Решение № 16854 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2010 г.

Решение № 16854 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Димитрия Петрова Мардова от гр. Гоце Делчев срещу решение № 412 от 08.07.2010 г. по адм. д. № 481/2010 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 1405/26.04.2010 г. на директора на ОД на МВР Благоевград за наложена принудителна административна мярка по чл. 75, ал. 5 от ЗБЛД "Забрана за напускане на Република България" до изплащането на установените парични задължения към държавата. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел за неоснователен довода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2009 г. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че по делото не е спорно, че в хода на изпълнително производство публичния изпълнител е поискал налагане на принудителната административна мярка относно жалбоподателката, в качеството й на управител на "Димар" ООД, което има непогасени публични задължения в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД, необезпечени надлежно и е налице необходимия елемент от фактическия състав на нормата, за лицето да е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б."а" от ДОПК. Изложени са мотиви, че при прилагане на разпоредбата на чл. 75 от ЗБЛД административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като проверява налице ли са предпоставките визирани в хипотезата на правната норма. За неоснователни са приети доводите в жалбата за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Решението е неправилно. С решение № 2 от 31 март 2011 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 2 от 2011 г., е установена противоконституционност на чл. 75, точки 5 и 6 ЗБЛД, като е прието, че разпоредбите на чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД не са съобразени с принципа на пропорционалност. Въз основа на обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД следва, че същата не се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Налице е нов факт от съществено значение за спора по смисъла на чл. 142, ал. 1 АПК от вида на нормативните юридически факти, който следва да се вземе предвид при постановяване на настоящото решение, а именно установената противоконституционност на чл. 75, т. 5 ЗБЛД, която представлява правното основание за издаване на оспорвания административен акт. Обжалваната пред съда по същество заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена при действието на чл. 75, т. 5 ЗБЛД. Последният не следва да се прилага от момента на влизането в сила на цитираното по-горе решение на Конституционния съд, защото от този момент настъпва конститутивното действие на това решение. В случая се касае до противоречие на чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД със съдържанието на конституционната уредба, а именно с чл. 35, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Горното разрешение следва и от принципите на правовата държава и в частност от принципа в чл. 6 от Конституцията за равенство на българските граждани пред закона. Разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията предписва действие занапред на влязлото в сила решение на Конституционния съд, което предполага и съобразяване на същото по висящите съдебни спорове. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона въз основа на решението на Конституционния съд заповедта, наложена на касатора на основание чл. 75, т. 5 ЗБЛД е незаконосъобразна на основание чл. 145, т. 4 и 5 АПК. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде отменена и по аргумент от действието на чл. 27, § 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО в конкретния случай. Неправилен е изводът на съда по същество, че чл. 75, т. 5 ЗБЛД не противоречи на цитираната норма от директивата, тъй като законодателят е преценил наличието на съображения от обществен интерес при приемането на цитираната законова норма. Налице е законово установен автоматизъм на налагане на ПАМ, което е в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение. Първоинстанционният съд не е съобразил, че налагането априори, автоматично, по силата на правната норма, на ограничение на свободата на движение прави мярката незаконосъобразна. Именно изискването за пропорционалност и за налагане на ограничение с оглед на личността, конкретно за всеки отделен случай изключва възможността за извършване на законодателна преценка априори на наличието на съображения от обществен интерес. Установявайки факта на неплатените и необезпечени публични задължения, административният орган, би могъл да наложи ограничение на свободата на движение на жалбоподателя, ако беше преценил, че той, с това си задължение, представлява действителна, сериозна и реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Липсват мотиви относно пропорционалността на наложеното ограничение с оглед поведението на касатора, както и за това, че с наложеното ограничение ще бъде постигната легитимната цел - събиране на дължимите публични задължения. В тази връзка следва да се посочи, че в Европейския съюз съществува законодателство относно събирането на публичните задължения - Директива 2008/55/ЕО от 26.05.2008 г. относно взаимопомощ при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и регламент № 1179/2008 на Комисията от 28.11.2008 г. за установяване на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Директива 2008/55/ЕО. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение