Решение № 11016 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2009 г.

Решение № 11016 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Йорданов Дончев и Копринка Йорданова Лалова чрез пълномощника им - адвокат Бойка Иванова Пенева против решение от 14.11.2008 година по адм. дело № 554/2005 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД-64-32 от 19.11.2004 година на кмета на район "Студентски" за одобряване решение на техническа служба и определяне на бивш имот № 3351 в к. л. 10 по кадастралния план на град София от 1939 година изцяло за застроен. Релевират доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че отреждането на постоянен статут на обекти е обстоятелство, което не е предмет на настоящия спор. Касационната жалба е подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Георги Йорданов Дончев и Копринка Йорданова Лалова против заповед № РД-64-32 от 19.11.2004 година на кмета на Столична община, район "Студентски" за одобряване решение № 8 по протокол № 9 от 30.08.2004 година на техническа комисия. С него бивш имот № 3351 с площ от 1894 кв. м, к. л. 10 по кадастралния план на град София от 1039 година е определен изцяло за застроен с асфалтиран път, масивна едноетажна сграда, парници, канал и телефонен кабел. Твърдяли са, че сградата е незаконна и запустяла, а парниците нямат характер на постоянно застрояване, тъй като са временни и преместими конструкции. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал единична експертиза с първоначално и допълнително заключение и тройна такава. По този начин по делото е установено, че процесният имот не съществува в реални граници. Той е част от ограден терен за нуждите на Лесотехническия университет. Съгласно ЧЗРП от 2001 година попада в кв. 234 в терен, отреден за парници, улици и ЛТУ. Част от 1559 кв. м. от него е заета от масивна сграда и парници, каквото е плановото отреждане. Друга част от 175 кв. м. попада в улици. В улици попада и част от 160 кв. м, която е асфалтов път в двора на университета. Обектите, намиращи се в имота са с постоянен статут, доколкото по отношение на тях не се предвижда събаряне или преустройство. Макар и да е предвидено ново застрояване, то сградата и парниците се запазват. Тройната съдебно-техническа експертиза не е отразила други реални факти и обстоятелства. Само във втория пункт от заключението е обективирала извод, че парниците са леки, преместваеми, разглобяеми съоръжения, които не съставляват строеж или сграда и не могат да имат постоянен статут. Поради това е определила частта от 900 кв. м. от имота, върху която те са реализирани за свободна от застрояване. При тези данни по делото, съдът е приел изводите на трите експертизи за реализираното строителство в имота и извършените в него благоустройствени мероприятия. Единствено не е кредитирал втората част от заключението на тройната експертиза, което има правен характер и като такова не е задължително за съда. Игнорирайки го обосновано и мотивирано, съдът е приел, че целият имот е зает от осъществени планови мероприятия и се явява застроен. По тези съображения е счел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди нарушение на материалния закон, тъй като съдът допуснал смешение между градоустройствения статут на имота и този на постройките върху него. В тази връзка е посочено, че парниците не са постройки, които да съставляват пречка за възстановяване правото на собственост върху имота в стари реални граници. Доводът е неоснователен. В разпоредбата на § 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като строителни дейности наред със сградите изрично са посочени и съоръженията. По този начин законодателят е изразил концепцията, че независимо от сградите, дори реализирането на съоръжения върху бивши земеделски имоти следва да се приеме за застрояване. В конкретния случай самият имот попада в терен, който е отреден за парници. Отреждането е непосредствено свързано с предмета на обучение в Лесотехническия университет, на чиято територия попада имотът. Поради това и за в бъдеще е определено тяхното съхранение. По този начин плановото мероприятие не само е реализирано, но се и запазва. При такова изрично предвиждане на имота за парници е без значение обстоятелството по какъв начин са издигнати те и от какъв характер е конструкцията им. Касае се за данни и обстоятелства които безпротиворечиво са установени от трите експертизи. Изводът на тройната експертиза, че може да от частта от имота, заета от парници, да се обособи самостоятелен парцел, попада извън предмета на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Поради това не обвързва съда. Като не го е приел, първоинстанцинният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила или на материалния закон. От данните по делото катеорично е установено, че имотът в неговата цялост е зает от мероприятията, констатирани от техническата комисия и залегнали в обстоятелствената част на оспорената заповед: асфалтиран път, масивна едноетажна сграда, парници и телефонен кабел. По този начин от него не остава свободна част. Съдът правилно е констатирал законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея. Поради това решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение