Решение № 9031 от 28.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Лашков, чрез пълномощника адвокат Г. Грозев, против решение 323 от 02.08.2022 г., постановено по адм. дело 471/2021 г. по описа на Административен съд Монтана. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на първонстанционния съд и счита, че при издаването на процесната заповед са допуснати тежки нарушения, които обуславят нейната нищожност липса на компетентност у органа, липса на материално-правни предпоставки, нарушение на конституционни принципи и несъответствие с целта на закона. Неналичието на компетентност обосновава с твърдение, че длъжността която е изпълнявал преди незаконното му уволнение и на която е искал да бъде възстановен, е била вакантна, както и с твърдение за пристрастност на органа. Излага подробни аргументи защо намира, че предходната заемана от него длъжност е била вакантна. Счита, че чл. 232, изр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) противоречи на чл. 48, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията и на основния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Изразява твърдение за злоупотреба с правото за преназначаване от страна на органа, който е назначил друг служител на заеманата от него длъжност и намира това действие за нищожно на основание чл. 177, ал. 1 АПК. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира като разноски заплатената държавна такса. Ответникът по касация директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Враца, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Д. Пешева, оспорва жалбата и счита решението на Административен съд Монтана за правилно и обосновано. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена подадена от Б. Лашков жалба с искане за прогласяване нищожност на заповед peг. 369з-346/11.02.2021 г. на директора на ОДМВР Враца, с която от длъжност полицейски инспектор в група Охранителна полиция (ОП) към Районно управление (РУ) Козлодуй при ОДМВР Враца е преназначен в длъжност полицейски инспектор в група ОП към РУ Оряхово при ОДМВР Враца". От фактическа страна е установено, че след влизане в сила на решение 225/27.05.2020 г. по адм. дело 88/2020 г. на Административен съд Монтана, оставено в сила с решение 1056/27.01.2021г. по адм. дело 7221/2020 г. на ВАС, с покана за предлагане на вакантна длъжност рег. 369р-2964/09.02.2021 г., издадена от директора на ОДМВР Враца, на Лашков е предоставена възможност да избере вакантна длъжност от щата на ОДМВР Враца, на която да бъде назначен. Със съдебното решение е била отменена заповед рег. 8121К-14469/23.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. С протокол рег. 369р-2995/10.02.2021 г. на Лашков са предложени вакантни длъжности в РУ Бяла Слатина, РУ Оряхово, РУ Роман и РУ Враца, като той е избрал предложената му вакантна длъжност в РУ Оряхово, видно от неговия подпис върху протокола. С Акт за встъпване в длъжност от 19.02.2021 г. е удостоверено обстоятелството, че Лашков е встъпил на длъжността полицейски инспектор в група ОП към РУ-Оряхово към ОДМВР Враца, като основание за встъпването му е процесната заповед рег. 369з-346/11.02.2021 г. Последната е връчена на Лашков на 19.02.2021 г., а жалбата с искане за прогласяване на нейната нищожност е подадена от него на 29.10.2021 г. За да постанови обжалваното решение Административен съд Монтана е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия по чл. 159, ал. 1, т. 3, вр. чл. 37 ЗМВР, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при наличие материалноправните предпоставки за издаването й, уредени в чл. 232 ЗМВР. Наличието на първите две от тях отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение и явяване на служителя в изискуемия двуседмичен срок за заемането й, е безспорно между страните. Спорът е дали предишната заемана от Лашков длъжност е била вакантна. Въпреки, че съдът е изследвал подробно този въпрос, той правилно с оглед естеството на спора е изложил, че възраженията на жалбоподателя в тази насока касаят унищожаемостта на административните актове, която не е предмет на настоящото оспорване за нищожност. Като неоснователно е установено позоваването на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като със съдебното решение единствено е отменена заповедта на прекратяване на служебното правоотношение на Лашков. Възникващите в резултат на тази отмяна последици по възстановяване на предишната длъжност, следват от предвижданията на закона и неговите правни действия, като постановените в тази връзка актове подлежат на отделен съдебен контрол. Не е установена нищожност и във връзка с целта на акта, тъй като такава би била налице, когато целта на акта не би могла да се постигне с никакъв акт на този или друг орган, каквито факти и обстоятелства липсват. