Решение № 1318 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2009 г.

Решение № 1318 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по повод на постъпила жалба от Колкя Димитрова Митева, с. Момково, обл. Хасково, Иванка Христова Шуманова, гр. Любимец, Керана Христова Стратиева, гр. Бургас и Димитър Христов Стратиев, с. Момково, обл. Хасково, срещу Решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 6/23.01.2009 г.) за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково. Видно от жалбата, жалбоподателите обжалват решението в частта: 1. относно невярното отразяване на собствениците на имот с кадастрален номер 88014, нанесен в приложението към решението с № 42, с площ за отчуждаване 0,325 дка, като за единствен собственик е посочен "Атанас Ташков" ЕООД, на когото не са прехвърляли собствеността си, която притежават на основание възстановено право на собственост с решение № 26007 на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Свиленград и наследяване по закон на Димитър Иванов Николов - по 1/8 идеална част от отчуждаемия се имот. Считат, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на разпоредбата на чл. 34б от ЗДС, според която в решението за отчуждаване, заедно с останалите реквизити, задължително се посочват собствениците на всеки от имотите и молят да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени акта на Министерския съвет в тази част и те да бъдат определени като съсобственици на имот с кадастрален № 88014, ведно с всички законни последици от това. Според посочената в жалбата т. 2. обжалват още и решението на Министерския съвет относно размера на паричното обезщетение на отчуждаемите им се собствени (с различни идеални части и наследодатели) недвижими имоти в землището на село Момково, както следва: имот с кадастрален № 65019, нанесен в приложението към решението с № 9, с площ за отчуждаване 0,197 дка - оценен на обща стойност за всички съсобственици в размер на 451 лева; имот с кадастрален № 86001, нанесен в приложението към решението с № 17, с площ за отчуждаване 1,960 дка - оценен на стойност 4481 лева; имот с кадастрален № 88009, нанесен в приложението към решението с № 40, с площ за отчуждаване 0,491 дка - оценен на стойност 1123 лева и имот с кадастрален № 88014, нанесен в приложението към решението с № 42, с площ за отчуждаване 0,325 дка - оценен на стойност 743 лева. Считат, че в тази си част обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с Конституцията на Република България и ЗДС и по конкретно с чл. 17, ал. 5 от КРБ и чл. 32, ал. 2 от ЗДС, в които е предвидено отчуждаването да става единствено срещу "равностойно парично обезщетение", а в конкретния случай определеният размер на обезщетенията е силно занижен и несъобразен с пазарните цени на имоти с подобни характеристики в същия регион. Молят решението да се измени като се увеличи размера на паричните обезщетения за процесните имоти с кадастрални № 65019; № 86001; № 88009 и № 88014. В съдебно заседание на 16.11.2009 г. пълномощникът на жалбоподателката Иванка Христова Шуманова - дъщеря й Йорданка Людмилова Шуманова представя Молба в която заявява, че е извършена промяна относно титуляра на правото на собственост на един от процесните имоти, като жалбоподателката Колкя Димитрова Митева се разпорежда с правото си на собственост на притежаваните от нея общо 3/4 идеални части от недвижим имот с кадастрален № 86001 като дарява на дъщеря си Иванка Христова Шуманова (която е другата жалбоподателка по делото) 1/4 идеални части от своята собственост, а 2/4 идеални части й продава, видно от приложените нотариални актове. В молбата заявява също, че независимо от решението на административния орган за поправка на ЯФГ по отношение на "Атанас Ташков" ЕООД, продължават невярно да са отразени собствениците на имот с кадастрален № 88014. В представеното в същото съдебно заседание писмено Становище пълномощникът Йорданка Шуманова заявява, че единият от процесните имоти - този с № 86001 (предмет на сделките) е с различно трайно предназначение - бил овощна градина, а не земеделска земя и затова иска да се допусне допълнителна задача на вещо лице да извърши оценка на подобренията - унищожени трайни насаждения, конкретно описани в становището. Ответникът - Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си също оспорват жалбата. Заинтересованата страна - "Атанас Ташков" ЕООД, гр. Пловдив, не взема отношение по жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от обнародване на решението в "Държавен вестник" от надлежни страни - адресати на акта и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково, според Приложение към т. 1 в частта му, отнасяща се за засегнатите имоти за землище с. Момково, ЕКТТЕ 48979, са отчуждени много имоти измежду които и процесните както следва: под № 9 имот № 65019 записан на наследници Димитър Иванов Николов - Колкя Димитрова Митева, Димитър Христов Стратиев, Иванка Христова Шуманова, Керана Христова Стратиева, Димитър Ангелов Козарев и на "Атанас Ташков" ЕООД, с площ за отчуждаване 0,197 дка на стойност 451 лева; под № 17 имот № 86001, записан на наследници Димитър Петров Филев - Колкя Димитрова Митева, Кануша Георгиева Ангелова, Любомир Георгиев Козалиев, Георги Добрев Козалиев, Димитър Любенов Любенов, Никола Любенов Любенов, с площ за отчуждаване 1,960 дка на стойност 4481 лева; под № 40 имот № 88009, записан на наследници Димитър и Христо Стратиеви Митеви - Димитър Христов Стратиев, Иванка Христова Шуманова, Керана Христова Стратиева, Колкя Димитрова Митева, с площ за отчуждаване 0,491 дка на стойност 1123 лева и под № 42 имот № 88014, записан на "Атанас Ташков" ЕООД, с площ за отчуждаване 0,325 дка на стойност 743 лева. Решението на Министерския съвет е издадено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (в частта за допуснатото предварително изпълнение) и предвид необходимостта от осигуряване защита на особено важни държавни и значими обществени интереси, своевременно приключване на отчуждителните процедури и осъществяване на строителните дейности. Първото възражение в жалбата срещу така издаденото решение е относно невярното отразяване на собствениците на имот с кадастрален номер 88014, нанесен в приложението към решението с № 42, с площ за отчуждаване 0,325 дка, като за единствен собственик е посочен "Атанас Ташков" ЕООД. Действително видно от Приложението към т. 1 от обжалваното решение, този имот е записан на "Атанас Ташков" ЕООД. В хода на производството пред Върховния административен съд обаче заинтересованата страна Национална агенция "пътна инфраструктура" (с изменение и допълнение на Закона за пътищата от месец септември 2009 г. преобразувана в Агенция "пътна инфраструктура") представя "Държавен вестник" бр. 42 от 5 юни 2009 г., на страница 131 от който е публикувана поправка на явна фактическа грешка в Решение № 13 на Министерския съвет от 2009 г. Според т. 3 от поправката, в пореден № 42 за имот № 88014, в графа 3 (име на собственика на имота (трите имена/име на юридическото лице) думите "Атанас Ташков" ЕООД" се заменят с "наследници на Димитър Иванов Николов - Колкя Димитрова Митева, Иванка Христова Шуманова, Керана Христова Стратиева, Димитър Христов Стратиев, Димитър Ангелов Козарев и "Атанас Ташков" ЕООД", в графа 4 (адрес на собственика) думите "гр. Пловдив, ул. "Райко Даскалов" № 44, ет. 2" се заменят съответно с думите ...... като са посочени съответните адреси на лицата. По делото е приложен нотариален акт № 69 том ХIII рег. № 12149, дело № 2283 от 2006 г., от който се установява, че Димитър Ангелов Козарев дарява на "Атанас Ташков" ЕООД 1/10 (една десета) идеални части от 20 недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на село Момково, община Свиленград, област Хасковска, измежду които и нива, находяща се в местността "Иван Бунар", четвърта категория с площ от 3,607 дка, съставляваща имот № 088014. При тези данни "Атанас Ташков" ЕООД е собственик на част от посочения имот. Освен това, с направената поправка на явна фактическа грешка в решението на Министерския съвет са вписани и останалите собственици - наследници на Димитър Иванов Николов. Не е нарушена разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, според която в решението се посочват собствениците на имотите. В случая собствениците са посочени, а кой от тях каква идеална част от имота е притежавал и респективно следва да бъде обезщетен, не е изискване на закона. Административният орган определя обезщетението на отчуждената част от имота изцяло, а не на всеки негов собственик поотделно. В тази връзка е неотносима за спора конкретната наследствена част и е без значение, че след издаването на решението е настъпила промяна в правото на собственост чрез правни сделки - дарение и продажба. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Към този момент, отчитайки и извършената поправка на явната фактическа грешка, която поправка е неразделна част от акта, който поправя, следва да се приеме, че решението на Министерския съвет не страда от твърдяния на първо място в жалбата порок относно невярното отразяване на собствениците на имот с кадастрален № 88014. На второ място в жалбата жалбоподателите изразяват недоволство от решението на Министерския съвет относно размера на паричното обезщетение на отчуждените им се собствени недвижими имоти в землището на село Момково, като считат, че размерът на обезщетенията е силно занижен. В тази връзка по делото е назначена съдебно - оценителна експертиза, която да даде заключение за стойността на отчуждените недвижими имоти съобразно нормата на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Представеното заключение на вещото лице Георги Николов Стойчев е оспорено от ответника и от заинтересованите страни по делото. По тяхно искане и задача е допусната тричленна експертиза изпълнена от вещите лица Димитър Евтимов Бошнаков, Спас Георгиев Милчев и Стефан Иванов Ямалиев. Същата дава заключение в два варианта: 1. Потвърждава оценката на административния орган, извършена към 22.11.2006 г. и 2. Определя обезщетението по "сравнителния метод" като използва за източници на информация за пазарни свидетелства, данни от сделки със земеделски земи, вписани в службата по вписванията преди месец декември 2008 г. и крайна осреднена цена от тях. Съдът не възприема заключението на единичната експертиза, защото стойността не е изчислена според изискванията на закона. На това място следва за яснота да се отбележи, че в случая има извършени сделки, поради което при определянето на цените на имотите не следва да се прилага разпоредбата на ал. 3 на чл. 32 от ЗДС, която намира приложение при липсата на сделки. Не възприема и втория вариант на изчисление на обезщетението от тричленната експертиза, който е неприложим поради следното: начинът на определяне на "равностойното парично обезщетение" е посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, която се прилага във връзка с § 1а, т. 1 и т. 2 и т. 4 от Допълнителни разпоредби на ЗДС. Освен другите изисквания, периодът за извършените сделки е нормативно определен - "12 месеца преди датата на възлагане на оценката" и не може да бъде променян по инициатива на страните, съда или вещите лица. Препотвърждаването без ново възлагане няма правна стойност. Изчислението на размера на обезщетенията на база нотариални актове извън тези рамки е недопустимо. Затова е и без значение представяне на други нотариални актове с искане за преизчисление. Вещото лице извършва проверка на определената от административния орган оценка само доколкото тя е извършена в границите на законовия период, но не може да въвежда нов период. В този смисъл изчисление по нотариални актове от 2008 г. е недопустимо. Видно от приложената в административната преписка експертна оценка за определяне на обезщетения при отчуждаване по ЗДС на части от поземлени имоти за пътища, същата е възложена през месец ноември 2006 г. Следователно относимият период на реализираните сделки за изчисляване на дължимото обезщетение е ноември 2005 - ноември 2006 г. С този факт са се съобразили и вещите лица от тройната експертиза, като са дали заключение, че потвърждават изготвената пред административния орган оценка. Съдът възприема този вариант от експертизата като съобразен със законовите изисквания. Неоснователно е позоваването на пълномощника на жалбоподателката Иванка Христова Шуманова на нормата на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС за оценка на имотите, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Тази разпоредба е неприложима за случая, защото обжалваното решение на Министерския съвет е издадено на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост и се касае за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални инфраструктурни обекти, като в § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС е дадено легално определение на понятието "Национални инфраструктурни обекти", в които по смисъла на този закон се включват и автомагистралите. В тази специална хипотеза на отчуждаване, общите правила за обезщетяване са неотносими. По изложените съображения жалбата с искане за определяне на по-високо обезщетение за процесните четири имота се явява неоснователна. В заявеното на 16.11.2009 г. искане за оценка за подобренията фактически се въвежда ново оплакване, но настоящият състав счита, че следва да го обсъди, въпреки, че не е посочено своевременно още първоначално в жалбата, по която е образувано делото. За законосъобразността на оспорения административен акт съдът следи и служебно. Касае се за оплакване, че единият от процесните имоти - този с № 86001 е бил овощна градина, а не земеделска земя и следва да се оцени не като земеделска земя, а на основание Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, като в оценката следва да бъде включена и стойността на насажденията в имота - овощни култури, които в писменото Становище са посочени конкретно както следва: високостеблени ябълки - 128 броя, на 8 години; високостеблени круши - 5 броя, на 6 години; череши - 148 броя, на 6 години; вишни - 15 броя, на 5 години; малини - по двете къси и едната дълга страна на отчуждаемата част на процесния имот; ягоди - между редовете на дърветата. В открито съдебно заседание на 7.12.2009 г. съдът назначи допълнителна експертиза със задача да се оценят унищожените подобрения в имота, подробно описани от пълномощника на жалбоподателката Йорданка Людмилова Шуманова в писмено становище на л. 407 от делото (описани по-горе и от съда). Друга задача съдът не е поставил. Вещото лице Спас Милчев е дал заключение относно поставената допълнителна задача еднолично. Едновременно с това, без да е възлагано от съда е дал нова оценка на четирите имота на база друг период: 17.12.2007 г. - 17.12.2008 г.. Върховният административен съд приема заключението в частта относно оценката на насажденията в размер на 135 582 лева. Що се касае до тази на земята, заключението не следва и да се обсъжда, тъй като такава задача не е поставяна и не би и могла да се извърши еднолично като допълнение на приетата от тройната експертиза. При взет като база за изчисление нов период, заключението не може да се обсъжда, тъй като допустимия е м. ноември 2005 - ноември 2006 г., както се посочи вече. В няколкото приложени по делото скици на имот № 086001, като начин на трайно ползване е посочено "овощна градина". Скиците са в съответствие с решение № 26007 от 2.02.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Свиленград, според т. 21 от което е възстановено правото на собственост на наследниците на Димитър Петров Филев върху овощна градина от 8.200 дка, шеста категория, местност "белия бряг", имот № 086001 по плана за земеразделяне в землището на с. Момково, като за ограничения при ползване на имота е отразено изрично "трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок". В експертната оценка от месец декември 2006 г. е посочено, че в масив 86 от регистъра на засегнатите собственици към парцеларния план за землището на с. Момково е отбелязано, че се засягат имоти с подобрения, по начин на трайно ползване /код ЕКК/ - "овощна градина", но овощни градини при огледите не са констатирани. В първото по делото заключение вещото лице Георги Стойчев е отразил, че на място е установил, че е имало овощна градина в един от имотите, защото са останали няколко овощни дървета. В изпълнение на указанията на съда, дадени в съдебно заседание на 7.12.2009 г. на основание чл. 171 от АПК, че не се сочат доказателства, установяващи извършените подобрения и насаждения в имота, по искане на пълномощника на жалбоподателката Иванка Шуманова е допуснат един свидетел при довеждане. Според показанията на Цветан Борисов Андреев, който е бил шофьор и е превозвал плодове от този район, а от 2005 г. е бил пазач на машините на "пътни строежи", имотът е бил хубава градина и е имало фурми. Освен това е представлявал овощна градина с ябълки, череши, вишни и други различни видове. Разстоянието от дърво до дърво е около 4 - 5 метра, нормална гъстота в редички и колонки, като дължината на овощната градина е била с ширина около 12 - 14 метра, но свидетелят не може да посочи броя на дърветата, които са били орязани. Заявява, че овощната градина не е била по-малко от 7 декара, а възрастта на дърветата съдейки по короната е 8 - 10 - 12 годишни плододаващи дървета. Градината е съществувала до края на лятото на 2006 г., когато е започнала работата по отсечката към Свиленград. Заявява още, че неговия фургон е бил сложен до имота на Димитър Христов и затова знае, че това е точно овощната градина за която се говори. Твърди, че този човек е идвал, орал и пръскал като един добър стопанин. От така събраните доказателства е ясно, че имот № 86001 е бил овощна градина. От тях обаче не може да се установи по безспорен и категоричен начин колко точно на брой са били трайните насаждения, какъв е техният вид и съответно възраст. Свидетелят посочва, че е имало ябълки, череши и вишни, но не установява твърдяните в писменото становище круши, малини и ягоди. Възрастта на дърветата и разстоянието между тях е посочено общо, без конкретизация по видове насаждения. От разпита на свидетеля става ясно, че за градината са се полагали грижи, но посочения от него Димитър Христов не фигурира сред собствениците на имота, на които е записан в отчуждителната преписка, а именно: наследници Димитър Петров Филев - Колкя Димитрова Митева, Кануша Георгиева Ангелова, Любомир Георгиев Козалиев, Георги Добрев Козалиев, Димитър Любенов Любенов и Никола Любенов Любенов. Всъщност това обстоятелство не е от съществено значение за делото - кой е обработвал овощната градина и на кой е бил регистриран тракторът, използван за тази обработка е без значение. От значение за извеждане на правните изводи по отношение на тази претенция е къде точно са се намирали трайните насаждения, какви са по вид и възраст и каква част от тях е унищожена от прокарването на магистралата, като се има предвид фактът, че от целия имот № 86001, който е с обща площ 8.200 дка, са отчуждени само 1.960 дка. Това обстоятелство остава недоказано, поради което жалбата и в частта й за оценка на овощната градина се явява неоснователна и дадената съдебно-оценителна експертиза за унищожените трайни насаждения по опис само на жалбоподателите не следва да бъде коментирана. С оглед всичко изложено до тук, подадената от Колкя Димитрова Митева, Иванка Христова Шуманова, Керана Христова Стратиева и Димитър Христов Стратиев жалба ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд - Четвърто отделение,