Решение № 2222 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2011 г.

Решение № 2222 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Иванчо Димов Петков от гр. Варна, чрез пълномощника Николай Иванчев Димов, против решение № 1995/27.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1844/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СЗ-Д-ВН-04-1-10/215/02.05.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт, като бъдат дадени съответни указания на административния орган. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на Иванчо Димов Петков против заповед № СЗ-Д-ВН-04-1-10/215/02.05.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0007/17.05.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна, с която му е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка с изготвянето на социалния доклад, като е изложил съображения, че докладът е изготвен по приложимите правила, отразява всички факти от значение за случая и е подкрепен със съответни доказателства. Според съда правилно административният орган е направил извода, че лицето има потребност от средства, но тази потребност е постоянна, а не инцидентно възникнала. Лицето е претендирало наличието на две инцидентни нужди - за лекарства в размер на 70 лв. и за заплащане на втората вноска от разсрочено задължения за ел. енергия за м. януари и м. февруари 2011 г., както и сумата за ел. енергия до 16.03.2011 г., дължима през м. април, като и за двете съдът е приел, че не са инцидентно възникнали. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа е безспорно установено по делото, че от Иванчо Димов Петков е подадена молба-декларация с вх. № СЗ-Д-Вн-04/1/10/215/08.04.2011 г. до директора на дирекция "СП" - гр. Варна, с която е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди - еднократно заплащане на ел. енергия в размер на 329 лв., от които 200 лв. - сума дължима за плащане през м. април, както и 127 лв., представляваща вноска от разсрочено задължение за изконсумирана ел. енергия от м. януари и м. февруари. Въз основа на изготвения социален доклад от 28.04.2011 г. и представените към него и от лицето доказателства е издадена обжалваната заповед, с която е отказано отпускане на исканата помощ по съображения, че не е налице инцидентно възникнала потребност, която да налага отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП - за инцидентни нужди. С подадената от лицето жалба против издадената заповед е посочено, че освен сметката за ток в общ размер на 329 лв. са закупени и лекарства за 80 лв., за което са представени доказателства. Не се спори също, че Иванчо Петков е инвалид първа група с чужда помощ, съгласно акт за освидетелстване № 60/2/03.12.1969 г., хронично страда от хипертонична болест на сърцето, болест на Паркинсон, други мозъчно-съдови болести и стенокардия; има общ месечен доход от пенсия в размер на 259,29 лв.; притежава два лични автомобила, от които единият може да бъде предмет на сделка; за хроничните заболявания получава като лице с увреждания интеграционна добавка за транспорт, телефон, лекарства и достъпна информация в размер на 42,25 лв. по чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за социална интеграция на хора с увреждания /ППЗИХУ/; съжителства със сина си Николай Димов, който от 01.03.2011 г. е назначен за негов домашен помощник; последният е подпомаган с месечна помощ по чл. 9 ППЗСП и с целева помощ за отопление за сезон 2010/2011 г.; Иванчо Петков не е подпомаган с месечна социална помощ и с целева помощ за отопление за този сезон, поради това че доходът му надвишава диференцирания минимален доход по чл. 9 ППЗСП. От представения по делото споразумителен протокол № ДР-05680/28.02.2011 г. между ЕОН и Иванчо Петков е видно, че за м. януари и м. февруари 2011 г. задължението за ел. енергия, с включени лихви е в размер на 254,48 лв., договорено е разсрочено плащане на две вноски от по 127,24 лв., първата от които платима на 25.03.2011 г., а втората - на 25.04.2011 г. От справката за консумирана ел. енергия за периода от 12.12.2011 г. до 16.03.2011 г. и приложените фискални бонове е видно, че втората вноска е заплатена на 29.04.2011 г., а на 09.05.2011 г. е платена сумата 202,69 лв. за ел. енергия за периода 12.02. - 16.03.2011 г. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай не са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е за покриване на разходи за консумирана електрическа енергия в предходни периоди. Потреблението на електрическа енергия е постоянно и формираните в случая задължения за заплащане са в резултат на потребление през продължителен период. Една част от сумата, която е поискана като еднократна помощ в размер на 127,24 лв., е за заплащане на втората вноска от разсроченото задължение за консумирана ел. енергия за м. януари и м. февруари, съгласно споразумителния протокол, сключен между Иванчо Петков и ЕОН, т. е. потребността от погасяване на това задължение не е възникнала внезапно и не се дължи на непредвидено или неочаквано събитие. Другата част от поисканата сума - в размер на 200 лв. е за погасяване на задължението за ел. енергия за текущо потребление през периода 12.02. - 16.03.2011 г. и за него също не са налице данни да е възникнало непредвидено, доколкото представлява задължение за консумирана енергия през предходен период и има предвидим характер. Необходимостта от посрещане на задълженията за консумиране на ел. енергия е постоянна, а не е внезапно възникнала, поради това правилен е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че не се касае до инцидентно възникнала потребност. Доколкото лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, включително и на ежедневните комунално-битови разходи, то има нужда от постоянно подпомагане, но такова не му е предоставено поради нормативното ограничение свързано с диференцирания минимален доход. В подадената молба-декларация не е поискано отпускане на помощ за лекарства, а само за електрическа енергия, което недвусмислено се установява от съдържанието на молбата. Административният орган следва да се произнесе само по заявеното искане, поради което не е било необходимо съдът да изследва дали е била налице инцидентно възникнала потребност от лекарства, доколкото такава не е била заявена при подаване на молбата. Наред с това, от представените касов бон и две фактури, подробно обсъдени в първоинстанционното решение е видно, че същите са заплатени значително след подаване на молбата за отпускане на помощта, което потвърждава извода, че не се касае за инцидентно възникнала потребност към момента на подаване на молбата. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с изготвянето на социалния доклад, настоящият състав споделя изложените съображения, поради което не следва да ги повтаря. Касаторът неправилно поддържа, че при преценката относно основателността на искането за отпускане на еднократната помощ неправилно са обсъждани и са взети предвид обстоятелства, които са неотносими. При преценката е съобразена разпоредбата на чл. 27 ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Именно в тази връзка са взети предвид получаваната от лицето интеграционна добавка, фактът, че живее в съжителство със сина си, както и получените от последния социална помощ и целева помощ за отопление, като е отчетено, че същият участва в разхода на ел. енергия, който се води на общ електромер. По изложените съображения, правилно е преценено, че не е налице основание по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди. Не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение