Решение № 10487 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. К. К., чрез процесуалния му представител, срещу решение 16348/13.05.2025 г., постановено по адм. дело 1015/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена заповед 8121К-4382/02.04.2024 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и в писмено становище (защита). Претендира заплащане на разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по изложени съображения. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Обжалваното решение е постановено след отмяна на решение 10028 от 26.06.2024 г. по адм.д. 4184/2024г. на АССГ, с решение 4 от 15.01.2025г. по адм.д. С-59/2024г. на Върховния административен съд и връщане за ново разглеждане жалбата на Г. К. К. против заповед 8121К-4382/02.04.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като служител, заемащ длъжност - главен експерт в сектор Международно сътрудничество и проекти при Главна дирекция Борба с организираната престъпност МВР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат при новото разглеждане на делото решаващият съд е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като е взел предвид доводите и възраженията на страните е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, образувано е дисциплинарно производство с нарочна заповед, като е възложена проверка на дисциплинарния съвет, дадена е възможност на служителя да изрази становище, запознат е с материалите, обсъдена е позицията му, обсъдени са фактите и обстоятелствата при извършването на описаните деяния. Съдът е извел извод, че е направена правилна правна квалификация съобразно установените факти, свързана с неизпълнение на служебните задължения и неспазване правилата на Кодекса за поведение, с което е осъществил състава по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, поради което на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд съответства на материалния закон. Спазена е и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на събраните доказателства, правилно решаващият съд е установил, че не са допуснати визираните в жалбата нарушения. Заповедта отговаря по форма и съдържание на изискванията, посочени в чл. 108 ЗДСл. Разпоредбата на чл. 108 от ЗДСл предвижда прекратяването на служебното правоотношение от органа по назначението с административен акт, в писмена форма. Последният трябва да съдържа като реквизити правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В настоящия случай заповедта е издадена в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение и придобития от касатора ранг на заеманата от него държавна служба. Видно от доказателствата по делото, министърът на вътрешните работи, в изпълнение разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, преди налагане на дисциплинарното наказание е изслушал служителя (протокол рег. 8121р-6504/28.03.2024 г. по описа на МВР) и е приел писмените обяснения на държавния служител (рег. 812100-6265/01.04.2024 г. по описа на МВР). При постановяване на наказанието същите са взети предвид. Назначен е дисциплинарен съвет, който е взел решение, послужило като основание административният орган да издаде обжалваната заповед, с което е изпълнено изискването на чл. 96, ал. 1 ЗДСл. Не са нарушени преклузивните срокове за реализиране на наказателна отговорност по чл. 94 ЗДСл. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обосновано е посочена нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения, която е във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗДСл, че държавният служител е длъжен да защитава класифицираната информация, представляваща държавна и служебна тайна, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Правилно е визирано, че лицето не е съобразило и задълженията си по чл. 21, ал. 1 ЗДСл, видно от който държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, като в ал. 2 на същия член от закона, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. Така с длъжностна характеристика за длъжността, с която Г. К. К. е запознат на 12.04.2022 г., в т. 5. са посочени преките задължения, подт. 5.1,, 5.2., 5.4., 5.5. 5.6., 5.11 и 5.15., сред които са му вменени множество функции по отношение на координацията, изпълнението на споразуменията и другите договорености за международно полицейско сътрудничество и постоянните делови отношения с чуждестранните офицери за връзка и с представителите на международни, правоохранителни и други организации, които осъществяват сътрудничество с българските правоохранителни органи, включително и участие при провеждане на работни срещи с офицерите за връзка на другите страни. Предвидено е служителят да обработва, като при необходимост превежда от български на чужд език и обратно, и да класифицира входящата и изходящата информация от и за чуждестранните партньори. Видно от длъжностна характеристика на касатора се изисква и да осъществява текущи контакти и оказва съдействие на чуждестранните офицери за връзка, представители на чуждестранни полицейски и други служби за координиране на двустранни, регионални и международни прояви, по линия на международното полицейско сътрудничество с участие на представители на ГДБОП у нас и в чужбина. Вменено му е да изпълнява и протоколни функции при посещения на чуждестранни делегации в ГДБОП или такива, организирани от службата. Според длъжностната характеристика от служителя се изисква също и да координира планирането и организирането на срещи с чуждестранни представители на правоохранителни и други организации с участието на ГДБОП у нас и в чужбина. С оглед така изложеното обоснован е изводът на съда, че тези задължения обаче в никакъв случай не включват описаните действия, за които е ангажирана отговорността му. От доказателствата по делото се установява, че на Г. К. К. не са поставяни задачи да се провеждат срещи както и да поддържа комуникация с официални представители на Руската Федерация, както и че К. не е бил ангажиран със служебни задачи, изискващи контакти със служители на ДАНС. В случая осъщественото нарушение на К. за което му е наложено дисциплинарното наказание уволнение е обстоятелството, че същият е предал информация, придобита от него, в качеството му на длъжностно лице, по силата на длъжността, която заема (главен експерт в сектор Международно сътрудничество и проекти при ГДБОП МВР) като тя е предоставена на лице, което не е в кръга на тези, които следва да я узнаят. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. По случая е образувано ДП 507/2023г. по описа на СлО при СГП, пр. пр. 19461/2023г., с класифициран 33-461/2023г. по описа на СГП. В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на К. е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение, са изпълнени. Следва да бъде отбелязано, че на К. не е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено престъпление, а за осъществено виновно нарушение на служебните задължения от държавния служител в МВР. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние, извършено чрез действия, е достигнало до обществеността чрез публикациите в медиите и социалните мрежи, с което е уронен престижът на службата. То представлява нарушение на служебната дисциплина, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, служебното правоотношение на К. е прекратено, както законосъобразно е приел и първостепенният съд. Видно от съдържанието на оспорения акт в същия се съдържат подробни мотиви относно тежестта на извършеното нарушение, формата на вината, цялостното поведение на служителя, вида на наложеното дисциплинарно наказание, включително относно обстоятелствата при извършването му. Посочено е, че лицето не е наказвано, само е награждавано, бил е преподавател в Академията на МВР, бил е на отговорни мисии в чужбина, замествал е ръководителя и т.н., но това правилно е прието както от дисциплинарно-наказващият орган и от съда, че не е основание за отпадане на отговорността поради високата обществена опасност на настоящото деяние. Във връзка с изложените в жалбата твърдения, че без влязъл в сила съдебен акт, налагането на дисциплинарно наказание уволнение, на основание привличане в качеството на обвиняем на държавния служител Г. К. К. е в несъответствие с презумпцията за невинност, която е конституционен принцип следва да се отбележи, че съгласно чл. 89, ал. 4 ЗДСл държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Принципно, изходът от евентуално водени администартивнонаказателно или наказателно производство няма преюдициално значение за изхода на дисциплинарното производство. Дисциплинарно наказващия орган следва да извърши собствено разследване и изложи мотиви защо ще ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Не е налице пречка за налагане на дисциплинарно наказание на служителя, когато извършеното от него дисциплинарно нарушение е установено по надлежния ред. Квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление или административно нарушение. В тази връзка правилен е изводът на съда, че е ирелевантно какъв е изхода от ДП 507/2023г. по описа на СлО при СГП, пр. пр. 19461/2023г., с класифициран 33-461/2023г. по описа на СГП. Ето защо, доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на държавния служител е ангажирана поради самия факт на неизпълнение на служебните задължения и на неспазване на етичните правила. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, преставляващи юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, съгласно представения списък. Същото следва да й бъде изплатено на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК от касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение