Решение № 29 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2018 г.

Решение № 29 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" – гр. Шумен чрез юриск. И. Иванова срещу решение № 28/19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 8/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Шумен, с което по жалба на П. Петров от [населено място] е отменена заповед № 17-0869-001228/29.11.2017 г. за наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрация на пътно-превозно средство - лек автомобил, марка "Фолксваген голф" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от 27.11.2017 г. и са отнети свидетелство за регистрация на същия автомобил и 2 бр. регистрационни табели". В касационната жалба са релевирани оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че спорът между страните по делото не е за факти, а за обхвата на основанието "управление на моторно превозно средство" без водачът да притежава съответното свидетелство за управление, вложено в разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към момента на извършване на проверката и датата на издаване на заповедта. Твърди, че свидетелството за управление на МПС като български личен документ е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС – чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). В тази връзка според касатора при изтичане на срока на свидетелството за управление водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност, а когато в едногодишен срок от издаването му по административен ред продължава да управляване МПС без това свидетелство за е подновено, той би осъществил състава по чл. 343в, ал. 2 НК. В касационната жалба е налице позоваване на съдебна практика на ВАС и на ВКС относно последиците при управление на МПС без свидетелство за управление. Излагат се и доводи за настъпилата законодателна промяна от 3.01.2018 г., която урежда по нов начин обществените отношения, като служебно прекратяване на регистрацията на МПС, което не е допустимо поради изтичане срока на валидност на свидетелството за управление, но и че това изменение няма обратно действие за издадените заповеди по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Изразява се несъгласие от касатора за приетото от съда, че заповедта била издадена в разрез с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК. Според касатора подновеното на 13.12.2017 г. свидетелство за управление е факт, който не е относим към спора за законността на заповедта към датата на нейното издаване, както и че тя се издава при обвързана компетентност, а по отношение на срока на нейното действие съществува законова рамка (от 6 м. до 12 м.) в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви, но в случая е приложен минималния срок, като принципът на съразмерност не е основание да се определя срока на ПАМ под минимума, установен от законодателя. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на П. Петров срещу заповедта за ПАМ. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация П. Петров от [населено място] в депозиран по делото писмен отговор от адв. К. Пейчев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта, с която на П. Петров от [населено място] е наложена ПАМ "прекратяване регистрация на пътно-превозно средство - лек автомобил, марка "Фолксваген голф" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от 27.11.2017 г. и са отнети свидетелство за регистрация на същия автомобил и 2 бр. регистрационни табели", първоинстанционният съд е приел, че неправилно административният орган е вписал в заповедта, че налага вместо ПАМ – "санкция", както и че свидетелството за управление на МПС не е елемент от сложния фактически състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че изискванията, условията и реда за придобиване правоспособност за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност и това се доказва от представеното по делото копие от свидетелство за управление на МПС на оспорващия заповедта за ПАМ, като в тази връзка е налице позоваване на чл. 157, ал. 4 ЗДвП съгласно който водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, като аргумент от чл. 157, ал. 5 ЗДвП. В подкрепа на тези мотиви съдът се е позовал и на законодателната промяна на чл. 171, т. 2а ЗДвП, в сила от 3.01.2018 г. Съдът е приел, че сравнителната характеристика на относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД (чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗБЛД и § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД) води до правен извод, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл. 150 и чл. 150а ЗБЛД. Направен е извод от съда, че правоспособността на жалбоподателя не е изгубена с изтичането на срока на свидетелството. Прието е от решаващия съдебен състав, че оспорваната заповед е издадена в нарушение принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК, а също и в нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК. Наложената на П. Петров ПАМ съдът е счел, че е в нарушение на ЗДвП и затова е незаконосъобразно е издадена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Изрично в чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията, в сила от 26.09.2017 г. (ДВ. бр. 77/26.09.2017 г.) е посочено, че принудителната административна мярка се налага на собственик на автомобил, който е предоставен на водач, който не притежава свидетелство за управление. Следва в тази връзка да се приеме, че свидетелство с изтекъл срок на годност се приравнява на липса на такова и затова са законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че принудителната административна мярка, наложена на жалбоподателя като собственик на автомобила, е в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДвП. Неправилно първостепенният съд в обжалваното решение е приел за основателно възражението на жалбоподателя П. Петров, че пропускането на срока за подновяване на свидетелството за управление не означава, че лицето не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. В решения по адм. дела № 337/2014 г. и № 3037/21014 г. на ВАС изрично се приема, че съгласно § 35, т. 3 и предвид легалната дефиниция в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт – правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство, а законодателят в § 1, т. 2, б. "з" ЗБЛД изрично сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Настоящият съдебен състав възприема изцяло тази съдебна практика, отговаряща и на законовите изисквания за притежаване на свидетелство за управление на МПС и липсата на такова, независимо от причината, не може да доведе до отмяна на наложената заповед за ПАМ въз основа на посоченото в нея основание по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Неоснователно съдът е приел, че при издаването на заповедта за ПАМ органът е нарушил принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 1 АПК. ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2а ЗДвП в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта, като срокът, определен на 6 месеца за наложената ПАМ е минималния определен от законодателя, поради което не е необходимо обосноваването на този срок с изрични мотиви. В този смисъл следва да се възприемат доводите в касационната жалба, че издаването на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е при обвързана компетентност, а по отношение на срока за налагане на ПАМ (от 6 м. до 12 м.) в настоящия казус е минималния, определен в цитираната разпоредба. Неправилно съдът е обсъдил законодателната промяна от 3.01.2018 г. на чл. 171, т. 2а ЗДвП, която не е приложима в процесния казус, а и законодателят не й е придал обратно действие. Цитираното в депозирания писмено отговор по касационната жалба от адв. К. Пейчев решение по адм. дело № 9379/2017 г. на ВАС, Седмо отделение е неотносимо към настоящия правен спор тъй като в него отмяната на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП е заради немотивирането от органа на определения срок на мярката от 1 година, а в настоящия казус е наложен минималния срок от 6 м. и е невъзможно да се падне под този минимум, определен от законодателя. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на П. Петров срещу заповедта за ПАМ следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ОД на МВР – гр. Шумен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение