Решение № 11644 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2010 г.

Решение № 11644 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станислав Славов-пълномощник на Калю Калев Георгиев, Панайот Калев Георгиев, Донка Николова Георгиева, Венета Панайотова Николова, Петрана Николова Петрова, Марийка Георгиева Кючукова, Иван Георгиев Авренов, Костадинка Димитрова Димитрова, Добрин Николов Димитров, Димитър Николов Димитров, Костадин Стоянов Георгиев, Стефан Костадинов Стоянов и Добромир Костадинов Стоянов, всичките със съдебен адрес в гр. Варна, срещу решение № 622 от 16.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1346 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Виница - север", землището на кв. "Виница", община Варна. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се сочат допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което подадената жалба бъде уважена. От ответната страна - областният управител на област с административен център - Варна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Заинтересованата страна Йорданка Пенова Николова, чрез адвокат-пълномощника си също е изпратила писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора са направени възражения срещу всяко едно от твърденията в касационната жалба, като се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че две от вещите лица, участвали в двете различни по състав тройни експертизи, са участвали в комисията по приемането на плана на новообразуваните имоти, но жалбоподателите не са направили възражения срещу това, а не са и сочили обстоятелства или направили твърдения обуславящи съмнения в тяхната безпристрастност, поради което възраженията поставени за първи път в касационната жалба са неоснователни. На следващо място представителят на прокуратурата счита, че твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при изработването и приемането на плана на новообразуваните имоти се опровергават от представените писмени доказателства по делото. Те сочат на спазване на процедурата предвидена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не водят до изводи за незаконосъобразност на заповедта. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба, подадена от две групи наследници, на двама различни наследодатели, срещу заповед № РД-06-07706-33 от 3.02.2006 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Виница - север", кв. "Виница", община Варна. Жалбата е била срещу частта от заповедта относно имот № 200 по ПНИ. В нея и уточняващата я молба се е твърдяло, че подалите жалбата са собственици на този имот, а за негов собственик е записано друго лице. Имотът е бил образуван в нарушение на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като неправилно една голяма част от него е придадена към този на бившия му ползвател. Поддържало се е, че от разликите на имота може да се образува нов имот, който се запише за собствен на жалбоподателите. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че първите шест касатори в настоящото производство са наследници на Георги Калев Каркаленджев, като на тях с решение № 694 от 9.05.2000 г. на бившата ПК-Варна е възстановено правото на собственост върху нива от 4, 159 дка в местността "Кара Али, представляваща поземлен имот № 6475 по плана от 1956 г., в която попада и част от имот № 200 с площ от 0, 523 кв. м. Вторите шест касатори в настоящото производство са наследници на Станка Николова Димитрова, на които с решение № 503 от 13.05.1998 г. на същата поземлена комисия, е възстановено правото на собственост върху нива от 3, 260 дка в същата местност, представляваща поземлен имот № 6474. В него е включена и част от поземлен имот № 200 с площ от 0, 520 дка. Заинтересованата страна Йорданка Пенова Николова, записана за собственик на поземления имот с № 200 по ПНИ е ползвател с трансформирано право на собственост, като правата й са били до размера на 600 кв. м, представляващи идеална част от целия имот, според оценителния протокол. Имотът е бил застроен, поради което за тази страна е прието, че трансформираното право на ползване в право на собственост е при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. За изясняване на твърденията в жалбата с уточненията съдът е допуснал единична и две тройни експертизи. От тях е приел за установено, че целият имот № 200 е с площ от 1022 кв. м, според направеното измерване, а според решенията на бившата поземлена комисия - площта е 1043 кв. м. Имотът е с граници съвпадащи с фактическото му ползване. В него са включени части от имот № 455 по ПНИ, съответен на стар поземлен имот № 6475 и част от имот № 457, който е съответен на стар имот № 6474. Имотът е застроен с двуетажна масивна сграда, със стопанска постройка, за която не са представени строителни книжа, септична яма, облагороден с лозе, асми и пр., подробно описани и в трите заключения на вещите лица. По отношение на подобренията в имота не е имало спор между страните. Спорът се е концентрирал върху възможността за образуването на нов имот от разликите над 600 кв. м. И трите заключения са били единодушни, че според начина на застрояването на имота с масивната сграда и необходимото отстояние за граница от нея е невъзможно да се образува нов имот. При така установеното съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна, като съответна на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Фактите по спора са изцяло установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първият довод в касационната жалба е за допуснато нарушение на съществени процесуални правила поради това, че в две от тричленните експертизи са участвали Веселина Стефанова Георгиева и Юлия Христова Попова, които същевременно са били и членове на назначената комисия за приемането на ПНИ. Това твърдение е вярно, според представеният към делото и касационната жалба протокол № 5 от 15.02.2002 г., но участието на тези две вещи лица не може да обоснове порок на съдебния акт в твърдения смисъл. Двете вещи лица са участвали в състава на двете различни тройни експертизи, като жалбоподателите не са направили искания за отвод или твърдения сочещи на тяхната безпристрастност. Освен това в общо трите заключения са участвали шест вещи лица, които са дали едни и същи заключения, поради което твърдението за съмнения в безпристрастност и допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила се явява голословно. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е проверил и изложил мотиви за спазването на процедурата за приемането на помощния план и този на новообразуваните имоти. Направените твърдения в тази насока се опровергават от приложените доказателства от лист 18 до 49 и от л. 132 - 135 по делото. От тях се установява, че след излагането на кадастралния план приет по реда на чл. 46 ЗКИР са постъпили 89 бр. възражения от заинтересовани лица, от което следва, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, по осигуряване на разгласяването му. Неоснователно е и последното твърдение, че имот № 200 е образуван в нарушение на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. От данните по делото се установява, че имотът е образуван от два съседни имота и всяка от разликите от тях не би могла да се обособи в нов имот с минималната площ от 250 кв. м, който да има граница на законното разстояние от съществуващата двуетажната сграда и то при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 5, ал. 8 и 9 ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че искането на жалбоподателите за образуването на самостоятелен имот за бившите собственици е било поначало недопустимо, защото според чл. 28, ал. 7, изречение второ ППЗСПЗЗ всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик, докато жалбата е подадена от две групи наследници на двама различни наследодатели, които нямат никаква връзка помежду си. Дори и да се приеме за вярно твърдението, за което е установено тъкмо обратното, че може да се образува самостоятелен имот макар и с минимална площ от 250 кв. м, той не би могъл да бъде възложен на жалбоподателите, които са наследници на различни бивши собственици. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,