Решение № 16452 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2012 г.

Решение № 16452 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на § 123, ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г.) (ПЗРЗИДЗГ), отменен с § 2 от ПЗРЗГ (обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Росен Христов Янков от гр. Сандански против заповед № РД 49-231 от 7.06.2012 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано издаването на заповед за продажба на застроената и нормативно определената прилежаща площ към построена сграда в недвижим имот - частна държавна собственост № 000639, в землището на с. Лиляново, общ. Сандански, по заявление с рег. индекс 94-РР-41/14.07.2010. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: С регистрационен индекс 94-РР-41/14.07.2010 г. в ИАГ е постъпило заявление на основание § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.) от Росен Христов Янков, с което е приложил документи. Сред тях и заявление до община Сандански с вх. № 94-00-76 от 22.01.2004 г., с което на основание § 184, ал. 1 и 2 от ПЗР към Закона за устройство на територията (ЗУТ) жалбоподателят е заявил, че през 2003 г. без строителни книжа е построил вила в местността "Разсадника" по плана на с. Лиляново, общ. Сандански. Към заявлението по § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.), адресирано до изпълнителния директор на ИАГ са приложени и документите по ал. 2 на цитирания законов текст. Като документ, удостоверяващ собствеността върху сградата (съгласно § 123, ал. 2, т. 2 от ПЗРЗИДЗГ (отм.) е представен нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 26.03.2010 г., акт № 2300 за частна държавна собственост на имота, както и други документи. Липсват документи по т. 5 от ал. 2 на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.) - удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са узаконими, а приложените по т. 6 и т. 8 скица-проект и доклад и удостоверение за оценка от 26.01.2010 г. са с изтекъл срок на валидност. С писмо, изх. № 10747 от 11.12.2010 г., изпълнителният директор на ИАГ отправя запитване до Министерството на земеделието и горите (МЗГ), дали през 2004 г. е постъпило заявление в МЗГ от Росен Христов Яков и в каква връзка. С писмо изх. № 13-9863 от 15.12.2010 г. на директора на дирекция "Административно обслужване и информационно-комуникационни технологии" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е отговорено, че няма регистрирано заявление 2004 г. на това име. В доклад на директора на дирекция "Гори" в ИАГ до изпълнителния директор на агенцията е изразено становище, че въпреки направената справка в АИС "Документооборот" на МЗХ, подаденото заявление с вх. № 94-00-76 от 22.01.2004 г. на община Сандански следва да бъде прието за подадено в срок по реда на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.), а община Сандански, съгласно чл. 8 от Закона за административното производство (ЗАП) (отм.) е следвало да изпрати преписката на ИАГ. В писмо от директора на отдел "Промяна на предназначението на горските територии" в МЗХ е предложено на директора на дирекция "Административно, правно и информационно обслужване" да изготви проект за заповед за отказ от името на министъра, тъй като преписката не е напълно комплектувана и няма данни да е открита процедура за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ, както пред МЗГ, така и пред Национално управление на горите и неговите структури. На това основание с обжалваната заповед от 7.06.2012 г. е отказано издаването на заповед за продажба. Въз основа на така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира следното: Жалбата е подадена от от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт, съгласно § 123, ал. 9 от ПЗР на ЗИ на ЗГ, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. По делото няма представени доказателства, кога е съобщено на жалбоподателя за издаването на оспорваната заповед, поради което съдът приема, че е подадена в срок. Ето защо същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваният административен акт е валиден, издаден от административен орган, притежаващ необходимата материална компетентност и в изискуемата от закона форма. Съгласно императивната разпоредба на § 123, ал. 3 от ПЗРЗИДЗГ (отм.), действащ към момента на подаване на заявлението, както и към момента на издаване на административния акт, компетентен да се произнесе по искане с правно основание ал. 1 на същата норма е министърът на земеделието и горите, понастоящем министъра на земеделието и храните. Оспорваната заповед е подписана от заместник-министър Светлана Бончева, която към момента на издаването на заповедта, въз основа на заповед № РД09-930 от 6.06.2012 г. замества министъра. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Оспорената заповед е издадена в съответствие с нормите на приложимия материален закон. Обоснован и законосъобразен е изводът на административният орган, че в случая липсва заявление от Янков за закупуване на застроената и нормативно определена площ на постройката в държавен имот № 639, в землището на с. Лилянова, общ. Сандански, на територията на ТП "Държавно горско стопанство Сандански". Съгласно ал. 2 на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.) заявлението за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ към сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, се подава в едногодишен срок от влизането на ЗИДЗГ (обн., ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г.) в сила. Конституцията, в чл. 5, ал. 5 предвижда, че нормативните актове влизат сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В ЗИЗГ не е определен друг срок, поради което той влиза в сила три дни след обнародването му - на 21.02.2003 г. Срокът за подаване на заявленията изтича съответно на 23.02.2004 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на лицата по ал. 1 на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.) да закупят прилежащата площ. Заявлението от Росен Христов Янков, на основание § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.), въз основа на което е започнало административното производство, е с дата 14.07.2010 г., т. е. то е подадено повече от шест години след изтичане на срока по ал. 2. Правото на лицата по ал. 1 да закупят при преференциални условия прилежащия терен, част от държавния горски фонд, е обусловено от подаване на заявление в срока по чл. 2, което в случая не е сторено. От представеното писмо с изх. № 13-9863 от 15.12.2010 г. от директора на дирекция "Административно обслужване и информационно-комуникационни технологии" при МЗХ е видно, че в АИС "Документооборот" на МЗХ няма регистрирано заявление от 2004 г. на името на жалбоподателя. Това се подкрепя и от констатациите в доклада на директора на дирекция "Гори" в ИАГ, както и от писмото от началник отдел "Промяна на предназначението на горските територии" в ИАГ до директора на дирекция "Административно, правно и информационно обслужване". Жалбоподателят твърди, че с подадено от него заявление с вх. № 94-00-76 от 22.01.2004 г. до кмета на община Сандански е декларирал, че притежава вила, негова собственост и желае да закупи нормативно прилежащата земя към нея и на основание чл. 31, ал. 3 от АПК това искане следва да се смята внесено в срок. Съдържанието на заявлението обаче не подкрепя тези твърдения. В това заявление жалбоподателят декларира, че през 2003 г. без строителни книжа е построил вила в местността "Разсадника", с. Лиляново и моли на основание § 184, ал. 1 и 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ да започне производство по узаконяване. Посоченият текст урежда процедурата по узаконяване на строежи. Това производство е различно от производството по § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.), то се развива пред различен административен орган и по различен ред, уреден в различен нормативен акт. Няма основание това заявление да се счита за такова по реда на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.), след като в него не се споменава за закупуване на прилежаща площ от държавния горски фонд, още повече че изрично е посочено, че заявлението е на основание § 184, ал. 1 и 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и в него се иска започване на производство по узаконяване на вила. При това положение, настоящият състав приема, че оспорваният отказ е законосъобразен. Правилно административният орган е счел, че в преклузивно определения срок няма подадено заявление за откриване на процедура за закупуване на застроената и нормативно определена площ. Предвид изложените съображения, обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена. На жалбоподателя не се дължи присъждането на разноски, поради неблагоприятния за него изход от делото. Ответната страна не претендира за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение: