Решение № 316 от 30.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1739/2011 г.

Решение № 316 от 30.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1739/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството по нохд № 1739/2011 г. е образувано по искането от осъдения Карамфил С. Джинсов-чрез защитника му, за възобновяване на въззивно нохд № 115/2010 г. на Смолянския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 109/14.12.2010 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК. Поддържа се, че допуснатите нарушения могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото или с преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 311, ал. 2 НПК и прилагане института на давността. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че не са допуснати нарушения от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Смолянският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 115/2010 г. потвърдил изцяло присъда № 125/20.09.2010 г. на Девинския районен съд, с която признал подсъдимите Карамфил Джинсов и С. П. за виновни в това, че на 13.10.1999 г. в гр. Доспат в качеството си на длъжностни лица-Джинсов като изпълняващ длъжността кмет на община Доспат, а П. като началник отдел "ТСУ и С" в общината, в съучастие като извършители в кръга на службата си са съставили официален документ-удостоверение, в който удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. На основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 НК ги осъдил на по три месеца лишаване от свобода, изпълнението на които наказания на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години - по отношение на всеки един, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят солидарно и направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимите, съдържащи доводи за допуснати нарушения в подкрепа на искането да бъдат признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение. Преди съдебното заседание на 29.11.2010 г., когато е насрочено делото за разглеждане от състав на въззивния съд - на 26.11.2010 г., е постъпила молба от името на подсъдимия Джинсов с искане за отлагане на делото поради заболяване, за което е приложил ксерокопие от болничен лист. Изрично е заявил искане да му бъде предоставена възможността да упражни правото си на лична защита, независимо, че има упълномощен защитник. Във въззивната жалба от защитника адв. Родопски са изложени съображения в подкрепа на възражението му за невиновност на подсъдимия и искането за отмяна на обжалвания съдебен акт. Изрично е посочил, че ще изложи допълнителни съображения поради неизготвяне на мотивите към присъдата. Подсъдимият не се е явил в съдебното заседание по съображения, че молбата му за отлагане ще бъде уважена. Защитникът му, който е самостоятелна страна в наказателното производство, също не се е явил. Независимо от становището на прокурора, че не следва да се дава ход на делото поради наличие на обективни причини за неявяване на подсъдимия, съдът е дал ход на делото и е постановил съдебния акт. Разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия на формалното основание, че не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза, защото изрично не е посочено, че заболяването е пречка за явяването му пред съответния орган, е довело до ограничаване на процесуалните права на защита. Това е така не само защото изрично е заявил, че желае да упражни правото си на защита лично и наред с договорния си защитник, но и че не той е лицето, издало представения болничен лист, за да има задължение да контролира дали съдържанието му отговаря на изискванията на подзаконов нормативен акт. Няма и доказателства да е знаел за такова изискване. Ако съдът е имал съмнение относно достоверността му, е бил длъжен да извърши съответните процесуални действия за проверка, но не и да дава ход на делото като пренебрегва предвиденото в НПК и Конституцията право на защита на подсъдимия, което може да упражни по начин, възможен за последната инстанция по същество. Освен това не се е явил и защитникът му, а другата подсъдима е участвала лично и с договорния си защитник във въззивното производство като е упражнила правото си да дава обяснения. Вярно е, че според разпоредбата на чл. 329 НПК само участието на прокурора в съдебното заседание е задължително. Предвид заявеното искане от подсъдимия за отлагане на делото поради заболяване, т. е. поради уважителни причини, както и изрично заявеното в жалбата от защитника, че в съдебното заседание ще изложи допълнителни съображения към жалбата, т. е. ще упражни правото си на страна, предвидено в чл. 320, ал. 3 НПК поради неизготвяне на мотиви към момента на подаването й, потвърждаващо се от данните по делото, съдът е бил длъжен да отложи делото. Ако е счел, че неоснователното неявяване на защитника е причина за отлагане на делото, е могъл да упражни правомощията си по чл. 271, ал. 11 НПК От съдържанието на посочената по-горе разпоредба /чл. 320 НПК/ не могат да се правят изводи във вреда на останалите страни, вкл. на подсъдимия и защитника му, като бъдат лишавани от възможността да упражнят активна ефикасна защита чрез упражняване на предвидените в НПК процесуални права. А това е възможно само при явяване в съдебното заседание, за което подсъдимият е заявил изрично волята си. Действията по даване ход на делото е довело до ограничаване процесуално право като не му е дадена възможност да упражни правото си на защита-която може да се изрази като даде обяснения, представя доказателства, упълномощава друг защитник, участва в очни ставки и др. от предвидените в НПК. Призоваването му за съдебното заседание не е само акт, за да се предостави възможността да присъства в съдебно заседание, а преди всичко да упражни правата си в пълнота и в съответствие с позицията, която има към предявеното му обвинение. С оглед датата на представяне на молбата-три дни преди съдебното заседание, съдът е следвало да изложи становището си като се произнесе, за да има възможност подсъдимият да отстрани конкретизирания едва в съдебно заседание недостатък. Може да се предполага предварителното решение делото да се разгледа в присъствие само на защитника или при предпоставките по чл. 329 НПК. Процесуалната дейност обаче е подчинена само на неправилното тълкуване на принципа по чл. 22 НПК, но не и на процесуалното задължение за стриктно спазване правата на страните, предвидени в НПК, за да се вземе решение според изискванията на чл. 14 НПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК за отмяна. Предвид обвинението за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК при условията на съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по отношение и на двамата подсъдими-Джинсов и П.. В искането се поддържат доводи за неправилна оценка на доказателствения материал, за липса на мотиви въз основа на кои установени обстоятелства са изведени изводите за наличието на умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК, за неправилно приложение на закона, за явна несправедливост на наказанието. Предвид констатираното нарушение не следва да бъдат обсъждани. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да провери изцяло правилността на присъдата, да упражни правомощията си като инстанция по същество според правомощията, предвидени в НПК и да обсъди всички доводи и възражения на страните с оглед правилното решаване на въпросите по чл. 301 НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение