Решение № 7415 от 5.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД със седалище в гр. Пловдив, подадена чрез упълномощения юрисконсулт М. Рашева, срещу решение 285 от 10.02.2023 г., постановено по адм. дело 480/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени исковете на дружеството с правно основание чл. 203, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. с чл. 4, § 3 от Договора на Европейски съюз, вр. с чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, вр. с чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения, вр. с чл. 7 от Конституцията на Република България, вр. с чл. 19 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, чл. 4, § 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, предявени срещу Държавен фонд "Земеделие" и Върховния административен съд на Република България.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател, макар в мотивите на постановения съдебен акт да е обсъдено направеното искане за спиране до произнасянето по адм. дело 9699/2021 г. на ВАС, съдът е достигал до неправилен извод за липса на преюдициалност на производството по оспорване на чл. 19 от Наредбата. Искането за спиране не било обусловено от евентуалната отмяна като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, а от противоречие на правната норма на чл.19 с чл. 5, пар.1. буква а) и пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 03 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 1308/2013г на Европейския. Според касационния жалбоподател съдът правилно е достигнал до извода, че ако не са предприети административни разследвания, помощта се изплаща в срок от три месеца, но не бил взел предвид обстоятелството, че по делото няма данни за проведени административни разследвания по отношение на дружеството за процесната заявка за плащане. Изразява становище, че след като съдът е бил сезиран с иск по чл. 2в от ЗОДОВ, е бил длъжен да се произнесе по същество на спора, което очевидно не е сторил. В подкрепа на този извод сочи, че по делото било безспорно установено, че са доставени и разпределени количествата продукти по двете схеми, в обсъденото Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/16/310720/10782/01 от 10.11.2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 01-2600/680/02.02.2021 г. и не били налице данни за неизпълнение на условията, поставени в чл. 5, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39. Освен това, според касатора, от показанията на разпитания свидетел не се установявало дружеството да има наложени редукции на това основание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважени предявените искове с правно основание чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ.

Ответникът - Държавен фонд Земеделие, в депозирано чрез пълномощника главен юрисконсулт Г. Тахов писмено становище, моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, ведно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. В съдебно заседание не се представлява.

Ответникът Върховен административен съд, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт П. Дякова, оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на съдебното производство, след анализ на относимите правни норми и съдебна практика на националното и европейското законодателство, първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани съображенията за това, че не са нарушени правни норми на ПЕС, по конкретно чл. 5, § 1, б. а и § 3 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2017/39. Поддържа, че националната правна уредба /чл. 19, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко/ не релевират нарушаване на правни норми и принципи от правото на ЕС, съответно не сочат на допуснато от ответниците достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Според участвалия по делото прокурор съдът е съобразил практиката на СЕС, която определя условията, при които увредените частноправни субекти имат право на обезщетение за вреди в тези случаи, като правилно е отхвърлил и искането на жалбоподателя за спиране на делото.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна

Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по искова молба от "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД със седалище в гр. Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове срещу Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ и Върховния административен съд /ВАС/ за претърпени имуществени вреди в общ размер на 30 178, 09 лв., съгласно представена с исковата молба справка /лист 20 от първоинстанционното дело/, в това число:

1. имуществени вреди, причинени от неизплатена финансова помощ за доставени продукти по схема "Училищен плод" в размер на 5 966, 80 лв. с ДДС (4 972, 33 лв. данъчна основа и ДДС в размер на 994, 47 лв.), за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г.;

1. имуществени вреди, причинени от неизплатена финансова помощ за доставени продукти по схема "Училищно мляко" в размер на 21 287, 10 лв. с ДДС (17 739, 25 лв. данъчна основа и ДДС в размер на 3 547, 85 лв.) за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г.

1. имуществени вреди в общ размер на 2 924, 19 лв., представляващи законната лихва върху забавеното плащане, както следва: в размер на 556, 67 лв., начислена върху сумата от 4 972, ЗЗ лв. (обща сума на доставени продукти по схема "Училищен плод" без ДДС) за периода от 12.01.2021 г. до 18.02.2022 г.; в размер на 110, 51 лв., начислена върху сумата от 994, 47 лв. (обща сума на ДДС за доставени продукти по схема "Училищен плод") за периода от 15.01.2021 г. до 18.02.2022 г.; в размер на 1 882, 48 лв., начислена върху сумата от 17 739, 25 лв. (обща сума на доставени продукти по схема "Училищно мляко" без ДДС) за периода от 02.02.2021 г. до 18.02.2022 г.; в размер на 374, 53 лв., начислена върху сумата от 3 547, 85 лв. (обща сума на ДДС за доставени продукти по схема "Училищно мляко") за периода от 04.02.2021 г. до 18.02.2022 г.

