Решение № 2860 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2016 г.

Решение № 2860 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. А., подадена срещу решение № 739 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 360/2016 г. по описа на Административен съд С. - област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед рег. № 517з-765/17.03.2016 г. на зам. директора на ОД на МВР - С. за налагане на наказание "порицание" за срок от 1 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Решението на АССО е правилно, постановено е с оглед на извършения анализ на представените доказателства и е съответно на приложимия материален закон. Установено е по безспорен начин допуснатото дисциплинарно нарушение, а именно, че като чл. от състава на наряд по контрол на пътното движение по главен път ПП I-8 за времето от 20:00 часа на 15.09.2015 г. до 08:00 часа на 16.09.2015 г. и на 20.09.2015 г. за времето от 04.00 часа до 07.00 часа младши инспектор Р. С. А. е нарушил часовия график и не е спазил мястото за контрол, като служебното моторно превозно средство е било в покой на 1 км от гр. С., за времето от 03:00 до 06:00 часа на 16.09.2015 г. и за времето от 04.00 до 07.00 часа на 20.09.2015 г. По този начин е нарушен чл. 52, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение "При обхождане на постовете и маршрутите нарядите изпълняват указанията за работа в маршрута и утвърдения часови график", съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР. При провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като преди издаване на заповедта Антонов е бил запознат със съдържанието на справка с рег. № 517р-1819/29.01.2016 г., съдържаща данни за извършеното от него дисциплинарно нарушение, както и с възможността да даде писмени обяснения или да бъде изслушан съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Депозирал е писмено обяснение на 26.02.2016 г., в което е заявил, че няма спомен за посочените смени предвид изминалия период. Не е нарушен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР се налага наказание "порицание". Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР това наказание се налага за срок от 6 месеца до 1 г. Когато в ЗМВР императивно се определя видът на дисциплинарното наказание за съответното дисциплинарно нарушение, което не се явява маловажно и административният орган налага наказанието в рамките на допустимия от закона размер, какъвто е настоящият случай, неизлагането на мотиви защо се налага именно наказанието "порицание" не се явява съществено нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е изложил изрични мотиви, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗМВР орган и при спазване на изискуемите се от закона форма и реквизити, поради което доводите в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Както видеозаписите, така и часовите графици в случая са годни доказателства и несъстоятелно е твърдението на касатора, че първите са манипулирани, а вторите са без правно значение, тъй като не носят подписа на служителя. Поради изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да се осъди да заплати на ОД на МВР - С. сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,