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Съобразно трайно изградената съдебна практика и правната доктрина, за да е налице нищожност на административен акт, следва при издаването му да са допуснати толкова съществени нарушения, че да водят до невъзможност за постигане на целените от автора му правни последици. Не всяко нарушение при издаването на акта обуславя неговата нищожност, а само пороци свързани с липсата на компетентност на издалия го административен орган, неспазването на предвидената в закона форма или наличието на особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, т.е. изначално да липсва разписана в закон или подзаконов нормативен акт правна възможност за издаването му. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че такива нарушения не са налице. Следва да се отбележи, че в жалбата станала повод за образуване на производството пред Административен съд Монтана, липсват каквито и да е конкретни доводи за наличието на особено съществени нарушения на приложимите процесуални правила или на материалния закон, както и по отношение на формата на акта, които да водят до нищожност. Възраженията са основно свързани с вакантността на предишната заемана от Лашков длъжност, т.е. касаят материална незаконосъобразност. Възможността за произнасяне на съда по жалба за наличието на пороци водещи до незаконосъобразност на заповедта, които обуславят унищожаемостта й е преклудирана с изтичане на срока за обжалване по чл. 149 ал. 1 АПК. В хода на съдебното производство е установено, че Б. Лашков е заемал длъжността полицейски инспектор в група ОП към РУ Козлодуй при ОДМВР Враца. На същия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта за уволнение е отменена по съдебен ред, като двуседмичният срок след влизане на съдебния акт в сила Лашков е подал заявление за възстановяване на служба по реда на чл. 232 ЗМВР. Както правилно е установил първоинстанционният съд, към датата на депозиране на заявлението длъжността, заемана преди уволнението на жалбоподателя е била заета, не е била вакантна. Поради тази причина същият е бил възстановен чрез преназначаване на равностойна ръководна длъжност, за което е дал и своето изрично съгласие. Административният орган е издал заповед peг. 369з-346/11.02.2021 г., с която Лашков е преназначен на длъжност полицейски инспектор в група ОП към РУ Оряхово при ОДМВР Враца". Заповедта е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в законоустановената форма и при спазване на материалния закон. В същата са посочени изрично основанията за нейното издаване, двете длъжности, фактическите и правните основания, както и основното месечно възнаграждение. Заповедта е издадена от компетентен административен орган директора на ОДМВР Враца, в кръга на правомощията му, произтичащи съгласно нормата на чл. 159, ал. 1, т. 3, вр. чл. 37 ЗМВР. При издаването на административния акт е спазена предвидената от закона форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Спазено е изискването по чл. 59, ал. 2, т. 8 на кодекса актът да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В оспорената заповед е посочена датата на издаването й, както и длъжността на издателя й. Заповедта съдържа всички нормативно изискуеми реквизити. В нея е посочено правното основание за издаването й, а в разпоредителната й част са налице задължителните за изпълнение разпореждания на директора на ОДМВР Враца. Не се установяват нарушения на административно-производствените правила. Всички възраженията на касатора за липса на материална компетентност на автора на акта, свързани с вакантността на длъжността на която е искал да бъде възстановен, твърденията за пристрастност на органа, за злоупотреба с правото за преназначаване от негова страна, изразяваща се в назначаването друг служител на заеманата от Лашков длъжност, което счита за нищожно, са обсъдени от първоинстанционния съд, който надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. След като оспорената заповед е издадена от административен орган, компетентен по материя, територия и степен, в предвидената писмена форма, не е налице нищожност, в какъвто смисъл са изводите на съда. Не е налице касационно основание по чл. 209, т.3 АПК, поради което касационната жалба следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение