Решение № 12098 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2015 г.

Решение № 12098 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, против Решение № 964 от 1.06.2015 г. по адм. д. № 271 по описа за 2014 г. на Административен съд Б., с което по жалба на "И. Б. Р. К." ЕООД, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление - к. к. "С. б.-И.", к-с "Д. Р.", представлявано от управителя В. Б., е отменен Ревизионен акт № 1100533 от 20.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП -Б., потвърден с Решение № РД-10-355 от 24.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Б. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното дружество е отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 68 004.23 лева по 12 броя фактури за данъчни периоди м. ноември 2009 г. - 5 759.92 лева; м. декември 2009 г. - 5 759.92 лева; м. януари 2010 г. - 5 759.92 лева; м. февруари 2010 г. -5 202.51 лева; м. март 2010 г. - 5 759.92 лева; м. април 2010 г. - 5 574.12 лева; м. май 2010 г. -5 759.92 лева; м. юни 2010 г. - 5 574.12 лева; м. юли 2010 г. - 5 759.92 лева; м. август 2010 г. - 5 759.92 лева; м. септември 2010 г. -5 574.12 лева и м. октомври 2010 г. -5 759.92 лева, издадени от "Е. Р. А. Т." ЕООД и в общ размер на 14 851.27 лева за данъчни периоди м. август 2009 г. -3 517.23 лева; м. септември 2009 г. - 5 574.12 лева и м. октомври 2009 г. -5 759.92 лева, по фактури, издадени от "Б. К. М." ЕООД, както и в частта по ЗКПО, в която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата над 373 588.12 лева и Д "ОДОП" Б. е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи за реално осъществяване на доставки на стоки и услуги; липсва правно основание за издаване на фактурите; наемодателите не са имали възможност да предоставят наетите вещи; не е доказано плащането по фактурите. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против посочената част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "И. Б. Р. К." ЕООД, чрез адв. Г. Н., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът по законосъобразността на посочената част от РА е бил за втори път пред първоинстанционния АС след отменително Решение № 1280 от 30.01.2014 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 6394/2013 г. С отменителното решение са дадени следните задължителни указания: ".. въз основа на събраните по делото доказателства и след проверка в счетоводството на страните по пряката доставка, да изследва към кой момент плащането по договорите за наем е станало дължимо и да се произнесе по спора в тази част като да обсъди описаните по-горе доказателства и изложи мотиви относно липсата или наличието на изпълнение по договорите за наем, относно наличието на доставка по фактурите, издадени от "Е. Р. А. Т." ЕООД и от "Б. К. М." ЕООД и относно момента на настъпване на данъчно събитие, в хипотезата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. С РА, в посочената част, на ревизираното дружество е отказаното право на данъчен кредит в размер на 68 004.23 лева по 12 броя фактури за данъчни периоди от м. ноември 2009 г. до м. октомври 2010 г., издадени от "Е. Р. А. Т." ЕООД и в размер на 14 851.27 лева по 3 броя фактури за данъчен период м. август 2009 г., септември 2009 г. и октомври 2009 г., издадени от "Б. К. М." ЕООД, а по ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата над 373 588.12 лева. поради непризнаване на разходи по същите доставки. Органите по приходите са отказали право на ДК и признаване на разходи с мотиви за недоказана реалност на доставките по отдаване под наем на леки автомобили. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съде взел предвид, че като придружаващи фактурите на процесните доставчици са представени: договори за наем на конкретно индивидуализирани леки автомобили; приемо-предавателни протоколи за получаване на вещите от ревизираното лице-наемател и такива за връщането на автомобилите обратно на доставчиците-наемодатели; пътни листи, от които се установява, че автомобилите, описани в посочения договор са използвани от ревизираното дружество през процесните данъчни периоди; доказателства за управлявалите автомобилите физически лица, наети от РЛ по трудови правоотношения, както и свидетелства за правоуправление на последните; оборотни ведомости за 2009 г. и 2010 г. и на регистрите по ЗДДС на жалбоподателя, вещото лице е установило ежемесечно включени фактури за закупено гориво, смазочни материали и резервни части от доставчиците "П." АД, "Е." ЕООД, "Ш. Б." и др. Със съдебно-счетоводна експертиза е установено плащането на фактурите по банков път. Вещото лице е установило ежемесечно включени фактури за закупено гориво, смазочни материали и резервни части от доставчиците "П." АД, "Е." ЕООД, "Ш. Б." и др. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел за доказано реалното престиране на услуги по отдаване под наем на МПС. С. характера на представените договори като такива с периодично изпълнение, съдът е приел, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, а при доставка с периодично изпълнение - всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо /по арг. от чл. 25, ал. 4 ЗДДС/. Обратно на поддържаното в касационната жалба, направените от административния съд фактически изводи за реални доставки на наемни услуги са обосновани на събраните по делото доказателства. Същественото възражение на касатора е относно недоказаното право на собственост върху вещта на наемодателите по договора за наем на МПС. Т. възражение е частен случай на поддържаното от органите по приходите, че получателят по облагаема доставка следва да докаже, че доставчикът му е разполагал с възможности да изпълни доставката. Съдебната практика на СЕС по тълкуването на разпоредби от Директивата по ДДС приема обратното: че добросъвестният получател по облагаема доставка не може да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради невъзможността да докаже откъде доставчикът се е снабдил с предмета на доставката. Неоснователно е оплакването за липса на правно основание за издаване на фактурите на "Е. Р. А. Т." ЕООД през 2010 г., при изтичане на срока на представения договор през 2009 г. Това е така, защото приемо-предавателните протоколи за предаване на автомобилите на наемателя и после за връщането им на наемодателя са достатъчни, за да се приеме, че договорът е изпълняван за по-дълъг срок от уговорения, като се има предвид и обстоятелството, че договорът за наем на МПС не изисква форма за действителност, нито за доказване. Законосъобразно и в изпълнение на задължителните указания на отменителното решение, административният съд е приел, че данъчното събитие, в конкретния случай, е възникнало на датата, на която плащането е станало дължимо - на 30 число на всеки месец, а именно това е датата, на която данъкът е станал изискуем за облагаемите доставки и е възникнало задължение за доставчиците-регистрирани лица, да го начислят. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение