съда. По делото са представени" копия, извлечения от списания "Хранително-вкусова промишленост", бр. 9 и бр. 10/1998 г., бр. № 6/1999 г., бр. № 2-3/2000 г. и списание "ХИ§Т" бр. 7/18. 09-25.10.2002 г. в които са публикувани рекламни материали относно произвеждани от Енко Пловдив, "Формопласт" АД Кърджали каси. Представени са и изображения на каси, върху които с релефен надпис с кръгли графични елемента с централно разположена стрелка, съгласно обичайната практика, е посочено, че касите са е изработени през 1995, май 2000 г., март 2003, март 2000, февруари 2003. Представено е и нотариално заверено на 14.03.2018 г. извлечение от интернет сайт на web. archive. org, съдържащ архив на публикация от 09.08.2002 г. относно серия каса за хляб и от дата 02.06.2002 г. по повод публикация за Производствена база. Представен е и констативен протокол от 26.10.2017 г. на нотариус Валентина Георгиева, с който се удостоверява, че на електронната страница на Енко Пластик съществува рекламен текст за производство на пластмасови транспортни опаковки, вкючително и каси от 25 години. При така установените факти АССГ е приел от правна страна, че решението на Председателя на Патентно ведомство е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Според съда процесните дизайни нямат качествата новост, защото са налице по-рано станали публично достъпни идентични дизайни. Като се е позовал на доказателствата по делото и на заключенията на вещите лица съдът е стигнал до извод, че процесните дизайни не притежават качеството "новост", което обстоятелство изисква заличаването им предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПД. Така постановеното решение е правилно. Спорният по делото въпрос е дали процесните промишлени дизайни № 2, № 5 и № 6 от рег № 6852 отговарят на изискването за новост и оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗПД. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗПД промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми. Според чл. 11, ал. 1, ЗПД регистрира се дизайн, който е нов и оригинален. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. По силата на чл. 13 от закона дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. Според чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1. Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: На първо място искане за заличаване на дизайн на осн. чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПД може да бъде подадено от всяко лице, без да е необходимо да доказва правен интерес, тъй като правният интерес е презумиран от законодателя и следователно не е необходимо да бъде доказван от заявителя. В същия смисъл е и решение № 6461/31.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 8779/2015 г. На следващо място, за да бъде заличен един дизайн при условията на чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД достатъчно е той да не отговаря на едно от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. е. да не е нов или да не е оригинален. При заличаване на дизайн в цитираната по-горе хипотеза предпоставките са алтернативни, а не кумулативни. Липсата на едно от изискванията на закона не налага обсъждането на второто, а задължава административния орган да заличи въпросния дизайн. От приложените по делото доказателства и от заключенията на вещите лица, може да се направи безспорен извод че, процесните дизайни № 2, № 5 и № 6 с рег № 6852 нямат качеството новост, защото има по-рано станали публично достъпни идентични дизайни, произвеждани и предлагани от Енко Пловдив, преди датата на подаване на заявката. Горните констатациите на административния орган не са опровергани от касатора, чрез представянето на други доказателства. В горния смисъл са и данните от интернет сайта на Wayback Machine. Internet Archive (IA - "Интернет архив") е организация с нетърговска цел, посветена на поддръжката на архив (Wayback Machine от уебстраници и мултимедийни ресурси. Архивът обезпечава дългосрочно архивиране. Включва архивирани копия на уеб страници взимани през определен период от време, софтуер, филми, книги и аудио записи (вкючително записи на концерти от музиканти, които позволяват такива. За да се подсигури стабилността и устойчивостта на архива, пълно копие се пази и в Александрийската библиотека. От 2007 г. архивът придобива статуса на библиотека. Следва да се има предвид и заключението на вещото лице Бряскова, според която "възприетият технологичен подход за маркиране и указване на датата на производство при подобен род изделия, е чрез използване на сменяема вложка - датник, която се монтира във формата, в резултат на което на полученото крайно изделие се отбелязва релефно изображение на месеца и годината на производство по време на самия процес на изработването му". С оглед на така установените факти, правилно АССГ е приел, че противопоставими изделия – каси за хранителни продукти, идентични на регистрираните дизайни, са били общо достъпни преди 11.01.2007 г. Правилно съдът е приел за неоснователно и възражението на касатора, че информацията от интернет страницата е манипулирана. Няма данни за външна намеса, а от друга страна по делото е представено нотариално заверено копие страницата от този сайт, която е релевантна за настоящия спор. След като е преценил всички доказателства по делото и обсъдил всички доводи и възражения на "Енко Пластик" ЕООД, които се преповтарят и в касационната жалба, АССГ е стигнал до правилния извод, че процесните дизайни с № 2, № 5 и № 6 рег. № 6852 не притежават качеството "новост". При това положение не е необходимо да се обсъжда дали дизайните притежават качеството "оригиналност". Както бе посочено и по-горе липсата на едно от двете качества е основание за заличаване на дизайна. В същия смисъл е и решение № 11949/19.08.2019 г. по адм. дело № 14662/2018 г. по описа на ВАС, седмо отделение, касаещ идентичен правен спор. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил всички доказателства и че е решил спора в противоречие с материалния закон. Както бе споменато по-горе АССГ е обсъдил всички доказателства от значение за правилното решаване на правния спор и е постановил своя съдебен акт в съответствие с материалния закон и с практиката на ВАС по подобни казуси. Предвид изложените съображение решението на АССГ се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по делото - председателя на Патентното ведомство, се явява основателна, с оглед на което следва да бъде уважена. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Патентно ведомство съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Основателна е и претенцията на втория ответник по касационната жалба - "Акумпласт" АД за присъждане на съдебни разноски. Предвид фактическата и правна сложност на делото неоснователно е възражението на адв. Георгиева за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, с оглед на което същото не следва да се уважи и касатора следва да заплати на ответника пълния размер на направените съдебни разноски – сумата от 1500 лева – платено адвокатско възнаграждение. По подадената частна жалба: Същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Пред първата инстанция е представен договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 1500 лева, което следва да се плати по сметка, но не са представени доказателства за реалното изплащане на сумата/ липсва платежно нареждане или фактура/. Предвид изложеното определението на съда, с което е отхвърлено искането на искателя за изменение на решението в частта за разноските е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение