Решение № 2961 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 387/2017 г.

Решение № 2961 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 387/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 2323/06.12.2016 г. по адм. д. № 1194/2014 г. по описа на Административен съд П., с което е отменено решение № РД-56/11.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 319/12.03.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ П.. С разпореждането е наредено на "Областно пътно управление" гр. П. при Агенция "Пътна инфраструктура" /А "ПИ"/, да внесе сумата по ревизионен акт за начет вх. № 295/27.02.2014 г. в общ размер на 653, 98 лв. Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че липсва причинна връзка между изплатените пенсионни суми на Р. С. Р. и издаденото Удостоверение № ЧР-08-37/12.04.2013 г. Удостоверението впоследствие е анулирано от осигурителя, но е довело до неправилно отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в минимален размер и добавка по чл. 84 КСО. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да се потвърди процесното решение и разпореждането на ръководителя на контрола по разходите. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Директорът на Областно пътно управление гр. П., редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез юрк. В. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на представителя на касационния жалбоподател. Решението е постановено в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и е необосновано. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че липсва причинна връзка между изплатените пенсионни суми на Р. Р. и издаденото от Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно управление - П. У. № ЧР-08-37/12.04.2013 г. Длъжностните лица, обработващи заявлението на лицето не са имали основание за съмнение относно достоверността на вписването на процесното удостоверение образец УП-3 за посочения период. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане № 5601274943 от 21.10.2013 г. на Р. Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и добавка по чл. 84 от КСО, в минимални размери, считано от 01.10.2013 г. по заявление подадено на 10.10.2013 г. При отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е зачетен осигурителен стаж, оформен в удостоверение образец УП-3 № ЧР-08-37/12.04.2013 г. от А "ПИ" Областно пътно управление гр. П., като осигурителят е удостоверил, че стажът за периода от 11.05.1983 г. до 01.10.2000 г., на длъжност "машинист ПСМ", е положен при условията на втора категория по т. 26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./. Съгласно трудовата книжка на лицето с № 74/31.12.1974 г., Областно пътно управление гр. П. е с вид дейност "пътно строителство". Във връзка с писмо с изх. № МП-63109#1/17.10.2013 г. от ТП на НОИ П., с което се иска уточняване на условията, при които е положен трудът на длъжност "машинист ПСМ" за периода от 01.01.2000 г. до 01.10.2000 г. и основанието за категоризирането му по т. 26 от отм. ПКТП, дружеството анулира удостоверение образец УП-3 № ЧР-08-37/12.04.2013 г. и издава ново удостоверение образец УП-3 № ЧР-08-84/31.10.2013 г., като удостоверява осигурителен стаж за периода от 11.05.1983 г. до 01.06.1993 г. на длъжност "машинист ПСМ", положен при условията на т. 26 от отм. ПКТП и осигурителен стаж за периода от 01.06.1993 г. до 01.10.2000 г. на длъжност "машинист ПСМ в отдел Поддържане", положен при условията на трета категория труд. Издаденото удостоверение образец УП-3 № ЧР-08-37/12.03.2013 г. от А "ПИ" Областно пътно управление гр. П., което впоследствие е анулирано от осигурителя, според ТП на НОИ, е довело до неправилното отпускане на Р. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО в минимален размер и добавка към нея по чл. 84 КСО, считано от 01.10.2013 г. На основание § 4, ал. 1 от ПЗР КСО, чл. 82 и чл. 84, ал. 1 от КСО е постановено разпореждане № 5601274943, протокол № ПР-2147/18.12.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П., с което се отменя разпореждане № 5601274943 от 21.10.2013 г. и се отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия. Пенсионният орган е цитирал чл. 110 КСО, на основание на който е издаден акт за начет с № 319/27.02.2014 г. в ТП на НОИ гр. П. и вх. № 295/27.02.2014 г. при осигурителя АПИ ОПУ П., относно получените от г-н Р. пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер и добавка по чл. 84 КСО. С Решение № РД-66/16.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ П. е отхвърлена жалбата на Р. срещу разпореждане № 5601274943, протокол № ПР-2147/18.12.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П.. С решение № 1148/05.06.2015 г. по адм. д. № 1280/2014 г. по описа на Административен съд П. е отхвърлена жалбата на Р. Р. срещу Решение № РД-66/16.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 5601274943, протокол № ПР-2147/18.12.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П.. Решение № 1148/05.06.2015 г. по адм. д. № 1280/2014 г. по описа на Административен съд П. е оставено в сила с Решение № 3923/05.04.2016 г. по адм. д. № 8579/2015 г. на ВАС, касационен състав на шесто отделение. С разпореждане № 319/12.03.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите за държавно обществено осигуряване при ТП на НОИ П. на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е наредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет с вх. № 295 от 27.02.2014 г. - главница 637,13 лв., лихва 16.85 лв., общо 653,98 лв., която сума е изплатена на Р. Р. за отпуснатата му пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, на база издаден документ с невярно съдържание от ОПУ П., А "ПИ" - удостоверението образец УП-3 № ЧР-08-37/12.04.2013 г. По жалба на ОПУ П. А "ПИ", е издадено процесното решение № РД-56/11.