Решение № 7103 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2019 г.

Решение № 7103 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, подадена чрез главен юрисконсулт И. Стайкова, против решение № 1628/24.07.2019 г. по адм. д. № 1045/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че за периода от 05.05.2017 г. до 05.07.2017 г. на ищцата е било изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, което не е взето предвид от съда. Моли да бъде отменено решението. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Б. Николова, редовно призована, се представлява от адвокат Карамитева. Оспорва касационната жалба и претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Спорен по делото е въпросът дали ищцата е получила обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на две работни заплати, каквото е твърдението на ответния орган, в подкрепа на което същият е представил рекапитулации за м. 06 и м. 07.2017 г. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е указал на страната, че не сочи доказателства в тази насока. Предвид представените с касационната жалба документи, а именно, нареждания за масово плащане, разписки за приемане на съответните нареждания и протоколи за банково обслужване – безкасово плащане, ведно със справка за банкова сметка и име на получателя, очевидно административният орган е разполагал с такива. Предвид горното, считам, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС – Пловдив е образувано по искова молба на адв. Карамитева, като пълномощник на Б. Николова за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, вследствие на прекратяване на служебното му правоотношение в размер на 4 560.00 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е осъдил Българска агенция за безопасност на храните да заплати на Б. Николова обезщетение по чл. 104 ал 1 ЗДСл за срок от 6 месеца, общо в размер на 4 560. 00 лв., ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетението. В мотивите си съдът е приел, че спорен между страните е въпросът дали ищецът е получил от органа по назначението обезщетение в размер на две работни заплати на основание на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, за което ответния орган твърди, че е представил доказателства. След анализ на представените доказателства по делото, съдът е посочил, че по делото не са представени счетоводни документи /първични, вторични и регистри/, съставени по реда на Закона за счетоводството /ЗСч/, а представените документи не са представени годни доказателства, от които да се установи, че на Николова е изплатено обезщетение за два от претендираните 6 месеца. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доказателствата по делото установяват, че със Заповед № 0 СОС-32 от 04.05.2017 г. на ИД на БАБХ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ във връзка с ПМС № 90 от 16 април 2015 г., бр. 0 от 2020 г., в сила от 10.06.2020 г., обн. в ДВ, бр. 29 от 21.04.2015 г. и утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта – 05.05.2017 г. е прекратено служебното правоотношение с Б. Николова на длъжност "главен експерт" в отдел "Безопасност и качество на храните", сектор "Лабораторни анализи на храни" при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Пловдив. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена с решение № 3139/05.03.2019 г. по адм. д. № 2620/2018 г. на ВАС, Пето отделение. Административният съд правилно е определил спорните факти по делото – дали на Николова са били изплатени две заплати по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, които да бъдат приспаднати от претендираното с исковата молба обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Съдът не е указал на ответника необходимостта от представяне на доказателства в този смисъл, а видно от представените с касационната жалба документи, страната е разполагала с такива. Индиции за получаването на обезщетението от две заплати се съдържат и в заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, и в подадената от Николова декларация. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, не е изяснил спорните обстоятелства и факти по делото. За изясняване на спора от фактическа страна е било поискано назначаването на счетоводна експертиза, която съдът е отказал да допусне, при положение, че има правомощие и служебно да назначи такава за изясняване на спора. Още повече, че преценката на представените счетоводни документи изисква специални знания, с каквито съдът не разполага. Поради това касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от административния съд. При новото разглеждане съдът следва да събере и обсъди всички доказателства относно спорния факт, дали Б. Николова е получила обезщетение в размер на две заплати по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, които да бъдат приспаднати от претендираното с исковата молба обезщетение от шест заплати. Претенциите за разноски по делото следва да се уважат при окончателното разглеждане на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение