Решение № 13854 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Д и М Моторс" ЕООД, подадена чрез адв. Апрахамова, срещу Решение 4258/14.05.2024 г., постановено по адм. дело 275/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-330-0120955/20.10.2022 г., издадена на основание чл.186 ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.186 ал.1 т.1 б."г" от ЗДДС от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение на съдорпоизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи, че същата е издадена в нарушение на общностното право, с оглед разясненията, дадени с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. Развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на сторените разноски. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кулова, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане за разноски и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на касатора. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Административен съд-Пловдив неправилно е счел, че оспорената Заповед е материално законосъобразна досежно вида и срока на наложената мярка, предвид установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Налице е неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на съдебния акт, с който Административен съд -Пловдив е потвърдил като законосъобразна процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка. Както нееднократно се посочва в съдебната практика при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това, дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал.6, всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, според ал.4 т.5 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определя видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал.1. Съгласно чл.3 ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел, като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Изискванията и начинът за установяване на дистанционна връзка и предаване на данни в НАП са подробно уредени в Приложение 1 към Наредба Н-18/2006 г. Подробно са изброени и функционалните изискванията към фискалните устройства, фискалната памет, изискванията за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/. Според раздел IIIб т.3 б "в" от Приложение 1 фискалните устройства предават по установената дистанционната връзка данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката, а според раздел I т.9 от Приложение 17 към Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, се предава описание на полетата при съобщение за доставка на гориво по документи от ЕСФП