Решение № 8963 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2011 г.

Решение № 8963 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Трендафил Кръстев Трендафилов от гр. Септември, против заповед № РД-46-172/13.07.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, с която му е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ по заявление вх. № 94-719/08.02.2008 г., за бежанеца Кръстьо Стойков Чумезов, за земеделски земи послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. ДВ, бр. 87/1964 г. От жалбата се извличат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Димитрова-Панайотова, по изложени в писмени бележки съображения относно законосъобразността на оспорения акт, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административното производство е образувано по искане на настоящия жалбоподател, в качеството му на наследник на Кръстьо Стайков Чумезов, за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. Към заявлението е приложен архивен документ "Молба за ликвидиране" на Кръстьо Стайков от досие № 8095, А. Е. 172, опис 12 на архивен фонд 719к от Централен държавен архив, както и служебни бележки от архива, че досието не съдържа "Декларация за изселване" и "Свидетелство за етническо малцинство". Представени са препис извлечения от актове за смърт на Кера Стоева Стайкова, Трендафил Кръстев Стойков, Куна Йорданова Стойкова и Кръстьо Трендафилов Стойков, както и заверено копие от акт за смърт на Кръстьо Стойков Чумезов. С оглед изясняване идентичността на бежанеца по архивни документи, с лицето по удостоверение за наследници, с писма изх. № 94-719/8.05.09 и № 94-719/21.05.2009 г. е изискано от заявителя да представи извадка от регистрите на населението и удостоверение за идентичност на Кръстьо Стайков по архивни документи и Кръстьо Стойков Чумезов по удостоверение за наследници, кръщелни свидетелства на неговите деца, извадки от регистрите на населението, заверено копие на акта за смърт на съпругата на собственика по архивни документи и др. От така поисканите документи са представени Акт за смърт на Трендафил Кръстев Стайков /син на Кръстьо Стайков Чумезов и Кера Кера Стоева Чумезова/, Акт за смърт на Кера Стоева Стайкова, Акт за смърт на Кръстьо Стойков Чумезов и 2 бр. нотариално заверени декларации за идентичност на имената Кръстьо Стайков по архивни документи и Кръстьо Стойков Чумезов по удостоверение за наследници, декларация за лицата Кръстьо Стойков Митрев и Кръстьо Стайков Чумезов и удостоверение от кметския наместник на с. Чукарово, че Кръстьо Стойков Митрев и Кръстьо Стайков Чумезов са имена на едно и също лице "спрямо регистрите на населението" без да са посочени конкретно том и страница. С оспорената заповед е отказано правото на обезщетение поради невъзможност да се установи по безспорен начин, че лицето по архивни документи е идентично с лицето по удостоверение за наследници. Установено е, че фамилията Митрев не фигурира нито в архивния документ, нито в удостоверението за наследници, поради което е прието, че представените декларации и удостоверението на кметския наместник не доказват идентичност на лицата Кръстьо Стайков и Кръстьо Стойков Чумезов. Правото на обезщетение възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. Легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", е формулирано в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. и има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов-Кафандарис", да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.). Доказването на тези предпоставки е в тежест на административния орган. В конкретния случай спорният по делото въпрос се свежда до реда за доказване на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ заявителите следва да приложат свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика. Изводът за задължителност на първите три описани документа се установява при граматическото тълкуване на разпоредбата, а също така и при сравнителното й такова с оглед нормата на чл. 19а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ. В последната е дадена възможност за избор на правоимащите да представят или свидетелство за етническо малцинство, или декларация за изселване, или молба за ликвидиране. Там обаче задължително се иска представяне на неизплатените купони към облигациите. Следователно при различните хипотези на материалния закон, визирани в чл. 10в, ал. 1, т. 1 и съответно т. 2 от ЗСПЗЗ, са изискуеми различни документи. Въпреки изискването за задължителност на цитираните документи, административният орган е изследвал и възможността за признаване на правото на обезщетение само на основание представената "Молба за ликвидиране" на Кръстьо Стайков от досие № 8095, А. Е. 172, опис 12 на архивен фонд 719к от Централен държавен архив. В хода на производството обаче, въпреки предоставената възможност на заявителя да докаже съответствие в идентичността на бежанеца по архивни документи с лицето по удостоверение за наследници, същото не е сторено по надлежния начин. Представените заверени копия на декларации за идентичност на имена и удостоверението на кметския наместник на с. Чукарово, че Кръстьо Стайков Чумезов и Кръстьо Стойков Митрев са имена на едно и също лице, спрямо регистрите на населението, без да са посочени конкретно том и страница не установява безспорно твърдяното. Още повече в архивните документи е посочено, че бежанецът е с адрес с. Голям Боялък - понастоящем с. Шарково, общ. Болярово, а съгласно удостоверението за наследници, наследодателят е от с. Чукарово, общ. Тополовград, Хасковска област. В тази връзка и при липса на архивен документ "Декларация за изселване", от която се черпят данни за бежанеца, неговите деца и съпруга, комисията не е могла да направи категоричен извод, че се касае за едно и също лице. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на процесния административен акт - не са осъществени твърдяните съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен регламентирания в ППЗСПЗЗ ред за разглеждане на заявленията. Изводите на издателя на оспорения административен акт за липса на предпоставките по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ съответстват на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган при условията на заместване, при спазване на установената форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,