Решение № 152 от 20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 303/2017 г.

Решение № 152 от 20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 303/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 8192 от 27.11.2015 г. по в. гр. д. № 8154/2015 г. на СГС, ГО, III - въззивен състав. Молбата за отмяна е обоснована с твърдение за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят /ответник в исковото производство/ твърди, че въззивният съд с ненадлежното му призоваване за съдебните заседания е нарушил процесуалните правила, като е дал ход на делото, без дружеството да е било уведомено за насроченото съдебно заседание. Поддържа, че съдът е направил справка в Търговския регистър за седалището и адреса на дружеството и не е имало пречка за уведомяване по чл. 47 вр. чл. 50 ГПК, тъй като няма данни дружеството да е напуснало адреса си, който е посочен и в депозирания отговор вх. № 94565/23.07.2015 г. Счита, че фактът, че управителят на търговското дружество е управител и на други дружества, не може да послужи за пристъпване към призоваване на дружеството на адрес: [улица]. Поради това поддържа, че е бил лишен от възможността да участва в делото и е било ограничено правото му на защита. Молителят сочи още, че въззивният съд не е изложил мотиви за прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, и е приел доказателства, които са оспорени пред районния съд, тъй като са на чужд език и без превод. Ответникът по молбата Столична дирекция на вътрешните работи оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, тъй като не са налице факти и обстоятелства, даващи основание да се счете, че молителят вследствие на нарушаване на права е бил лишен от възможност да участва в делото, не е бил надлежно представляван или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени и непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Поради това прави искане за отхвърляне на молбата за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от деня на постановяване на решението, което е окончателно и не е връчвано на страната. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила въззивно решение с твърдението, че е бил лишен от възможност да участва в делото и да реализира защитата си поради нередовно призоваване за проведените съдебни заседания във въззивното производство - основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В настоящия случай препис от въззивната жалба, подадена от насрещната страна, е връчен на въззиваемия - молител в настоящото производство, в сградата на СГС с посочване, че на посочения адрес за призоваване няма офис и канцелария на дружеството. Призовката за насроченото първо съдебно заседание във въззивната инстанция, изпратена до въззиваемия на вписания в Търговския регистър адрес на управление, който е посочен и в подадения от тази страна отговор на въззивната жалба, не е била връчена, като връчителят е отбелязал, че на адреса няма офис и представител на дружеството. За същото съдебно заседание по разпореждане на съда е направен опит за уведомяване на въззиваемия и по телефона на номера, посочен в Търговския регистър, но деловодителят е удостоверил, че няма връзка с този номер. Въззивният съд не е дал ход на делото и е отложил разглеждането му за друга дата, за която е разпоредил въззиваемият ответник да бъде призован и от адреса на управителя на дружеството Ц. Н. П., посочен в представено в първоинстанционното производство удостоверение от СДВР. Изпратената на този адрес призовка също не е връчена, с отбелязване на връчителя, че са направени три посещения, но на адреса няма офис и служители, поради което е оставено съобщение. С оглед на това въззивният съд е счел въззиваемия за редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото. Настоящият състав намира, че са били налице предпоставките за призоваване на въззиваемия ответник - молител в настоящото производство, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Призовките и съобщенията са изпращани до ответника на адреса му, вписан в търговския регистър и посочен от самия него в отговора на исковата молба и на въззивната жалба. С подписа си връчителят е удостоверил, че на адреса няма такава фирма и нейни офис и служители и че това е частен дом. На този адрес са правени множество опити за връчване на съобщения както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, като всички опити са били неуспешни. В тази връзка настоящият състав съобразява и обстоятелството, че молителят е посочил същия адрес и в молбата си за отмяна, но при направени два опита за призоваване от този адрес, призовките отново са върнати в цялост от връчителя с идентично отбелязване. Неоснователен е доводът, че липсват данни дружеството да е напуснало адреса и че адресът му на управление не е променян, поради което не е била налице пречка за уведомяването му по чл. 47 ГПК. При констатираното от връчителя при многократните посещения на адреса обстоятелство, че на вписания в търговския регистър адрес на управление няма канцелария и служители на дружеството, не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, касаеща хипотезата, при която на адреса има канцелария на търговеца, но липсва достъп до нея или служител, който е съгласен да получи съобщението. Следва да се отбележи, че съдът е направил опит за уведомяване на молителя и по телефона - на номера, посочен в Търговския регистър. Обстоятелството, че съдът е разпоредил призоваване на молителя и от адреса на управителя на дружеството, за който има данни по делото, както и от адресите на други дружества, на които същият е управител, не опорочава извършеното по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК призоваване с оглед наличието на предвидените в тази разпоредба предпоставки. По изложените съображения настоящият състав приема, че извършеното от съда призоваване по реда и при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК е съобразено с процесуалния закон и следователно не е допуснато процесуално нарушение, довело до лишаване на молителя от възможност да участва по делото. Останалите доводи на молителя, свързани с неизлагане от въззивния съд на мотиви за прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, както и с приемане на доказателства на чужд език, които са оспорени и са без превод, са неотносими към предмета на производството и не следва да се обсъждат. По реда на извънинстанционното производство за отмяната на влезли в сила решения не могат да се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с мотивирането на съдебния акт и с приемането и обсъждането на събраните доказателства. Поради липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Софийски градски съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на молителя не следва да се присъждат разноски. На ответника не се присъждат разноски, тъй като такова искане не е направено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение