Решение № 310 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12048/2012 г.

ВАСVI отделение09.01.2013 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1508 от 17.08.2012 г. по адм. дело № 1022/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас. ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас да заплати на Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос сумата 100 (сто) лева - възнаграждение за един адвокат в касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 310 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12048/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 1508 от 17.08.2012 г. по адм. дело № 1022/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

  1. Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос на 25.06.2009 г. е сключила трудов договор за неопределено време с "Никсън груп" ЕООД, гр. Айтос, за длъжността управител на детски маркет "Буратино".
  1. На 30.01.2010 г. е родила дете (Божидара) и на 12.02.2010 г. чрез работодателя "Никсън груп" ЕООД е представила в РУСО - гр. Бургас болничен лист № 2735531, издаден на 01.02.2010 г. от МБАЛ - гр. Бургас (отделение по акушерство и гинеколия) за 42 дни временна неработоспособност поради раждане за времето от 30.01.2010 г. (датата на раждането) до 12.03.2010 г. включително.
  1. С разпореждане № О-02-000-00-00288659 от 24.03.2010 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Бургас е отказало да отпусне парично обезщетение по този болничен лист със следните мотиви: "Лицето няма 12 месеца осигурителен стаж чл. 48а от КСО. Преценката е извършена на база наличните данни в ТП на НОИ".
  1. Силвия Димова Милешкова е оспорила по реда на чл. 117, ал. 1 КСО законосъобразността на разпореждането с довода: "Противно на констатацията в разпореждането, че нямам необходимия 12 месечен осигурителен стаж, твърдя, че имам такъв (и) в подкрепа на това представям заверено от мен копие на трудова книжка". С това ксероксно фотокопие Силвия Димова Милешкова е искала да удостовери трудов стаж за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г., за който в трудовата книжка е посочено, че е и осигурителен стаж.

На л. 44 от адм. дело № 1016/2010 г. на Бургаския административен съд се намира заверено ксероксно фотокопие на констативен протокол без номер с дата 06.04.2010 г., а на л. 39 и 43 от същото дело се намират две ксероксни фотокопия на докладни записки без номер и дата, изготвени от финансов ревизор Стаматка Иванова за резултатите (констатациите) от извършена на непосочена дата проверка, последвана от извършена на 06.04.2010 г. повторна проверка "по разходите на държавното обществено осигуряване на ЗКПУ "Братство" гр./с./ Караново по повод достоверността на стажа на лицето Силвия Димова Милешкова за период от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г."

  1. Позовавайки се на данните в констативния протокол и двете докладни записки на финансовия ревизор Стаматка Иванова, директорът на РУСО - гр. Бургас с решение № 37 от 27.04.2010 г. е оставил в сила (потвърдил е) оспореното разпореждане със следните мотиви:

"При проверка относно придобития стаж на Милешкова в Персоналния регистър на осигурените лица е установено, че за посочените периоди от време липсват данни. Поради това са извършени две проверки от контролен орган в осигурителя. При първата проверка е установено, че кооперацията не работи от 2006 г. Представени са само част от ведомостите от председателя на кооперацията, като в тях липсват данни за жалбоподателката. При повторната проверка на контролния орган е представена разплащателна ведомост с явни дописвания в същата относно лицето Силвия Милешкова. Контролният орган е изискал допълнително да му бъдат представени документи, доказващи правото на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете на същото лице, а именно болнични листи за бременност и раждане, заявления и декларация по чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, заповед от работодателя за разрешаване на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда. На 06.04.2010 г. председателят (на ЗКПУ "Братство") е представил същата ведомост и копие на трудовия договор. Не са представени доказателства за правото на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на Милешкова с обяснението, че председателят не ги е намерил и че той няма задължението да съхранява болнични листове и не разполага с документи за отпуски. Поради тази причина контролният орган не е могъл да извърши проверка относно основателността на начислените парични обезщетения и периодите, за които те се отнасят - начална дата на отпуска за бременност и раждане, начална дата на отпуска за отглеждане на дете. Не може да се установи кога е настъпил рискът бременност и раждане и дали майката е била в осигуряване към началото му (тук несъмнено става реч за друга бременност на Силвия Димова Милешкова и друго раждане от нея, защото процесните от края на 2009 г. и началото на 2010 г. са надлежно документирани по делото)... Наличието на първичните документи, въз основа на които се определя правото на обезщетения от НОИ е задължително условие за да се извърши начисляване във ведомостта, зачитането на осигурителен стаж и подаването на данни за осигуряване на лицето.... На основание горното следва да бъде направен извода, че към настоящия момент липсват доказателства Милешкова да е придобила осигурителен стаж в осигурителя ЗКПУ "Братство" с. Караново за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. Това означава че независимо от вписването, направено в трудовата книжка, няма основание времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. да бъде взето предвид като придобит от същата осигурителен стаж при преценка на правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.... Що се отнася до представеното с жалбата ново доказателство - удостоверение обр. УП-3 изх. № 1/01.04.2010 г., издадено от ЗКПУ "Братство" с. Караново, с отразен в същото осигурителен стаж от 2 г., 1 м. и 16 д., както и възражението на Милешкова, че през м. април 2010 г. са подадени данни в Регистъра на осигурените лица за спорния период от време, то следва да се има предвид, че тъй като същите са в противоречие с останалите събрани по административната преписка доказателства, то не се взема предвид от административния орган при настоящето произнасяне."

  1. С решение № 1029 от 26.08.2010 г. по адм. дело № 1016/2010 г. Административен съд - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Силвия Димова Милешкова срещу това решение на директора на РУСО - гр. Бургас. Към съдебното решение са изложени подробни мотиви, които завършват с извода: "... може да се направи обоснован извод, че към момента на издаване на оспорваното решение не са били налични доказателства жалбоподателката да е придобила осигурителен стаж при осигурителя ЗКПУ "Братство" за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г., т.е. независимо от вписването, направено в трудовата й книжка, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж, няма основа ние времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. да бъде взето предвид като придобит от същата осигурителен стаж при преценка на правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство; жалбоподателката не е провела успешно насрещно доказване, че за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. осигурителни вноски са били внасяни или най-малко начислявани от осигурителя и дължими към момента на издаване на административния акт."
  1. Сезиран с касационна жалба от Силвия Димова Милешкова, Върховният административен съд (тричленен състав на шесто отделение) с решение № 6481 от 10.05.2011 г. по адм. дело № 12791/2010 г. е отменил решението на Бургаския административен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В мотивите към своето решение Върховният административен съд е посочил, че:

а) "в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж съдът (Бургаският административен съд) е пренебрегнал доказателствената стойност на трудовата книжка на работника, която на основание чл. 347 от Кодекса на труда е официален удостоверителен документ за отразения в нея трудов стаж";

б) "липсата на запазена в ЗКПУ "Братство" документация относно положения от лицето трудов стаж, както и непредставянето й на контролния орган на РУСО - Бургас, не следва да ангажира неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице (защото) при наличие на основание за осигуряване осигурителните вноски за съответното осигурено лице са дължими и подлежат на събиране от неизправния осигурител."

II. При новото разглеждане на делото в Бургаския административен съд е даден друг номер - адм. дело № 1022 по описа за 2011 г. По него са били изпълнение съдебно-счетоводна и съдебно - графологична експертизи, а с определение от 18.04.2012 г., написано ръкописно върху молба вх. № 3155 от 18.04.2012 г. (на л. 71 от адм. д. № 1022 от 2011 г. на БсАС) е приложено към делото постановление изх. № 616/2011 г. от 24.02.2012 г. на прокурор в Районна прокуратура - гр. Айтос за отказ да се образува наказателно производство.

  1. В първоначалното си писмено заключение вещото лице Наталия Георгиева Карчева, изпълнила назначената от съда съдебно - счетоводна експертиза, е посочила, че:

а) "Месец септември 2003 г. е месецът, през който жалбоподателката е работила и е получила трудово възнаграждение, за да придобие правото на обезщетение. В платежната ведомост за месец септември 2003 г. фигурира името на ищцата и срещу него е отбелязано, че е отработила 21 работни дни (т. е. пълен месец) и е получила 120 лв. трудово възнаграждение."

б) "От месец октомври 2003 г. започва изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и майчинство, начислено по ведомостта и изплатено в размери срещу подпис, както следва:..."

  1. В допълнителното си заключение вещото лице Наталия Георгиева Карчева е акцентирала на обстоятелство, което е очевидно и се потвърждава от всички данни по делото, а именно: "... може да се направи извод, че ведомостта и платежните нареждания относно начисленията, както и размерите на дължимите осигурителни вноски и параграфите, по които са внасяни, са небрежно или некомпетентно начислявани, изчислявани и изписвани, което допълнително затруднява експертизата. Поради липса на болнични листи и грешно попълнени графи във ведомостта не може да се уточни от кога до кога ищцата е в болнични поради бременност и раждане и от кога е в отпуск за отглеждане на малко дете" (и тук, както и по-горе в т. I.5., следва да бъде отбелязано, че несъмнено става реч за друга бременност на Силвия Димова Милешкова и друго раждане от нея, защото процесните от края на 2009 г. и началото на 2010 г. са надлежно документирани по делото).
  1. Писменото заключение на вещото лице Калин Желязков Георгиев, изпълнил графологична експертиза по делото, е:

а) "Името на Силвия Димова Милешкова в разчетно платежните ведомости на ЗКПУ "Братство" с. Караново, община Айтос, от месец септември 2003 г. до месец октомври 2005 г., общо 26 броя, е дописано..."

б) "Не може да се установи кога е направено дописването на името на Силвия Димова Милешкова в разчетно платежните ведомости..."

  1. В мотивите на цитираното по-горе постановление за отказ да се образува наказателно производство прокурорът е посочил съществените обстоятелства, че:

а) "Преписката е образувана по сигнал (...) от директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас във връзка с представен болничен лист (...) В сигнала се изразяват съмнения, че представената трудова книжка и издаденото удостоверение (обр. УП-3) са документи с невярно съдържание..."

б) "при (...) установената фактическа обстановка (...) липсват достатъчно данни за осъществен състав на документно престъпление..."

III. Новото разглеждане на делото е приключило със сега оспореното с касационната жалба решение № 1508 от 17.08.2012 г. по адм. дело № 1022/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което този съд е отменил оспореното от Силвия Димова Милешкова решение № 37 от 27.04.2010 г. на касационния жалбоподател и на основание чл. 173, ал. 2 АПК му е изпратил делото като преписка за решаване по същество на въпроса за законосъобразността на отказа, изразен с разпореждане № О-02-000-00-00288659 от 24.03.2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че с представените от нея трудова книжка и удостоверение обр. УП-3 изх. № 1 от 01.04.2010 г. Силвия Димова Милешкова е доказала, че има (поне) 12 месеца осигурителен стаж за времето от м. септември 2003 г. до м. септември 2004 г. и този правно значим факт се установява и от данните в основното и допълнително писмени заключения на вещото лице Наталия Георгиева Карчева по изпълнената от нея съдебно - счетоводна експертиза.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изцяло са основани на посочените по-горе в т. I. 4., абзац 2, констативен протокол и две докладни записки на финансов ревизор и изцяло възпроизвеждат становището на касационния жалбоподател, дословно цитирано по-горе в т. I. 5. на тези мотиви.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно е правилно и следва да бъде оставено в сила поради следните съображения:

Спорът между страните е по въпроса дали Силвия Димова Милешкова е имала 12 месеца осигурителен стаж към датата 30.01.2010 г. (първия ден на обезщетение по процесния болничен лист).

Към тази дата тя не е заявила друг осигурителен стаж, освен спорния (твърдян от нея и неприет от длъжностното лице при РУСО) стаж за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г.

При наличните по делото данни този стаж незаконосъобразно е отречен.

На първо място той е удостоверен с трудова книжка, която според чл. 347 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и поради това е доказателство за тези обстоятелства с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 40 АПК). Спорният стаж е удостоверен и с удостоверение обр. УП-3 изх. № 1 от 01.04.2010 г. на ЗКПУ "Братство", с. Караново.

На второ място вещото лице Наталия Георгиева Карчева е дала писмено заключение, че за месец септември 2003 г., който предхожда раждането на друго дете (според данни от адм. дело № 614 от 2011 г. на БсАС това е детето Николай, родено от Силвия Димова Милешкова на 15.10.2003 г. - виж мотивите по т. V. 2., абзац 7, към реш. № 7347 от 23.05.2012 г. по адм. д. № 2104 от 2012 г. на ВАС-VI отд.), Силвия Димова Милешкова има отработени 21 работни дни, за които вероятно са внесени осигурителни вноски. Дали осигурителните вноски са били внесени или не са били внесени е без значение за правото на обезщетение, защото при отработени дни в м. септември 2003 г. осигурителните вноски върху начисленото за тях трудово възнаграждение са най-малкото дължими (чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО). В правомощието на РУСО - гр. Бургас е (а ВАС вече е имал възможността да подчертае, че правомощие означава право и едновременно с това задължение) да събере дължимата осигурителна вноска за м. септември 2003 г., ако тя не е била внесена.

На трето място доказателствената сила на констативния протокол и докладната записка на финансовия ревизор са частично опровергани от момента, в който ЗКПУ "Братство" е подала декларация с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, касаещи жалбоподателката Силвия Димова Милешкова и статута й на осигурено лице.

На четвърто място е обстоятелството, че длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 98, ал. 1 и др. КСО могат да обсъждат доказателствената сила на трудовите книжки като официални удостоверителни документи (чл. 347 КТ), само ако в тях има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци (чл. 40, ал. 3 АПК). Същото правило важи и за съдебното производство (чл. 178, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК). В случая обаче от представеното по делото ксероксно фотокопие на трудова книжка се вижда, че в нея няма зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, поради което нито директорът на РУСО, нито Бургаския административен съд са имали правомощието да отричат нормативно установената доказателствена сила на тази редовно издадена трудова книжка, която не съдържа зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци. Такава трудова книжка е официален удостоверителен документ с присъщата на тези документи доказателствена сила.

Както всеки писмен документ (независимо дали е официален или частен) може да бъде неистински, така и една външно редовна трудова книжка може да бъде неистински документ. За установяване на нейната неистинност обаче следва да бъде проведено регламентирано от правовия ред производство - установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК или оспорване на истинността на документа по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК (вече) във връзка с чл. 144 АПК. В процесния случай нито едно от тези две производства не е било проведено, поради което нито директорът на РУСО, нито Бургаския административен съд са имали правомощието да обявят трудовата книжка на Силвия Димова Милешкова за неистински документ. Нещо повече - с посоченото по-горе в т. II. 4. постановление изх. № 616/2011 г. от 24.02.2012 г. прокуратурата е отказала да се образува наказателно производство, като е приела, че няма данни трудовата книжка и удостоверението обр. УП 3 да са документи с невярно съдържание.

С отговора на касационната жалба, изготвен от адвокат Диана Янкова Вълчева от гр. Бургас, е представен договор за правна защита и съдействие между този адвокат и ответницата по касационната жалба Силвия Димова Милешкова и е направено искане на ответницата да бъдат присъдени заплатеното от нея по този договор адвокатско възнаграждение от 100 лв. С оглед на изхода на касационния спор искането за разноски на ответницата в касационното производство е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1