Исковете са предявени за обезщетяване на вреди на дружеството, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в частичен отказ от изплащане на заявена финансова помощ в императивния срок от 3 месеца, съгласно чл. 5, § 1, буква "а" и § З от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения /наричан за краткост Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39/, в резултат на издаване на Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01 от 10.11.2020 г. от ДФЗ и на правораздавателната дейност на Върховния административен съд, постановявайки Решение 1079 от 07.02.2022 г. по адм. дело 11220 по описа на същия съд за 2021 г., ведно със законната лихва върху общия размер на претендираното обезщетение, произтичаща от чл. 4, § 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки и чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Съдът приел от фактическа страна, че на 10.11.2020 г. "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД е подало заявка за плащане 01/16.31.0720/10782 по Схеми "Училищен плод" и "Училищно мляко" както следва: по схема "Училищен плод" за отчетен период от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. за сумата от 48 917, 20 лв. без ДДС за доставени плодове и зеленчуци и 9 783, 44 лв. за ДДС; по схема "Училищно мляко" за отчетен период от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. за сумата от 57 071, 81 лв. без ДДС за доставени мляко и млечни продукти (погрешно посочени в исковата молба като доставени плодове и зеленчуци) и 11 414, 36 лв. за ДДС. По посочена от дружеството банкова сметка са били получени парични преводи съответно на 12.01.2021 г. в размер на 43 944, 87 лв. за доставени плодове и зеленчуци; на 15.01.2021 г. в размер на 8 788, 97 лв. за ДДС; на 02.02.2021 г. в размер на 39 332, 56 лв. за доставени мляко и млечни продукти; на 04.02.2021 г. в размер на 7 866, 51 лв. за ДДС. Впоследствие на 04.02.2021 г. "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД е получило Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01 от 10.11.2020 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с изх. 01-2600/680/02.02.2021 г., с която заявената финансова помощ по Схема "Училищен плод" е редуцирана със сумата в размер на 4 972, 14 лв. и 994, 43 лв. ДДС, а по Схема "Училищно мляко" е редуцирана със сумата в размер на 17 739, 25 лв. и 3 547, 85 лв. ДДС. Първостепенният съд подробно е разгледал мотивите на административния орган за извършената редукция. Съобразил е съдебното оспорване на посоченото уведомително писмо, както и постановеното решение 1683/16.08.2021 г. по адм. дело 440/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено уведомително писмо изх. 01-2600/680/02.02.2021 г. за одобрение на заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01 от 10.11.2020 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката по заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01 от 10.11.2020 г. на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. По касационна жалба на ДФЗ е било образувано адм. дело 11220/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, като с постановеното решение 1079/07.02.2022 г. е обезсилено решение 1683/16.08.2021 г. по адм. дело 440/2021 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменено уведомително писмо изх. 01-2600/680/02.02.2021 г. за одобрение на заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01/10.11.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която на "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД е изплатена финансова помощ и е прекратено производството по делото в тази му част. Със същото решение е отменено решение 1683/16.08.2021 г. по адм. дело 440/2021 г. на Административен съд - Пловдив в останалата му част и е отхвърлена жалбата, подадена от "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД, със седалище гр. Пловдив, срещу уведомително писмо изх. 01-2600/680/02.02.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, в която не е одобрена заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01/10.11.2020 г., като дружеството е било осъдено и да заплати на ДФЗ сумата от 418, 03 лв. разноски за двете инстанции.

В производството пред първата инстанция е била допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, оспорена от ДФЗ. От заключението на вещото лице, изготвено въз основа на наличните по делото доказателства, както и тези по адм. дело 440/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е установено че по заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01 от 10.11.2020 г. по схема "Училищен плод" и по схема "Училищно мляко" дружеството е предоставило Разписки/Приемо-предавателни протоколи/ за действително доставени и разпределени количества плодове, респ. мляко и млечни произведения. Тези Приемо-предавателните протоколи са подписани от "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД и от съответния получател: училище или детска градина, като в табличен вид са били описани всяко едно заведение и съответният брой доставки, с уточнението, че повтарящите се имена на учебни заведения, са такива в различни населени места. В хода на съдебното производство е бил разпитан като свидетел И. Георгиев - началник на отдел "Училищни схеми", ЦУ към ДФЗ, според показанията на който в контролния лист на лист 131 в графа "Максимален размер на финансовата помощ за доставени мляко и млечни продукти" сумата посочена в размер на 39 332, 56 лв. е еднаква със сумата в графа "ОБЩО сума за плащане за доставени мляко, млечни продукти и пчелен мед след наложени санкции и редукции". Свидетелят изрично е посочил, че това е сумата, която е платена на бенефициента, след извършените редукции в ИСАК на база на административните проверки, които са извършени по дадената заявка за плащане. Дава подробни показания относно процедурата по одобрение на постъпилите заявки за плащане, а именно че последваща проверка се извършва от втори експерт, който на практика проверява първия експерт /т. нар. "принцип на четирите очи"/.

Като е анализирал доказателствата по делото и е обсъдил доводите на страните, административният съд е приел, че исковите претенции са неоснователни. За да постанови този резултат съдът е анализирал предпоставките за възникване на правото на иск за обезщетение по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Разгледал е твърденията на ищеца за нарушени норми на ПЕС - чл. 5, § 1, б. "а" и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, от нарушаването на които са му причинени имуществени вреди, както и уточнението, че нарушението е достатъчно съществено предвид постановения частичен отказ да му бъде изплатена заявената финансова помощ в императивния срок от три месеца. Съобразил е и твърдението на ищеца, че задължителността и прякото приложение на чл. 5, § 1, б. "а" и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 произтичат от разпоредбата на чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно която регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. От съдържанието на цитираните разпоредби съдът е извел заключение, че макар в Регламента да не е изрично записано, че е допустимо изцяло или отказ само за една част за плащане на помощта, то от формулировката им следва, че помощта се изплаща "само" при определени условия. Поради това, ако условията не са налице, помощта не се изплаща или ако условията са налице само за една част от претенцията, помощта следва да се изплати само за тази част, тъй като условията за другата част от искането не са налице. Според решаващия съд изискването за изплащане на помощта в срок от три месеца е също под условие - да не са били предприети административни разследвания. Освен това действащите към датата на подаване на заявката за плащане разпоредби на чл. 19, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Наредбата /ДВ бр. 55 от 2020 г., в сила от 19.06.2020 г/ били в съответствие с нормите на чл. 5, § 1, б. "а" и § 3 от Регламента, респ. не е съществено нарушена правна норма на Регламента, предоставяща права на частноправните субекти нито от ДФЗ, нито от ВАС. Съдът е обосновал правните си изводи с постановените от СЕС решения по дела С-571/16, C-46/93 и C-48/93. Поради неоснователност и недоказаност на исковете за главница, съдът е приел за неоснователни и недоказани акцесорните искове за заплащане на лихви.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като е приел, че поставените въпроси не са свързани със съмнения относно тълкуването на правото на ЕС, а са във връзка с неговото прилагане. На последно място е преценил като неоснователно искането за спиране на съдебното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело 9699/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, образувано по жалба срещу Постановление 125 на Министерски съвет от 15.06.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко", обнародвано в ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г., в сила от 19.06.2020 г. Изложил е мотиви, че решението по адм. дело 9699/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, не би имало значение за правилното решаване на спора. Поради това, първостепенният съд е отхвърлил исковите претенции.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е спрял производството по делото, въпреки твърдението за наличие на висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело. Настоящото производство има за предмет иск е правно основание чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ за допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, докато производството по адм. дело 9699/2021 г. по описа на ВАС е образувано по жалба срещу Постановление 125 на Министерски съвет от 15.06.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема Училищен плод и схема Училищно мляко, обнародвано в ДВ бр. 55 от 19.06.2020 г., в сила от 19.06.2020 г. При тези данни правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за спиране на настоящото производството при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При подзаконовите нормативни актове като административни волеизявления, установяващи трайно правила за поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, отмяната или обявяването на нищожността им от съда няма обратно действие - чл. 195 от АПК. С оглед правната му природа източникът на правото поражда правни последици до влизане в сила на отменящото го съдебно решение. До момента на отричане на юридическата му сила в резултат на упражнен съдебен контрол, подзаконовият нормативен акт произвежда правно действие, регулирайки обществените отношения в определена сфера. Съдебната отмяна не засяга възникналите при действието му правни последици, ефектът й не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове. Цели са стабилитет, предвидимост и правна сигурност на правоотношенията. В случая обусловеността, която изисква чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е изключена както от предмета на спора по определеното като обуславящо дело, така и от отреченото от АПК обратно действие на отменящото или прогласяващо нищожността на подзаконовия нормативен акт съдебно решение. За пълнота следва да бъде посочено, че спорът по адм. дело 9699/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение е решен с постановеното решение 11591 от 14.12.2022 г., с което е отхвърлена жалбата срещу чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата, оставено в сила с решение 4954/10.05.2023 г. по адм. дело 1674 / 2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав.

