Решение № 5983 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2013 г.

Решение № 5983 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството по делото е образувано по две касационни жалби на София Николова Червенкова и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 4776/12.07.2013 г., постановено по адм. д. 9768/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. София Николова Червенкова оспорва съдебното решение в частта, с която е потвърден ревизионен акт (РА) № 011107159/3.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), включително в частта, с която е изменен и са присъдени разноски. Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното съдебното решение е неправилно поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена оспорената част от съдебното решение и бъде постановено друго, с което да бъде отменен изцяло РА. Съображения в подкрепа на искането си за отмяна на оспорената част от съдебното решение са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба ДД"ОДОП" я оспорва в открито съдебно заседание. ДД"ОДОП" е подал касационна жалба против същото решение в частта, с която е изменен РА № 011107159/3.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден. Твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба София Николова Червенкова я оспорва в открито съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 4776/12.07.2013 г., постановено по адм. д. 9768/2012 г. по описа на АССГ е изменен РА № 011107159/3.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-София като първоинстанционният съд установява, че задълженията на София Николова Червенкова за данък върху доходите на физическите лица за довнасяне са в размер на 7745,01 лв. заедно със съответните лихви и отхвърля жалбата й в останалата част, както и са присъдени разноски в полза на Д "ОДОП" в размер на 584 лв., съобразно отхвърлена част от жалбата. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, защото са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, но при формиране на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2007 г. и 2008 г. неправилно органите по приходите са извършили изчисления за недостига на паричните средства за покриване на направени разходи към отделни дати, а не на годишна база. АССГ е изчислил в различен размер данъчната основа, респективно дължимия данък при констатация за липса на недостиг на средства на годишна база за 2007 г., а за 2008 г. са съобразени и недекларираните доходи от получени лизингови вноски. За 2009 г. и 2010 г. АССГ е приел, че органите по приходите са определили правилно и законосъобразно данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ като са включили получените от София и Михаил Червенкови по време на брака им суми по договори за лизинг на МПС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на София Николова Червенкова Основните оплаквания на касационната жалбоподателка са за допуснати процесуални нарушения, които са довели до неправилно установяване на "фактическата и правна обстановка" и съответно нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията: основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, констатациите на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения, събраните в хода на делото писмени доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви за законосъобразност на изводите на органите по приходите относно получаването на доходи от договори за лизинг на МПС, които са реализирани от съпрузите като физически лица по време на брака им, а предмет на договорите за лизинг са превозни средства, придобити също по време на брака им, поради което са съпружеска имуществена общност. При формиране на фактическите и правните си изводи съдът се е съобразил и с презумцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и обстоятелството, че фактическите констатации в РА са подкрепени с доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че основните доказателства по делото са неподписани частни документи, поради което те нямат обвързваща доказателствена сила. Действително писмените доказателства по делото, въз основа на които АССГ е приел за установено, че са реализирани приходи от продажби на МПС на лизинг са частни документи, но не всички са неподписани. Съдът е обсъдил съдържанието на документите - лизингови договори, приемо-предавателни протоколи, погасителни планове, записи на заповед, които при тяхната съвкупна преценка обуславят законосъобразност на изводите на органите по приходите за реализирани недекларирани доходи от лизингови вноски. Представените декларации, които не са кредитирани от решаващият съд представляват писмени свидетелски показания, които е недопустимо да бъдат събирани по този ред. Касационната жалбоподателка не е ангажирала за твърдените от нея обстоятелства допустими доказателства - например разпит като свидетели на лицата, съставили писмените декларации, поради което при съобразяване с процесуалните правила АССГ е приел за недоказани тези твърдения. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че от справка от Пътна полиция при РДВР-Благоевград се установява, че "изключително малка" част от посочените в РА МПС изобщо са били собственост на София Николова Червенкова, поради което тя няма как да ги е продавала и получавала доходи от това. Тези оплаквания не кореспондират с фактите, които са приети за установени в РА и обжалваното съдебно решение, според които в паричния поток за определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица по отношение на София Червенкова са взети предвид само доходите от лизингови вноски за МПС по подписани лизингови договори, част от които са и с нотариална заверка на подписите, а получените суми са според отразяването им по погасителни планове. Специално по отношение автомобил "Ауди 4", за които София Червенкова твърди, че не е закупувала по делото са приети договор и фактура, по които тя е получател. В конкретния случай съдът е извършил правилни изчисления на данъчната основа за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. с включване в паричния поток на сумите по договорите за лизинг. При проверка законосъобразността на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА е необходими изрично да бъде отбелязано, че при издаване на РА органите по приходите са извършили максимално прецизно установяване на данъчните задължения като са разграничили доходите от лизингови договори от доходите от трудови и извънтрудови възнаграждения на лицето. При решаване на спора АССГ е обсъдил и преценил всички доказателства и не е допуснал неправилна преценка на доказателствата с оглед доказателствената тежест в съдебната фаза на производството, поради приложените на презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. При преценка правилността на обжалваното съдебно решение следва да се има предвид именно разместената доказателствена тежест в резултат от законовата презумция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и правилно прилагане на процедурата по уведомяване на ревизираното лице за тези обстоятелства. Следователно е налице повече от една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тези по т. 1, т. 2 и т. 4, според които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Следователно на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА следва да се считат за верни до доказване на противното. В касационната жалба липсват изрични други оплаквания против съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА, но касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка и не установи нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон. По изложените съображения тази касационна жалба е неоснователна. Обжалваното решение в тази част като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - София В частта от съдебното решение, с която е отменен РА, също е извършен подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен състав изцяло възприема и споделя правните изводи на решаващия съд, които са съобразени и с практиката на Върховния административен съд по основния спорен въпрос, в резултат на чието разрешаване е изменен РА за 2007 г. и 2008 г., а именно относно начина на формиране на данъчната основа за облагане на доходите на физическите лица по реда на чл. 122 от ДОПК. Неоснователно е позоваването в касационната жалба, че следва да се съпоставят хронологично постъпилите приходи и направените разходи поради житейската логика, че след ако един разход е направен то ревизираното лице е разполагало с необходимите средства за това. Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение на закон. При проследяване на паричния поток органите по приходите са се придържали единствено към датите на придобиване на определено имущество и датите на придобиване на декларираните доходи, а статистическите разходи са отнасяни към целия период, без да е извършван анализ относно действителното изразходване на необходимите средства за живот в регулярен порядък и фактическата възможност за изпадане в забава на длъжника или временно ограничаване на необходимите разходи, както и без да е отчитана и житейски обективната възможност за отложено плащане или кратковременно ползване на чужд финансов ресурс (на кредитора или трето лице), което не поражда данъчни задължения. Възможното временно ограничаване на необходими обичайни разходи с цел извършване на приоритетни за даден период други разходи оборва логиката, изложена в РА и касационната жалба, че всяко извършване на разходи без насрещни приходи в същия момент представлява несъответствие. В този смисъл придържането на законодателя към определяне на годишна база за всички доходи на физическите лица е логична и житейски оправдана, поради което не са налице никакви основания за превратното тълкуване на закона, изложено в касационната жалба. Първоинстанционният съд законосъобразно се е позовал на фактическите констатации в РА, според които при съпоставка на всички приходи и разходи за 2007 г. не се установява надвишаване на разходите спрямо приходите на годишна база, а за 2008 г. са включени суми като доходи, изчислени като недостиг на средства в отделни моменти, а не на годишна база. Следователно не са налице основания да се приеме, че незаконосъобразно съдът частично е изменил РА като се е позовал на неправилност при изчисляване на недостиг на средства в различни моменти и периоди, различни от годишен период. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение и в тази част е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение