Решение № 624 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7094/2020 г.

Решение № 624 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7094/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция по вписванията, чрез пълномощника юрк. И. Тодорова против Решение № 2429 от 7.05.2020 г., постановено по адм. дело № 656/2020 г. на Административен съд София-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на "КЕПИТЪЛ РЕКЪРДС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* обезщетение в размер на 1 007. 50 лв. за претърпени имуществени вреди от отменен, по съдебен ред, отказ № 2019122310/1953 от 2.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса във връзка със съдебното обжалване на този отказ пред Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2020 г., до окончателното й изплащане и са присъдени разноските в исковото производство в размер на 325 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото. Прилага извадки от съдебна практика. Ответната страна - ""КЕПИТЪЛ РЕКЪРДС" ЕООД – гр. София, в писмения си отговор на касационната жалба, развива подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Прилага извадки от съдебна практика. Редовно призовани за съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с приетата разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /обн. ДВ, бр. 105/2016 г., в. с. от 3.01.2017 г. / законодателят е посочил, че АВ отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "КЕПИТЪЛ РЕКЪРДС" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, обезщетение в размер на 1 007. 50 лв. за претърпени имуществени вреди от отменен, по съдебен ред, отказ № 2019122310/1953 от 2.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса във връзка със съдебното обжалване на този отказ пред Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2020 г., до окончателното й изплащане и са присъдени разноските в исковото производство в размер на 325 лв. За да стигне до този правен резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че претендираната от ищеца сума представлява възнаграждението, което е заплатила на адвокат за правна помощ и процесуално представителство по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по вписванията при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и основателна и е уважил същата изцяло със законните последици. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от същия закон и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съображенията на настоящия състав на ВАС в подкрепа на горния правен извод са следните: Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в това съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК /в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК/, а само към разпоредбите на глава двадесет и първа ГПК - "Обжалване на определенията", то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. При разписания процесуален ред, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди. Недопустимо заобикаляне на закона би било за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Въпреки благоприятния изход от спора за касационния жалбоподател и, предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29 ноември 2019 г./, с оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не споделям извода на мнозинството от съдебния състав за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка. Изразявам становище, че решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който АВ отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство е охранително. При разписания процесуален ред, в приложимата към казуса редакция на разпоредбата, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди или по друг ред. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от посочените производства. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения намирам, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли. Предвид това, решението и в частта за присъдените на "Кепитъл рекърдс " ЕООД разноски следва да бъде отменено. По така изложените съображения подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: /Румяна Лилова/