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане № 319/12.03.2014 г. С решение № 2323/06.12.2014 г. по адм. д. № 1194/2014 г., предмет на касационно оспорване пред настоящия съдебен състав на ВАС, шесто отделение, е отменено по жалба на Р., решение № РД-56/11.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ П.. Мотивите на решението са, че съдът не кредитира извода на решаващия орган, че издаденото ат ОПУ П. удостоверение образец УП-3 № ЧР-08-37/12.04.2013 г. е довело до неправилно отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р., поради неправилното удостоверяване на категорията на осигурителния стаж. Съдът е приел, че с удостоверението осигурителят предлага каква да е тази категория и това предложение не обвързва по какъвто и да е начин административния орган да извърши своя самостоятелна преценка. Съдът е намерил, че разпореждане № 5601274943/21.10.2013 г. е издадено преждевременно, преди да са били събрани изисканите от административния орган с писмо изх. № МП-63109#1/17.10.2013 г. информация и документи. Н. У. образец УП-3 № ЧР-08-84/31.10.2013 г е било входирано в деловодството на ТП на НОИ на 04.11.2013 г. и административният орган е разполагал с достатъчно време да коригира размера на процесните суми за пенсията на Р., преди те да са били изплатени, но не го е сторил. Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно изискването на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая този принцип не е спазен. Не е изпълнена изцяло и процедурата по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в приложимата към датата на подаване на заявлението редакция, съгласно която: 5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г.) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Наистина с писмо изх. № МП-63109#1/17.10.2013 г. /на л. 39 по адм. д. № 1194/2014 г. по описа на АС П./, Началникът на сектор "Пенсионно осигуряване" към РУ "Социално осигуряване" при ТП на НОИ П. е уведомил Областно пътно управление П. относно издадени обр. УП-3 № ЧР-08-37/12.04.2013 г. и обр. УП-2 № ЧР-08035/11.04.2013 г. и е посочил, че в обр. УП-3 № ЧР-08-37/12.04.2013 г. за периода 11.05.1983 г. - 01.10.2000 г. е направено предложение стажът на Р. да се зачете като такъв от втора категория по т. 26 от отм. ПКТП. Помолено е ОПУ П. в срок от 14 дни от получаването на писмото да представи в ТП на НОИ удостоверение, в което да уточни на какво основание е направено предложението за втора категория труд на периода от 01.01.2000 г. до 01.10.2000 г. на длъжността "машинист ПСМ". Поискано е да се представи удостоверение за съответствието на данните от удостоверение обр. УП-2 № ЧР-08-35/11.04.2013 г. с разплащателните ведомости в регистъра на осигурените лица, доход за 2001 г. и в случай на установени различия да се представи нов обр. УП-3 или УП-2, като се анулира неверният. Както е установил и първоинстанционният съд, пенсионният орган не е изчакал указанията дадени от него да бъдат изпълнени в дадения 14-дневен срок, а само 4 дни по късно е издал разпореждане № 5601274943 от 21.10.2013 г., с което е отпуснал на Р. пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. ОПУ П. е изпълнило дадените указания като е издало ново удостоверение УП-3, с което анулира предходното УП-3 и определя трудът като трета категория. Както е посочил и Административен съд П., към датата на входиране на новоиздаденото удостоверение в ТП на НОИ, пенсионният орган все още е имал възможност да коригира данните за Р. и да откаже отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 ПЗР КСО, но това не е направено. С оглед изложеното не може да се приеме, че е налице твърдяната от ТП на НОИ причинна връзка между погрешно издаденото удостоверение УП-3 от ОПУ П. и неправилно отпуснатата на Р. Р. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Необосновано административният орган е приел, че е налице щета за Държавното обществено осигуряване /ДОО/, която е в причинна връзка с удостоверението издадено от ОПУ П., и неправилно е ангажирана имуществената отговорност на ОПУ П. за издаденото погрешно удостоверение. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Отговорността се реализира въз основа на ревизионен акт за начет. За осъществяване на отговорността е без значение дали деянието съставлява престъпление. Отговорността е безвиновна по силата на изрична правна норма - чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. За да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай се установява, че не е налице сочената причинна връзка. Не е спорно, че осигурителят е издал първоначално погрешно удостоверение съдържащо предложение за категоризиране труда на Р. като втора, вместо като трета категория, но с оглед изложените по-горе обстоятелства, относно действията, респективно бездействията на пенсионния орган, не се установява по безспорен начин причинната връзка с отпуснатата неправомерно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР КСО. Решението на Административен съд П. е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила. На ответника по касация, с оглед изхода на спора следва да се присъдят претендираните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящата касационна инстанция. По отношение на претенциите на ответника по касация да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и за първата инстанция, съдът намира, че същите вече са му били присъдени от Административен съд П. с решение № 2323/06.12.2016 г. по адм. д. № 1194/2014 г. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,