За правилността на обжалваното решение настоящата касационна инстанция съобразява, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. А според чл. 2в, ал. 2 т ЗОДОВ , когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Кумулацията от три условия се реализира когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана.

Исковете са били предявени за обезщетяване на вреди на дружеството, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 5, § 1, б.а и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39. Според първата разпоредба помощ, отнасяща се за доставка и разпределяне на продукти, се плаща само при представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества, а според втората - помощта се изплаща от компетентния орган в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението за помощ, освен ако не са предприети административни разследвания. Сами по себе си посочените разпоредби нито създават задължение за изплащане на помощта, нито изключват възможността плащането да бъде отказано частично или изцяло при наличие на определени предпоставки, каквито безспорно се явяват административните разследвания, по аргумент от § 3 на Регламента. Необходимо е да бъде посочено, че приложимото общностно право има за цел да създаде една обща рамка от минимални стандарти, които да се прилагат еднакво във всички държави членки, с оглед различията в правните им системи и за да се осигури безпрепятственото функциониране на схемата за училищата. Изборът на заявители за помощ, критериите, определянето на условията, респектино предпоставките, при които да се извършват плащанията, както и на подкрепящите всяко заявление документи е предоставено на дискреционната преценка на държавата членка. В подкрепа на този извод е изискването на чл. 9 от Регламента административни проверки да бъдат извършвани на всички заявления за помощ, включително представителна извадка от подкрепящите документи, а в определени случаи проверка на доставката на материалите и услугите и на достоверността на заявения разход, както и проверки на място. При съобразяване с даденото по-горе тълкуване на член 5 от Регламента е допустимо при установяване на нередности, заявката за плащане да бъде отказана изцяло или частично. Ето защо не е налице твърдяната колизия между приложимото право на ЕС и националните разпоредби на Наредбата. След като спорната национална разпоредба не противоречи на съюзното право, то приемането й като част от националното законодателство в съответствие с принципа за процесуална автономия и прилагането й от органите на изпълнителната и съдебната власт, не могат да бъдат определени като нарушения на правото на ЕС.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че по делото няма данни за проведени административни разследвания. Напротив, от приобщените по делото производства по оспорването на Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/16.31.0720/10782/01 от 10.11.2020 г. /адм. дело 440/2021 г. на Административен съд - Пловдив и адм. дело 11220/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение/, категорично се установява, че допълнителни административни проверки са били извършвани във връзка с представените от дружеството документи към заявката за плащане по двете схеми Училищен плод и Училищно мляко. На "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД включително е било изпратено уведомително писмо за искане на допълнителна информация с изх. 01-2600 от 16.12.2020 г., в което са били подробно описани констатираните несъответствия относно изпълнението на чл. 9 и чл. 10 от Наредбата, независимо че органът не се е позовал на норми от Регламента.

Не може да бъде споделен и доводът на касатора, че от показанията на разпитания в хода на производството пред първата инстанция свидетел не се установяват наложени редукции на основание чл. 5, § 1, б. а от Регламента за изпълнение (ЕС) 2017/39. Макар изрично да не посочва правното основание за редукцията, началникът на отдел "Училищни схеми", ЦУ към ДФЗ дава обяснения за това как е формирана разликата между заявената и изплатената финансова помощ в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, въз основа на което се издава последващото уведомително писмо.

Настоящата инстанция споделя изложените от административния съд мотиви за липсата на елементи на отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, така както са изложени по всеки един от предявените от "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД искове, поради което не следва да ги повтаря.

Законосъобразни са и изводите на административния съд, че искането за преюдициално запитване по реда на чл.628 и 629 от ГПК във връзка с чл. 267 от ДФЕС е неоснователно. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Поставеният за разглеждане правен спор не предполага и не поставя никакви спорни с общностното право правни въпроси, които изискват тълкуване на общностна разпоредба от съда на ЕС. По същество по реда на преюдициалното запитване се иска разрешаване от СЕС на конкретен правен спор, съобразно установените факти, тоест правоприлагане, което се явява недопустимо.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответниците по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ в максимално предвидения размер от 360 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение