Решение № 36 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7418/2013 г.

Решение № 36 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7418/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. А. Д., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 570 от 3.08.2009 г. по гр. д. № 436/2009 г. на В. окръжния съд, с което е оставено в сила решение № 268 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 634/2008 г. на Врачанския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Е. Г. М., М. Т. Г. и Д. Г. Г. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ответниците Е. Г. М., М. Т. Г. и Д. Г. Г., всички от [населено място], оспорват молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят смята, че е налице основанието за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че не е бил надлежно представляван, защото пълномощникът му по делото адвокат З. не е изпълнила задължението си да извърши всички необходими правни действия, за да бъде осъществена защитата на претендираното от него право. Тя не е действала в негов интерес по най-добрия начин. Така на практика е бил лишен от надлежно представителство. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Изложените от молителя твърдения за неизпълнение на задължения от пълномощника му по делото не са основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако правото на молителя не е било защитено в пълна степен поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, то последният носи отговорност за всички претърпени вреди. Договорните отношения обаче на молителя с процесуалния му представител и това дали последният е изпълнявал задълженията си с необходимата грижа не могат да обосноват извод за нарушаване на правилата за разглеждане на делото. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответниците по молбата трябва да бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,