Решение № 251 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2011 г.

Решение № 251 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано по касационна жалба на "АСС Инженеринг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Триадица", ж. к. "Стрелбище", ул. "Роженски проход" № 93А, представлявано от управителя Златин Димитров Йонков, чрез адв. Александър Машев, против Решение № 10691 от 18.07.2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, по адм. д. № 11132 по описа за 2009 г., с което по жалби на Митко Иванов Драганов, в качеството му на кмет на с. Бежаново и на Сдружение за дива природа "Балкани", е отменено Решение № 14-4/22.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище "Гечовското", землище на с. Бежаново, община Луковит, с възложител "АСС Инженеринг" ООД гр. София". В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е недопустимо, като постановено по жалба на юридическо лице без правен интерес от оспорването. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно приел, че обществеността не е била информирана за характера и параметрите на инвестиционното предложение-спазени са разпоредбите на чл. 97, ал. 3 и 4 и чл. 98 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Необосновано съдът приел, че не са спазени минималните отстояния за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Тройната експертиза установила наличие на спазване на изискванията, още повече, че Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването е отменена и сега няма нормативни изисквания за отстояния. Няма пряка или трайна опасност за флората и фауната в района. Ответникът по жалбата - министърът на околната среда и водите, чрез юрк. Ал. Цветков, оспорва жалбата по съображения в писмено становище за допустимост и правилност на решението. Ответникът Сдружение за дива природа "Балкани", чрез адв. Ст. Павлов, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Ответникът - кметът на с. Бежаново, с молба от 29.11.2011 г. оттегля първоинстанционната жалба на този оспорващ и иска прекратяване на делото след обезсилване на първоинстанционното решение. Заинтересованите страни физически лица, чрез адв. Ст. Павлов, оспорват жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Първоинстанционното съдебно решение е постановено по жалби на кмета на с. Бежаново, обл. Ловеч и на Сдружение за дива природа "Балкани", против Решение № 14-4/22.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище "Гечовското", землище на с. Бежаново, община Луковит, с възложител "АСС Инженеринг" ООД гр. София". Оттеглянето на първоинстанционната жалба от страна на единия жалбоподател не може да доведе до обезсилване на решението на първоинстанционния съд, тъй като вторият жалбоподател поддържа своето оспорване и за него не са налице основания за прекратяване на производството. За да отмени оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е нарушено изискването на чл. 98 от ЗООС за провеждане на обществено обсъждане като част от процедурата по ОВОС; приел е също, че съгласно приетите единична и тройна технически експертизи не са спазени минималните отстояния, определени с Наредба № 7 на МЗ за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда (отм.), но в сила към датата на издаване на административния акт. Приел е също, въз основа на заключение на вещо лице биолог, че от реализацията на инвестиционния проект, ще настъпи коренно изменение на околната среда и условията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е недопустимо като постановено по жалба на Инициативен комитет на жителите на с. Бежаново, който няма процесуална легитимация да оспори административния акт. В частта по жалбата на този комитет производството е прекратено с влязло в сила определение от 19.10.2010 г., а с определение № 7001 от 28.05.2010 г. по адм. д. № 13061/2009 г. на ВАС производството по това дело, образувано по жалба на "Сдружение за дива природа "Балкани" против същия административен акт на министъра на околната среда и водите, е било присъединено за съвместно разглеждане с това по адм. д. № 11132/2009 г., по което е постановено първоинстанционното решение. С основание съдът е приел, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването на административния акт поради нарушаването на изискването за обществено обсъждане на инвестиционния проект. На насроченото заседание за такова обсъждане, обсъждането е отложено и в последствие не се е състояло. Това само по себе си е достатъчно за обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Отделно от това, съдът обосновано е приел, въз основа на неоспорени експертни заключения, че административният акт е и материално-незаконосъобразен. Безспорно е установено нарушение на императивните изисквания на Наредба № 7 на МЗ за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда (отм.) за отстоянието на кариерата от населеното място с. Бежаново, от общински път, от моста на река Каменица и от самата река Каменица. Правилно съдът е приел, че материалната законосъобразност на административния акт се преценява към момента на издаването му, поради което последващата отмяна на посочения подзаконов нормативен акт не е от значение за спора. В първоинстанционното производство издателят на акта - министърът на околната среда и водите, е признал, че актът е незаконосъобразен и делото не е прекратено поради направения отзив единствено поради липса на съгласие за това от страна на жалбоподателите (чл. 156, ал. 2 АПК). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,