Решение № 5422 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2020 г.

Решение № 5422 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД гр. С., чрез процесуалния представител юрск. П., срещу решение № 3477/01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12953/2019 г. по описа на Административен съд С.-град. К. твърди, че обжалваното решение е необосновано, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, а в условията на алтернативност иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Ответникът по делото – директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П., не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано и подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД гр. С. срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 350/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". С посочения АУПДВ, на основание чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите (ЗВ), на "Напоителни системи" ЕАД са установени дължими такси за водовземане в размер на 1089, 36 лв. главница, ведно с дължимата лихва за забава общо в размер на 76, 26 лв., за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., по разрешително № 0650/21.11.2001 г. на Министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 0650/25.08.2005 г., продължено с Решение № РР-1278/01.07.2011 г., с нов № 31420020, издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с краен срок на действие на разрешителното 28.11.2016 г. и място на водовземане - язовир "Д." с цел на водоползването – напояване. За да отхвърли жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, Административен съд С.-град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, като в съответствие с чл. 195 б, ал. 2 ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът. Приел е, че при издаването на акта са спазени административно-производствените правила по Закона за водите, има съставен констативен протокол и на задълженото лице е дадена възможност да заплати доброволно задълженията си. Съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с приложимите материално-правни норми. За да обоснове този извод съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. Приел е, че издаденото на "Напоителни системи" ЕАД разрешително е с изтекъл срок на действие, но задължението за заплащане на такси произтича от осъщественото водовземане, без значение, дали то има основание, като в случая задължението е възникнало на база конкретните размери на фактически иззетите водни количества, декларирани лично от "Напоителни системи" ЕАД, приложен е коефициент за напояване и доколкото не се спори, че няма извършено плащане за осъщественото водовземане, то установените с АУПДВ такси са законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Последният е определен на база реално пропуснатото количество водни маси през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., което количество е установено, както по реда на чл. 194 а от Закона за водите – чрез средство за измерване – водомерна рейка, така и от дневниците на самото дружество "Напоителни системи" ЕАД за отчетени пропуснати водни обеми. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена съобразно чл. 194 б, ал. 3 ЗВ от експерти на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" проверка на място на "Напоителни системи" ЕАД, на обект язовир "Д.", не е установено несъответствие между декларираното от "Напоителни системи" ЕАД за процесния период 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и реално уловените и пропуснати водни обеми от обекта, за който е издадено разрешение за водоползване, отчетени чрез монтирано измервателно устройство. Съгласно Констативен протокол № ПВ2-126/06.06.2019 г. от извършената проверка, приетите водни количества са 698 308 куб. м., като същият обем се установява и в подадената от дружеството Декларация по чл. 194 б ЗВ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., от което следва, че контролните органи са приели декларираните лично от "Напоителни системи" ЕАД реално иззети водни количества. По делото не се спори, че на задълженото лице е дадена възможност да заплати доброволно задълженията си, с писмо изх. № ПО-02-404/12.06.2019 г., връчено на 14.06.2019 г., но в указания срок плащане не е постъпило. Доколкото не са представени доказателства да е платена таксата за водовземане за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. по Разрешително № 0650/21.11.2001 г., впоследствие продължено със срок на действие до 28.11.2016 г., то спорния АУПДВ е издаден законосъобразно. Противно твърденията на касатора, че първоинстанционният съд не е разгледал възраженията му относно размера на установените задължения, настоящата инстанция намира, че съдът е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка и е разгледал всяко едно от направените оплаквания на жалбоподателя, както и подробно е изследвал реда, по който е изчислена таксата. Съдът правилно е определил и тълкувал приложимите правни норми относно реда и начина на установяване на задължения от вида на процесните и обосновано е приел за правилно изчислен размерът на дължимата такса на база конкретното количество фактически иззетите воден обем, както и правилно е приел, че механизмът на изчисляване на таксата за водовземане в АУПДВ е съобразен със закона. Неоснователно касаторът излага, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Установява се, че актът е издаден във връзка с подадена от "Напоителни системи" ЕАД декларация, което е изрично посочено в него. При конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, обосноваващи съображенията на административния орган. С оглед изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд С.-град е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,