Решение № 2500 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2010 г.

Решение № 2500 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1056/26.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1131/2010 г. по описа на АС Варна, с което е отменен РА № 030902866/12.02.2010 г. на орган на приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 158/30.03.2010 г. на Директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта, съдържаща отказ за установяване на лихва за забава върху сумата 744 729,99 лв., представляваща ДДС за възстановяване за м. 10.2007 г. и вместо него е признато на "Бляк Сий Инвестмънт Тръст" АД гр. Варна правото на лихва за забава за периода 30.12.2007 г. до 12.02.2010 г. върху главница в размер на 441,07 лв. и за периода 30.12.2007 г. до датата на ефективното възстановяване на данъка върху главница в размер на 744 288,92 лв. Релевират се оплаквания за недопустимост на постановеното решение в частта, в която е призната лихва за забава за периода 30.12.2007 г. -13.06.2008 г. и за неправилност в останалата му част поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния и процесуалния закон, достигнал е до незаконосъобразни изводи и е постановил неправилно решение, както по отношение отмяната на РА в обжалваната част, така и при произнасяне по същество. Иска се обезсилване на обжалваното решение в частта за дължимост на лихви за забава за периода от 30.12.2007 г. до 13.06.2008 г. и отмяна на решението в останалата му част. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Бляк Сий Инвестмънт Тръст" АД гр. Варна, оспорва основателността на жалбата, за което излага подробни съображения в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I "А" отделение счита, че касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първото наведено касационно оплакване е за недопустимост на решението, в частта му, в която съдът се е произнесъл по съществото на спора и е признал правото на лихва за забава за период от 30.12.2007 г. до 12.06.2008 г. Касаторът счита, че съдът е бил обвързан с искането на ревизираното лице, което е претендирало за начисляване на лихва за забава върху главница, представляваща възстановен ДДС в размер на 744 288,92 лв., за период от 13.06.2008 г. до ефективното възстановяване на данъка. Това обстоятелство не е спорно. В подадената до АС Варна жалба срещу РА 0309022866/12.02.2010 г., потвърден с решение на Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, е заявено, че се обжалва РА само в частта му, в която е отхвърлено възражението от 03.02.2010 г. и е отказано установяване на лихви за забава върху установения със същия ревизионен акт ДДС за възстановяване, считано от датата на която е следвало да бъде издаден първият РА - 13.06.2008 г. Искало се е изменение на РА в обжалваната част и установяване на лихва за забава върху установения ДДС за възстановяване в размер на 744 288,92 лв., считано от 13.06.2008 г. до фактическото му възстановяване. Решението на Директора на Д "ОУИ" е издадено по жалба срещу РА, само в тази му част и само в нея е потвърден РА, а именно относно неустановяването на лихва за забава върху невъзстановен ДДС от 744 288,92 лв. В този смисъл е било и искането, направено в жалбата, подадена срещу РА по административен ред, както и възражението - молба от 03.02.2010 г., подадено срещу РД № 902866/20.01.2010 г. В РД не е имало произнасяне относно установяване на лихва за забава. С РА от 12.02.2010 г. възражението не е уважено и лихва за забава върху възстановения ДДС в размер на 744 288,92 лв. не е определена и начислена. В изпълнение на правомощията си като инстанция по съществото на спора - чл. 160, ал. 1 ДОПК, първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на издадения РА в обжалваната му част. Правилно е прието, че обжалваната част е тази, в която принципно не е уважено възражението на ревизираното лице и не е начислена лихва за забава върху възстановения ДДС в размер на 744 288,92 лв. Предмет на съдебно оспорване и проверка е дължимостта на лихви за забава по основание като съдът не е бил обвързан със сочения от лицето или от органа размер и период на лихвите. В този смисъл изводът е, че съдът не се е произнесъл свръх заявеното пред него искане и не е излязъл извън предмета на спора, очертан от РА, в частта, в който същият е бил предмет на административно обжалване и е потвърден от решаващия орган. Постановеното решение е валидно и допустимо. Наведено е касационно оплакване и за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на закона. Оплакването е неоснователно. От фактическа страна безспорно е било установено следното: "Бляк Сий Инвестмънт Тръст" АД гр. Варна е подало СД на 14.11.2007 г. като за д. п. м. 10 2007 г. е декларирало за възстановяване ДДС в размер на 744 729,99 лв. В 45-дневния срок за възстановяване на ДДС е започнала данъчна ревизия на дружеството, вкл. и за д. п. м. 10 2007 г. Издаден е РА № 030800424/13.06.2008 г., с който не се признава искания данъчен кредит. Този РА е отменен с решение на Директора на Д "ОУИ" Варна от 30.09.2008 г. и преписката е върната за нова ревизия. Проведена е нова данъчна ревизия, по която има удължаване на срокове и спиране на производството, като приключва с процесния РА № 902866/12.02.2010 г., потвърден в обжалваната си част по административен ред. В него не е уважено възражението за установяване на лихви за забава за периода от 13.06.2008 г. до ефективното плащане /04.03.2010 г./ на вече признатия с този РА данъчен кредит за м. 10. 2007 г. в размер общо на 755,729,99 лв. Спорен е останал въпросът по делото дължи ли се лихва за забава върху признатия с РА от 12.02.2010 г. данък за възстановяване за д. п. м. 10 2007 г. и ако това е така - откога се дължи. Касаторът счита, че лихва не се дължи, тъй като в срока за възстановяване на данъка през м. 12.2007 г. е започнало ревизионно производство, при което се спират сроковете за възстановяване на данъка по силата на чл. 93, ал. 1, т. 5, в сила до 19.12.2007 г., а съгласно действащите след 19.12.2007 г. текстове - при образувана ревизия срокът за възстановяване на данъка е срокът на издаване на РА, освен при представено обезпечение. Счита, че в тези случаи лихви не се дължат за срока, в който е имало висящо ревизионно производство, тъй като са спрени сроковете за възстановяване на данъка. След приключване на ревизионното производство данъкът е възстановен в законовия вече 30-дневен срок, поради което също не били налице предпоставките за начисляване на лихва. Безспорно е, че съгласно действащите разпоредби на ЗДДС към момента на подаване на СД - 14.11.2007 г. - чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС - данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява в 45-дневен срок, т. е. в случая до 29.12.2007 г. вкл. Безспорно е, че съгласно действащата към момента на подаване на СД на 14.11.2007 г. правна уредба /чл. 93, ал. 1, т. 5 ЗДДС/ - при започнала ревизия спира срока за възстановяване на ДДС, до приключване на ревизията, а съгласно последвалата уредба - чл. 92, ал. 8 ЗДДС /ред. ДВ бр. 108/07 г. в сила от 19.12.2007 г./, приложима предвид висящността на производството, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на РА. При отмяна на РА от решаващия орган и връщане на преписката за издаване на нов ревизионен акт, не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възобновява висящността на производството по издаване на отменения РА. Правилен и в съответствие с чл. 156, ал. 6 ДОПК, е изводът, че в случая за периода от 27.11.2007 г. /издаване на първата ЗВР/ до 12.02.2010 г. /издаване на процесния РА/ е налице ревизионно производство. По спорните въпроси съдът е приел, че удължаването на срока за възстановяване на данъка, не преклудира правото на лихва върху възстановения данък. Позовава се на непротиворечивата уредба по ЗДДС - чл. 92, ал. 8 - ред. ДВ към бр. 108/07 г. и ЗДДС чл. 92, ал. 10, ред. ДВ след ДВ бр. 108/07 г., идентична по смисъл и с разпоредбата на чл. 92, ал. 10 ЗДДС - ред ДВ бр. 95/09 г., действала към момента на издаване на РА. Приема се като цяло, че уредбата за дължимост на лихвите върху данъка е специална по отношение на уредбата, касаеща срока за възстановяване на данъка и е съответстваща на един от основните принципи на общностното право - принципа на пропорционалност. Приел е, че данъчният субект не следва да бъде санкциониран чрез непризнаване на лихви върху вземане - данък, чието възстановяване е признато, но е удължен срокът за изплащането му, единствено и само поради действията на данъчната администрация. Разграничава се уредбата, действала до 19.12.-2007 г., уреждаща спиране на срока за възстановяване на данъка и последвалата такава, според която не се спира, а само се удължава срока за възстановяване на данъка. Правилен е изводът, че само при спиране срок не тече, но при удължаване това не е така. Оттам правилно е прието, че щом в случая срокът за удължаване на възстановяване на данъка не е бил спрян, а е бил удължен до издаване на РА, то той е текъл и оттам са изтекли и лихви за забава върху дължимия данък. Това правило се извежда от разпоредбата чл. 92, ал. 10 ЗДДС /предходна ал. 8 в ред. към 19.12.07 г./, според която данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК, според която възстановяването на данъка е дължимо заедно с лихвите от деня, в който данъка е следвало да бъде възстановен. В случая лихви се дължат от 30.12.2007 г., когато е следвало да бъде възстановен данъка, до датата на ефективното му възстановяване. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото - неоснователност на касационната жалба и направеното искане от ответника по касация, в негова полза следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 5000 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,