Решение № 338 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2010 г.

ВАСIII отделение11.01.2011 г.докладчик Пенка Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 21 от 2010 г. по описа на Административния съд - Русе. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 338 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Белчо Иванов Белчев от гр. Русе, подадена срещу решение № 20 от 10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 21 от 2010 г. по описа на Административния съд - Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и поради нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от лице, за което решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността и допустимостта на решението, намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Белчо Белчев, е упражнил контрол за законосъобразност на решение на комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общински съвет - гр. Русе, прието с протокол № 11 от 11.12.2009 г., в частта, с която е взето решение да не се издава нова настанителна заповед на жалбоподателя като наемател на общинско жилище. Преценявайки законосъобразността на обжалваното административно решение на основанията за отмяна, посочени от оспорващия, и въз основа на представените доказателства и приложимия закон съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че предмет на жалбата на Белчо Белчев е законосъобразността на решение на комисията по чл. 6 от Наредба № 6, прието с протокол № 11 от 11.12.2009 г., в частта, с която е взето решение да не се издава нова заповед на жалбоподателя за настаняване като наемател в общински жилищен имот. С определение, постановено в производство по жалбата срещу административното решение с направено искане по чл. 166, ал. 2 АПК по адм. дело № 21 от 2010 г. по описа на Административния съд - Русе, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 21, ал. 5 АПК като подадена срещу решение, което е подготвителен акт към последващо издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС от кмета на общината и не следва да се преценява като административно решение, което подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145, ал. 1 АПК. Определението, с което производство по делото е прекратено на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 АПК, е обжалвано и е отменено с определение № 4400 от 6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 3407 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - първо отделение. На основание разпоредбата на чл. 235, ал. 2 АПК определението на Върховния административен съд е задължително за по-долния съд и с обжалваното решение съдът се е произнесъл по основателността на жалбата на Белчо Белчев срещу обжалваното административно решение на комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общинския съвет на община Русе. Настоящият съдебен състав не споделя становището на съдебния състав на Върховния административен съд за допустимост на жалбата, подадена срещу административното решение на комисията за картотекиране и настаняване на нуждаещите се граждани в общински жилища, с което се взема решение по разглеждани молби на граждани за издаване на нови настанителни заповеди при изпълнение на задълженията на комисията по чл. 3, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6 на общинския съвет за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, но на основание разпоредбата на чл. 224 АПК следва да прояви процесуална дисциплина и да се произнесе по поддържаните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За конкретния административен спор законосъобразно съдът е приел, че административното решение на комисията по чл. 6 от наредбата в частта, с която е прието решение да не се издава нова заповед за настаняване на жалбоподателя в общински жилищен имот, е постановено при изпълнение на правомощията по чл. 25, ал. 1 във вр. със задължителните условия по чл. 3 (в частност т. 6) и чл. 16, ал. 1 от наредбата. Настаняването в общински жилищен имот на нуждаещите се граждани (и наематели) за всяка календарна година се извършва на основание изготвен проект на списък на гражданите, които ще бъдат настанявани под наем и последваща заповед на кмета на съответната община. Съгласно разпоредбата на чл. 8 гражданите, картотекирани по реда за установяване на жилищни нужди, са длъжни ежегодно да подават молба и декларация за данните по чл. 4 и за наличие на задължителните условия по чл. 3 от наредбата, като на основание чл. 21 се изваждат от проектосписъка по чл. 16, ал. 1, ако не отговорят на реда и условията за настаняване в жилища - общинска собственост. Изваждането от картотеката се извършва с решение на комисията по чл. 6, което на основание чл. 9, ал. 2 от наредбата се обжалва по реда на АПК. Обжалваното решение не е решение на комисията за изваждане от картотеката или от проектосписъка по чл. 16, ал. 1 от наредбата, но съдът обосновано и законосъобразно е приел, че жалбоподателят не отговоря "едновременно на условията" по чл. 3 от наредбата, защото не отговоря на условието по т. 6 - и доход на член от семейството не повече от една и половина минимална работна заплата. Месечният доход на жалбоподателя е пенсия в размер общо на 411 лв. (при размер на минималната работна заплата за 2009 г. 240 лв.) и законосъобразно съдът е приел, че административното решение е законосъобразно на основание изискванията на чл. 146 АПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1