Решение № 12356 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2015 г.

Решение № 12356 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодор Юриев Иванов от гр. София, против Решение № 7417/03.12.2014 г., постановено по адм. дело № 7897/2014 г., по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 871/08.07.2014 г, издадена от ВНД Началник на отдел Пътна полиция при СДВР, с която е отказана регистрация на автомобил марка "Митцубиши", модел "Паджеро", без регистрационен номер и с посочени номера на двигател и рама. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - ВНД Началник на отдел Пътна полиция при СДВР, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Теодор Юриев Иванов против Заповед № 871/08.07.2014 г, издадена от ВНД Началник на отдел Пътна полиция при СДВР, с която е отказана регистрация автомобил марка "Митцубиши", модел "Паджеро". За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице невъзможност да бъде установен целият номер на рамата вследствие на корозия и заваръчен шев. Съдът е изложил съображения, че автентичният номер може да бъде установен в процедура по реда на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Инструкция № I-185/06.12.2002 г., което е самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице. Решението е правилно. С разпоредбите на чл. 143 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба № I-45/24.03.2000 г. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предписва, че ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Процедурата по извършване на регистрацията е регламентирана в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи, чийто чл. 5, чл. 12 и чл. 13 предписват необходимите за представяне от собственика документи и дължимите от компетентните органи задължителни проверки за идентификация на МПС. При липсата на категорични доказателства, че оригиналният номер е установен, то правилно съдът е приел, и че автентичният номер е установяем. За да се извърши регистрация, е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП. За целта се провежда процедурата, предвидена в издадената от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, Инструкция № I-185/6.12.2002 г., за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (обн., ДВ, бр. 62/11.07.2003 г.). Касае се за самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице като титуляр на това право. Налице са в случая основанията за отказ за регистрация - чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Законът не изключва възможността за регистрация на превозни средства с подменен, заличен или повреден номер, но само след възстановяването на автентичния идентификационен номер по ред, определен от министъра на вътрешните работи. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение