Решение № 11306 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 631/2013 г.

Решение № 11306 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 631/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Югозападен район, против Решение № 176/15.12.2012 г. по адм. дело № 240/2012 г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-232/23.07.2012 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Вилна сграда на два етажа", находящ се в УПИ I, кв. 4 по плана на с. Ракиловци, община Ковачевци, област Перник. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответникът Веселин Иванов Тодоров оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като издадена в нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК. Разпореденият за премахване строеж е счетен за търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, ДВ, бр. 82/2012 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният строеж е извършен без изискващите се одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, процесната сграда не отговаря на строителните правила и нормативи, които са били в действие към 1986 г. Към този момент имотът, в който е изградена сградата е представлявал земеделска земя. При тези данни следва да се приеме, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Цитираната норма е действащото материално право към датата на издаване на оспорената заповед и съответствието на акта с него е предмет на съдебната проверка - чл. 142, ал. 1 АПК. Нормата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, ДВ, бр. 82/2012 г., на която не е дадено с нормативен акт изрично обратно действие, не може да бъде приложена в случая. Тълкуването на закона направено от административния съд е неправилно и в противоречие с действащото позитивно право и правни принципи. Правомощията на специализираните органи за контрол по строителството се упражняват при обвързана компетентност. Единствената законосъобразна възможност на административния орган при констатирано незаконно строителство е издаването на заповед за премахването му. За този вид актове по ЗУТ е неприложим принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, касаещ упражняване на правомощия от органа при оперативна самостоятелност. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отхвърляне на оспорването. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,