Решение № 5548 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2012 г.

Решение № 5548 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 140 от 18.10.2012 г., постановено по административно дело № 137/2012 г., Административен съд - Ловеч е отхвърлил като неоснователна жалбата на Надя Павлинова Григорова от гр. Ябланица срещу решение № 13/10.04.2012 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане за отказ от отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност № О-10-000-00-00483184 от 24.02.2012 г., и разпореждането е потвърдено. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Надя Павлинова Григорова от гр. Ябланица, действаща чрез повереника си адв. Тихолов. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отменят разпореждане № О-10-000-00-00483184 от 24.02.2012 г. и потвърждаващото го решение № 13/10.04.2012 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Ловеч. Претендира се и присъждане на разноските за първата и за тази инстанция общо в размер на 500 лв. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Фактическата обстановка по казуса не е спорна. Надя Павлинова Григорова, регистрирана като едноличен търговец, е подала в ТД на НАП - Ловеч декларация като самоосигуряващо се лице на 29.06.2009 г., в която е посочила, че упражнява дейността от дата 26.01.2009 г. и заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица (т. е. вкл. "общо заболяване и майчинство"). Внесла е в изискуемия размер осигуровки за риска "общо заболяване и майчинство" за времето от 26.01.2009 г. до 30.06.2012 г. В РУСО - Ловеч е представила валиден болничен лист за временна неработоспособност през периода от 05.12.2011 г. до 10.01.2012 г. (общо 36 календарни дни) поради общо заболяване. С процесното разпореждане от 24.02.2012 г. на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, на Надя Павлинова Григорова е отказано отпускане на парично обезщетение по болничния лист за посочения период. Административният орган е изложил като мотив за отказа, че Григорова не е направила своя избор за вида осигуряване в законоустановения 7-дневен срок по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.04.2012 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - Ловеч е оставил без уважение възражението на Григорова и е потвърдил разпореждането, като е възприел и доразвил мотивите на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, формулирайки извод, че когато самоосигуряващите се лица са заявили вид осигуряване за общо заболяване и майчинство след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, дори и да са внасяли осигурителни вноски и за общо заболяване и майчинство, нямат право да получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, тъй като не е следвало да се осигуряват за посочените рискове. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, с подложения на касация съдебен акт Ловешкият административен съд е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, за законосъобразни като издадени от компетентни органи в установената форма и в съответствие с целта на закона, при недопускане на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В мотивите на проверяваното съдебно решение е изложено, че подадената декларация на 29.06.2009 г., включваща осигурителния риск "общо заболяване и майчинство", не е породила действие за промяна на осигурителните рискове, не само до края на 2009 г., но и за следващите години, поради което правилно е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност по процесния болничен лист. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт обаче е неправилен, като страда от твърдяния от касатора порок, съществуването на който налага извод за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че касаторката е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурения риск по тази разпоредба. Лицето е започнало да упражнява дейност като едноличен търговец, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт - т. е. от започването на дейността си като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО Надя Григорова в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е бил относно качеството й на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО е уредено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство - т. е. цитираната норма създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, ако желаят, да се осигуряват и за този осигурителен риск. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование, в сила от 01.01.2010 г.), в редакцията, действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Идеята на нормотвореца е самоосигуряващите се лица сами да определят вида на осигуряването с подаване на тази декларация в компетентната териториална дирекция на НАП. Такава декларация в случая е подадена от Надя Григорова на 29.06.2009 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 26.01.2009 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство. Неправилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно становището на административния орган (поддържано от директора на РУСО - Ловеч и във възражението му срещу касационната жалба), че Григорова не е подала декларация в срока по чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, поради което няма право да се осигурява за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск не е придобила съответните осигурителни права и няма качеството осигурено лице. Безспорно е, че е недопустимо за минал период да се заявява осигуряване, но следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба, който предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията трябва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването от началото на следващата календарна година - 2010 г., тъй като е подадена до края на месец януари на съответната година - 2010 г. Ловешкият административен съд и ответникът по касация неправилно тълкуват тази разпоредба - ако се приложи тяхното тълкуване, следва да се приеме абсурдната теза, че подадената през 2009 г. декларация не е подадена преди края на януари 2010 г. Нормата не съдържа ограничения на времето за подаване на декларация за промяна на вида осигурителни рискове в посока преди 31 януари: в нея не е посочена начална дата, от която може да бъде подадена такава декларация (липсва запис примерно от рода на "ако е подадена декларация от първи януари до края на месец януари на съответната календарна година"). Подадената след срока по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица декларация не поражда действие за годината, в която е подадена, независимо от внесените осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, но като подадена преди срока по чл. 1, ал. 4 от същата наредба - преди 31 януари на следващата календарна година, поражда правно действие за тази съответна следваща година. Не кореспондира с разума на закона застъпеното в проверяваното съдебно решение становище в насока, че несвоевременното подаване на декларация от страна на Надя Григорова е довело до отпадане на възможността за избор на лицето да се осигурява освен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и за тези предвидени от чл. 4, ал. 4 от КСО. Подзаконовите процесуални правила не следва да се прилагат по начин, който ограничава упражняването на създаденото със закона материално право на самоосигуряващите се лица да изберат вида на осигуряването. Предвидените с чл. 1, ал. 3 и 4 от цитираната наредба срокове имат за цел да укрепят финансовата отчетност и да ограничат случаите на злоупотреби с осигурителни права. Пропускането на срока за упражняване на правото лишава самоосигуряващото се лице от възможността да избере вида на осигуряване за текущия отчетен период - календарната година. Съгласно чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧ за следващата календарна година правото може да бъде упражнено до края на м. януари. Към момента на подаване на декларацията 29.06.2009 г. не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за задължителните рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). С оглед на действащата подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че Надя Павлинова Григорова не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за текущата календарна година, то на основание чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2010 г. В хода на първоинстанционното съдебно производство е било установено, че дължимите осигурителни вноски за риска "Общо заболяване и майчинство" са внесени, с което е изпълнено условието по чл. 6, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО за придобит от самоосигуряващото се лице изискуем осигурителен стаж от 6 месеца съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. Неоснователни са възраженията на ответника по касация, че не може след изтичането на срока по ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ да се променя вида на осигуряването. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция обаче нормата на чл. 1, ал. 3 от наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Надя Григорова е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което е неприложима. В същия смисъл е актуалната съдебна практика на шесто отделение на Върховния административен съд, изразена например в решение № 15215 от 13.12.2010 г. по адм. дело № 8568/2010 г., решение № 10899 от 26.07.2011 г. по адм. дело № 4528/2011 г., решение № 15626 от 28.11.2011 г. по адм. дело № 9407/2011 г., решение № 185 от 06.01.2012 г. по адм. дело № 10375/2011 г., решение № 1029 от 20.01.2012 г. по адм. дело № 8821/2011 г., решение № 1060 от 21.01.2012 г. по адм. дело № 8682/2011 г., решение № 1104 от 23.01.2012 г. по адм. дело № 8682/2011 г., решение № 9521/02.07.2012 г. по адм. дело № 2932/2012 г., решение № 12874/17.10.2012 г. по адм. дело № 5683/2012 г., решение № 2951 от 04.03.2013 г. по адм. дело № 13710/2012 г., решение № 3349/11.03.2013 г. по адм. дело № 15280/2012 г., решение № 3517/13.03.2013 г. по адм. дело № 13713/2012 г. и др. Следва да се отбележи, че цитираните в подложения на касация първоинстанционен съдебен акт решения на ВАС са част от изоставена като неправилна практика, която не се поддържа и от настоящия съдебен състав. Изложеното обуславя извод, че към момента на възникване на осигуреното събитие самоосигуряващото се лице Надя Павлинова Григорова е подлежало на осигуряване за общо заболяване и майчинство съгласно подадена декларация до ТД на НАП - Ловеч и е придобило изискуемия осигурителен стаж като осигурено за този риск. Пропускането на срока по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ за подаване на декларация "до края на януари на съответната календарна година" не преклудира правото на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 4 от КСО на избор на вида на осигуряването за следващата календарна година. В случая са изпълнени изискванията на КСО и наредбата: подадена своевременно декларация и направени дължими вноски за декларирания осигурителен риск "общо заболяване и майчинство" за целия период от 01.01.2010 г. до издаване на болничния лист с натрупан осигурителен стаж за този риск повече от изискуемите 6 месеца. С оглед на това, че към първия ден на временната неработоспособност са налице кумулативните условия, изискуеми от законодателя за възникване на право на парично обезщетение, то отказът на администрацията за неговото изплащане по процесния болничен лист е незаконосъобразен и обезщетението, отказано от органите на РУСО - Ловеч, е дължимо. Предвид горното касационната инстанция не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесните актове на администрацията, с които на Надя Григорова е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 1516289, серия А-2010, за периода от 05.12.2011 г. до 10.01.2012 г. Като е отхвърлил жалбата на Григорова, Ловешкият административен съд е постановил обжалваното решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане. На основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 174 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания. Предвид основателността на главното й искане, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касаторката за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство в двете инстанции, в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,