Решение № 2773 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2018 г.

Решение № 2773 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на С. Г., Ч. Гагов, А. Чакалов, А. Чакалова, В. Стоянова и П. Караянева, чрез техния пълномощник за отмяна на решение № 612/15.03.2018 г. по адм. дело № 165/2018 г. по описа на Административен съд – П. Ответникът по молбата за кмета на община П. в писмен отговор чрез своите пълномощници намира молбата за отмяна за недопустима, а при условията на евентуалност и за неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С решението, чиято отмяна се иска, е изменена заповед № 17-ОА-3137 от 19.12.2017 г. на кмета на община П. в частта, с която за част с площ 314 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 56784.532.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., целият с площ 1089 кв. м., е отчужден за улична регулация и е определено равностойно обезщетение, като е увеличен размера на определеното обезщетение от 13 982, 04 лева на 20 081 лева, разпределено по равно между съсобствениците – настоящи молители. В молбата като основание за отмяната се твърди чл. 239, т. 1 АПК, а като нови доказателства се сочат тринадесет броя преписи от нотариални актове и постановления за възлагане, вписани в Агенцията по вписвания – П. Представени са и съдебно-техническа експертиза, протокол от съдебно заседание и решение по адм. дело № 251/2018 г. по описа на Административен съд – П. и решение по адм. дело № 166/2018 г. по описа на Административен съд – П. Твърдят, че по тези дела като доказателства за изготвяне на съдебно-техническите експертизи са послужили представените с настоящата молба преписи от нотариални актове и постановления за възлагане, като това е допринесло за увеличаване на размера на обезщетенията по тези дела, по едното от които те са страни. Молбата за отмяна е неоснователна: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за делото. Нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК са по принцип тези, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страните. В настоящия казус това не е така. Представените документи не са новооткрити и молителите са могли да се снабдят с тях във всеки един момент, тъй като те са част от публичния регистър поддържан от Агенцията по вписванията. Поради това не се касае за новооткрити документи, а такива, за които страните са можели да се снабдят при проявена процесуална активност от тяхна страна. На второ място, представените документи не могат да се приемат като такива от значение за изхода на спора по адм. д. № 165/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Част от тези документи не биха били ценени като годни доказателства, тъй като излизат извън рамките на 12-месечния период преди датата на възлагане на оценката. Те не удовлетворяват изискването на чл. 239, т. 1 АПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък с разноски. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,