Решение № 11169 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12621/2014 г.

Решение № 11169 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12621/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началника на Митница Пловдив моли да бъде отменено решение № 1730/24.07.2014 г. по адм. д. № 3318/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение № 1085/16.10.2013 г. към ЕАД № 10 BG003000H0190322/1.12.2010 г. за определяне на нова митническа стойност и допълнително 2374,26 лв ДДС за внасяне с лихви като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на началника на Митница Пловдив да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С решението предмет на обжалване в настоящото производство съдът е отменил решение № 1085/16.10.2013 г. към ЕАД № 10 BG003000H0190322/1.12.2010 г. на началника на Митница Пловдив за определяне на нова митническа стойност и допълнително 2374,26 лв ДДС за внасяне с лихви За да отмени обжалваното решение на началника на Митница Пловдив, административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените стоки "перилен препарат" с нето тегло 22 000 кг. по ЕАД № 10 BG003000H0190322/1.12.2010 г. за определяне на нова митническа стойност и допълнително 2374,26 лв ДДС за внасяне с лихви в нарушение на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 35 ЗМ. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и обосновано е достигнал до извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение върху стойността на стоката, посочена във износната ЕАД, представена пред турските митници при митническото оформяне на износа. Вносителят е декларирал митническа стойност по фактура № 923685-D от 22.11.2010 г. 5060 евро и условия на доставка СРТ Пловдив. По делото е представена писмо от износителя, че цената от 5060 евро по фактура № 923685-D от 22.11.2010 г. е платена. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано да е договорена цена на стоката, различна от посочената във фактурата. Правилен е изводът на съда, че в съдебното производство не са представени доказателства, установяващи договорна стойност на стоката, различна от декларираната от вносителя, нито плащане на цена за стоката, по-висока от декларираната, поради което не са налице изискванията на чл. 29 МК за определяне на нова митническа стойност на внесената стока и допълнителен ДДС за внасяне. Касаторът, за да докаже твърденията си, свързани с разликите в стойностите на стоката в износната и вносната ЕАД, следва да разполага с доказателства, събрани след проверка в счетоводството на износителя, каква сума е осчетоводена като получена от износителя по износната фактура. Различните стойности на стоките в износната и вносната ЕАД и фактурите към тях не могат да обосноват извод за разлика в платената цена на стоките без извършване на проверка в счетоводната документация на износителя. При неустановена подлежаща на плащане цена на внесената стока, митническите органи е следвало да определят цената на стоката по чл. 30 МК по цените на сходни стоки, а не както са постъпили - по чл. 29 МК по цената, посочена в износната ЕАД. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски на ответника не е доказано, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие не е посочено платена ли е договорената сума. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,