Решение № 10339 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2018 г.

Решение № 10339 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ) - Балчик при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Д., против решение № 517 от 22.12.2017 г., постановено по адм. дело № 518/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Д.. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за безспорно установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоначалната жалба. Ответникът - И. С. И., от гр. Б., не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Д. е отменил Заповед № 17-0240-000270 от 15.08.2017 г., издадена от началника на РУ - Балчик при ОДМВР - Д., с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е приложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 190 дни на лек автомобил "Ф. К." с рег. № В7687ВК. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен държавен орган, в надлежна форма, но при допуснати нарушения на материалния закон. Посочил е, че е налице противоречие между словесното описание на нарушението и сочената за нарушена норма. Извършеното нарушение е описано като "собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление", а като виновно нарушена е посочена нормата на чл. 102 ЗДвП. Наред с това е счел, че е налице отклонение от установените изисквания за съдържание на заповедта, т. к. в нея е отразено, че ПАМ се налага на основание чл. 171, т. 2а, без да е означено от кой закон е цитираната разпоредба, което е приравнено на липса на правно основание за издаването й. Позовал се и на допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК - в разпоредителната част на административния акт не е конкретизирано МПС, по отношение на което е постановено прекратяване на регистрация за срок от 190 дни. По тези съображения АС - Д. е приел за неправилно приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП и е отменил оспорената заповед. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че релевантните за спора факти не следва да се възпроизвеждат повторно и от настоящата инстанция, още повече, че предмет на касационно обжалване са само направените въз основа на правилно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд досежно допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на акта, без да се спори, че провереният водач е управлявал автомобила, собственост на жалбоподателя, с невалидно свидетелство за правоуправление. Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, на чието основание е издадена обжалваната заповед (в относимата редакция, ДВ, бр. 54/2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел II АПК. От данните по делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. По делото е безспорно, че на 14.08.2017 г. лицето Д. Л. Г. е управлявал автомобил, собственост на ответника И. С. И. със СУМПС с изтекъл срок на валидност. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 с. з., издава се от органите на МВР с определен срок на валидност. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории (Арг.: чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г.). Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория (Арг.: чл. 151, ал. 9 ЗДвП и чл. 15 Наредбата). Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, според чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 15, ал. 2, вр. с ал. 1 Наредба № I-157/1.10.2002 г., при подмяна на СУМПС, вкл. поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото СУМПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредба № I-157/1.10.2002 г. е посочено, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. При условие, че законодателят е приел, че на всеки десет или пет години (Сравн.: чл. 51, ал. 3 - 5 ЗБЛД) е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, придобитата правоспособност не е безсрочна. Предвид специфичната отговорност на водачите на МПС, запазването й във времето е свързано с определени минимални стандарти за физическа годност за управление на съответното превозно средство, което намира своето отражение при периодичното подновяване на СУМПС, с оглед възможността за редовен контрол за съответствие с тези минимални стандарти. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача (при липса на законово определени нарушения) не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само, ако е налице съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява МПС за следващ период. Следователно правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С. изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично), като приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС означава, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, лицето няма право да управлява МПС, като попада в хипотеза на липса на такова (т. е. не притежава СУМПС, дори и да не е изгубило придобитата чрез изпит правоспособност). Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. О. състав се свежда до притежаването/непритежаването на съответното СУМПС, попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и съставлява основание за прилагането на ПАМ. Т. е. изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Оспореното съдебно решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при наличие на материалноправните предпоставки за това и в съответствие с целта, преследвана от специалния закон. Видно от материалите по делото, при издаването й не са били допуснати нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила. Заповедта съдържа фактическите и правни констатации, въз основа на които административният орган е приложил мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП, вкл. индивидуализация на лекия автомобил. Действително, в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, като не е изрично записано, че е от ЗДвП, но приложимият материален закон е цитиран в титулната част на акта, а в мотивите е посочено нарушение на чл. 102 ЗДвП, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон, като основание за налагане на ПАМ. Административният акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него е следвало да се отхвърли, а като е стигнал до обратен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което жалбата на И. С. И. срещу Заповед № 17-0240-000270 от 15.08.2017 г. за прилагане на ПАМ, издадена от началника на РУ - Балчик при ОДМВР - Д. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,