Решение № 6492 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Н. - оператор съоръжения за пренос в Общинско предприятие Паркиране и репатриране гр. Габрово, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт К. Любенов против Решение 177/23.06.2023 год., постановено по административно дело 225/2023 год. по описа на Административен съд Велико Търново. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. По мнение на оспорващия, съдът неправилно е интерпретирал релевантните и установени по спора факти, като не е обсъдил наведените в съдебно заседание и в писменото становище възражения. Твърди се, че събраните по делото доказателства установяват, че жалбоподателят в първоинстанционното производство Р. Б. К. е паркирал ППС, напуснал е автомобила и не е извършил плащане след заемане на мястото за паркиране. Твърди се също, че служителите на ОП Паркиране и репатриране са извършили няколко последователни проверки, от които са установили, че не е извършено плащане за паркирането. Непосредствено преди прилагане на ПАМ, отново е била извършена проверка, която също е удостоверила липсата на плащане. В касационната жалба се оспорва извода на първоинстанционния административен съд, че в случая изпращането на СМС преди началото на работното време на Зоната за платено паркиране не е равнозначно на неплащане. Заявено е и несъгласие с изводите на съда, че не е изяснена фактическата обстановка по случая, както и твърдението, че в Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Габрово не е описан начина, по който се извършва предплащане. Развити са и подробни доводи и аргументи, относно несъстоятелността на извода на съда за липса на аналог за подобен подход на таксуване на територията на други общини. В заключение е заявено, че единственият спорен момент по делото е дали в действителност е заплатена дължимата такса към ОП Паркиране и репатриране , като от доказателствата по делото не се установява извършването на такова плащане. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по силата на което да се отхвърли жалбата против наложената ПАМ. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Любенов поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Б. К., чрез представител по пълномощие адв. П. С. И. от Адвокатска колегия Велико Търново в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че същата е неоснователна по подробно развити доводи и аргументи. Заявява искане за отхвърляне на оспорването и оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение заявява, че касационната жалба е неоснователна, доколкото не са налице заявените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на Р. Б. К. от гр. Велико Търново принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане посредством техническо средство (скоба) на пътно превозно средство с рег. [рег. номер] на оператор в Общинско предприятие Паркиране и репатриране гр. Габрово, за която е съставено съобщение 60957 от 07.04.2023 год. за принудително блокиране. Със съдебният акт, в полза на жалбоподателя са присъдени и разноски в размер на 1 010,00 лева. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна, съдът е приел за установено, че на 07.04.2023 год., малко преди работното време на платените зони, което е започвало в 09:00 часа, ППС с рег. [рег. номер] с водач Р. К. е паркирано в зона за платено паркиране на ул. [адрес] в гр. Габрово. От Уведомително писмо на Мобика ООД и справка към него (приложени по делото) е установено, че за паркирането на автомобила в платената зона е изпратен СМС от мобилния телефон на адв. П. Иванова на номер 1366 в 08:54 часа, на който автоматично е върнат отговор, че паркирането в извънработно време и в почивни дни е безплатно, като за предплащане трябва да се добави знак + пред номера на автомобила. Твърденията на жалбоподателя са, че той не е запознат с върнатия СМС-отговор, тъй като звукът на телефона е бил изключен и той, заедно с адв. Иванова са влезли в сградата на съда за съдебно дело. Първоинстанционният съд е приел, че от оператора е посочено, че абонатът не е таксуван за престой в зоната за платено паркиране и не е направил повторен опит за плащане. Изпращането на СМС в 08:54 часа се потвърждава и от разпечатката на мобилния номер, от който е изпратено съобщението. В мотивите на съда е посочено, че оператор В. Т. при ОП Паркиране и репатриране е установил нарушение паркиране в зона за платено паркиране без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в 09:06 чеса, в резултат на което са предприети действия по принудително задържане на автомобила (поставяне на скоба) в 09:19 часа, за което е направен снимков материал и е съставен Констативен протокол 60957/07.04.2023 год. Установено е, че ПАМ е наложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Габрово от Х. Н. оператор в ОП Паркиране и репатриране . Водачът на автомобила е бил уведомен за наложената ПАМ със съобщение 60957/07.04.2023 год. След заявка и извършено плащане на дължимата глоба, автомобилът е бил освободен в 09:37 часа на същата дата. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ПАМ е постановена от компетентен орган в кръга на законово предоставените му правомощия. За неоснователни са приети и възраженията за липса на властническо волеизявление, както и че не е спазена изискуемата форма и императивните реквизити на акта. Независимо от тези установявания, съдът е приел, че при постановяване на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които рефлектират и върху материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. По мнение на съда, в момента на паркиране, жалбоподателят добросъвестно е изпълнил задължението си, като е изпратил съобщение на посочения номер и доколкото на табелата е липсвало информация за реда за извършване на предплащане, същия е бил със съзнанието за изпълнено дължимо поведение. Прието е от съда, че след като лицето е изключило звука на телефона и е влязло в съдебна зала, не е имал фактическа и обективна възможност да проследи последващите съобщения, указващи реда за заплащане на дължимата такса преди началото на работното време на платената зона. При формиране на извод за наличие на съществено процесуално нарушение, съдът е приел, че при пристигане на оператора на място за освобождаване на автомобила, не са взети предвид възраженията и обясненията на К. в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК. Прието е също и допуснато нарушаване на чл. 35 от АПК, доколкото според съда преди прилагане на ПАМ не са изяснени конкретните факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Съдът е приел, че изпращане на кратко съобщение на посочения номер е станало минимално време преди 09:00 часа в 08:54, а в 09:19 часа вече е поставена скоба, поради което, дори и да има незначително избързване от страна на жалбоподателя по отношение началото на работното време, то не е равнозначно на неплащане. От страна на съда са развити и мотиви, съгласно които, с изпращането на СМС с номера на автомобила, К. реално е изпълнил задължението си да заплати цената на ползваната услуга, като възможността за предлащане на услугата, чрез изпращане на съобщение с поставяне на знак + пред номера на автомобила не е била обявена нито на място, нито в текстовете на наредбата или в ЗДвП. В съответствие с така развитите мотиви и като е приел наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, първоинстанционният административен съд е формирал извод за незаконосъобразност на процесната ПАМ, поради което е отменил същата и в полза на жалбоподателя е присъдил сторените съдебни разноски. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспорената ПАМ е постановена от компетентен административен орган и в съответствие с изискванията за форма по отношение на тази категория административни актове. Неправилни са изводите на административния съд за наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които обосновават незаконосъобразност на ПАМ. Както се сочи в мотивите на съдебния акт, разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП указва, че служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. От събраните по делото доказателства се установява, а не е и спорно между страните, че на 07.04.2023 год., Р. К. е паркирал управлявания от него автомобил с рег. [рег. номер] в зона за платено паркиране на ул. 1-ви май 1В в гр. Габрово. Установено е също, че лицето е изпратило кратко съобщение с регистрационния номер на автомобила на [тел. номер] в 08:54:08 часа, т.е. преди началото на работното време на платената зона за паркиране, което, съгласно наличната информация е от 09:00 часа до 17:00 часа в работни дни. От приложените по делото доказателства, в т.ч. и от Уведомителното писмо на Мобика ООД се установява, че в резултат на преждевременно изпратеното от К. съобщение, автоматично е върнат отговор, че паркирането в извънработно време и в почивни дни е безплатно, като за предплащане трябва да се добави знак + пред номера на автомобила. Неотносими и изцяло ирелевантни (а по същество и недоказуеми) се явяват твърденията на лицето за наличие на обективни причини, поради които не е прочел така изпратения отговор. Въз основа на горните фактически установявания безспорно следва извода, че за паркирания в зоната за платено париране лек автомобил не е заплатена дължимата такса. В този смисъл неправилен се явява извода на първоинстанционния съд, че с изпращането на СМС с номера на автомобила преди началото на работното време, К. реално е изпълнил задължението си да заплати цената на ползваната услуга. Така формирания извод е несъответен на приложените по делото доказателства, като в уведомителното писмо от Мобика ООД безпротиворечиво се установява, че абонатът не е таксуван за престой в зоната за платено паркиране Габрово на 07.04.2023 год. Този извод не се оборва и от представената от К. разпечатка от мобилния оператор, доколкото същата съдържа информация относно общия брой изпратени СМС (паркиране, игри и др.) 3 бр. на обща стойност 2,49 лева, като липсва информация, че в посочената сума е включена и таксата за платеното паркиране на 07.04.2023 год. Незаплащането на определената такса за паркиране в участък Сина зона е основание за прилагане на процесната мярка. Мярката се прилага не с акт в писмена форма, а с фактическото поставяне на техническото средство за принудително задържане на пътното превозно средство. По аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се прилага с устно разпореждане на компетентното лице и чрез извършване на фактически действия по заскобяване на превозното средство. Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. По мнение на настоящия касационен състав, в случая всички тези елементи са осъществени, поради което и мярката е законосъобразно приложена. С прилагането на процесната ПАМ е постигната и предвидената в закона специална цел - да се отстранят вредните последици от паркирането на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Неоснователни са доводите на първоинстанционния административен съд, относно твърдяните нарушения на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. На първо място следва да се отчете обстоятелството, че в случая се касае за производство по налагане на принудителна административна мярка, чиято цел е предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Несъответен на посочената процесуална разпоредба на чл. 34, ал. 3 от АПК е извода на съда, че при пристигане на оператора на място за освобождаване на автомобила не са взети предвид обясненията и възраженията на К.. Без опора в доказателствения материал е и извода на съда, че в нарушение на чл. 35 от АПК, административният орган е постановил процесната ПАМ без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Безспорно относимите към законосъобразността на ПАМ факти и обстоятелства са били изяснени - налице е паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане не е извършено. Причините, поради които това плащане не е било извършено, в конкретния случая са изцяло субективни и не оказват влияния върху законосъобразността на постановената ПАМ. В съответствие с горните мотиви следва извода, че разпоредената от оператор ОП Паркиране и репатриране гр. Габрово ПАМ принудително задържане посредством техническо средство (скоба) на пътно превозно средство с рег. [рег. номер] се явява законосъобразна. Като е достигнал до обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против ПАМ следва да се отхвърли. По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на касационния жалбоподател ОП Паркиране и репатриране гр. Габрово следва да се присъди сумата от 200,00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение (по 100,00 лева за двете съдебни инстанции), определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,