Решение № 579 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6296/2007 г.

Решение № 579 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6296/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Е. Б. С. ЕГН ********** и И. Н. С. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., ж. к. "Д"- 2, бл. 410, вх. А, ет. 2, ап. 7 чрез пълномощника си адвокат А против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, II-ри състав № 136/12.07.2007 г., постановено по гр. д. № 399/2006 г. С обжалваното решение е отменено определение от 16.05.2007 г. за даване ход на делото за разглеждане по същество; обезсилено е решение на Софийски градски съд, I-во г. о., 4 състав от 18.07.2005 г. по гр. д. № 2565/2004 г. в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетяване на имуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 38 000 лв. (за сумата 18 000 лв.), поради оттегляне на иска и в тази част производството по делото е прекратено; обезсилено е решението на Софийски градски съд, както в уважената, така и в отхвърлената част на претенциите за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди и в тази част производството по делото е прекратено. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретни оплаквания: неправилно въззивният съд е оставил без движение исковата молба при положение, че ищците са изпълнили указанието на съда и са отстранили нередовностите на исковата молба и исковата молба отговаря напълно на изискванията на чл. 98 и чл. 99 ГПК - изложени са подробно обстоятелствата по претенциите, ясно е формулирано искането, представени са доказателства и въпросът дали и как и уточнен иска с молбата от 22.01.2007 г. е по съществото на спора. Независимо от това, ако нередовността на исковата молба не е била отстранена би следвало съдът да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, а не да се произнася с решение след като във въззивната инстанция са проведени три съдебни заседания, допуснато е и е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, за която жалбоподателите-ищци са заплатили депозит 150 лв. и която експертиза въобще не е коментирана. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДВПГ делата по този закон се разглеждат със задължително участие на прокурор. В производството пред въззивната инстанция прокурор е участвал само в последното съдебно заседание, което е нарушение на съществено съдопроизводствено правило и основание за отмяна на въззивното решение само на това основание. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, поради неизпълнение на процесуални задължения от страна на ищците, а в съдебното решение въззивният съд коментира въпроси по съществото на спора, с което е нарушено правилото на чл. 188, ал. 1 ГПК. Молят съда да отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. За ответник по касация С. о., гр. С. е подадено писмено възражение чрез процесуален представител адвокат В. Моли съда да остави без уважение жалбата, а обжалваното решение в сила, като правилно, законосъобразно и съобразено със събраните по делото доказателства. За ответник по касация Администрация на М. с. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмени бележки от процесуални представители Д. И. и М. Великова. Считат, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Претендират направени по делото разноски за всички инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. За ответник по касация Д. "Национален с. контрол", София не е изразено становище по повод жалбата. Представителят на В. касационна п. прокурор С. е оспорила касационната жалба. Счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като е правилно. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Исковете са основани на разпоредбата на чл. 1 ЗОДВПГ (ред., ДВ, бр. 92/10.11.2000 г., в сила към датата на подаване на исковата молба - 21.10.2004 г.) и съгласно императива на чл. 98, ал. 1, б. "г" ГПК ищците са длъжни още с исковата молба да изложат фактически обстоятелства, на които основават предявените искове за обезщетение на претърпени от тях вреди чрез реализиране отговорността на държавата в лицето на ответните институции за причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и/или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност имуществени и неимуществени вреди. В случая с исковата молба и уточненията й в процеса ищците са посочили надлежните ответници пасивно процесуалноправно легитимирани да отговарят по исковете, но не са изложени конкретни обстоятелства, въз основа на които претендират ангажиране имуществената им отговорност с оглед различните хипотези по чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ (за постановени незаконни актове, за извършени действия или за бездействия на техни органи и/или длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложената им работа) - кои са незаконните актове (трябва да са отменени съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ (посочената редакция), в причинна връзка с които са им причинени вредите, в какво са се изразили действията и/или бездействията на длъжностни лица на ответниците в причинна връзка с вредите, не е направена конкретизация на действията и бездействията на съответните длъжностни лица поотделно за всеки един от посочените ответници. Така, както са предявени исковете липсва основание и петитум по отношение на всеки един от посочените ответници. Процесуалното поведение на въззивния съд за осигуряване редовност на исковата молба не е съобразено с т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. В първото по делото заседание пред въззивната инстанция съдът е оставил без движение исковата молба като правилно е приел, че е нередовна с оглед изискванията на чл. 98 ГПК, но указанията до ищците са половинчати и с писмената им молба-уточнение от 22.06.2006 г. нередовността на исковата молба не е била отстранена. Вместо да постанови връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на основание чл. 100, ал. 3 ГПК вр. чл. 100, ал. 2 ГПК въззивният съд отново е насрочил делото в открито съдебно заседание. В заседанието не е дадена възможност на страните да вземат становище по редовността на исковата молба във връзка с подадената от ищците молба-уточнение на исковете и е допуснато ново доказателствено средство (допълнителна съдебно-техническа експертиза). В последното съдебно заседание, в което в нарушение на 10, ал. 1 ЗОДВПГ за първи път пред въззивната инстанция е участвал прокурор, съдът е приел заключението на вещото лице, дал е ход на делото по съществото на спора и е обявил делото за решаване. Вместо с определение съдът се е произнесъл с решение, в мотивите на което е посочил, че нередовностите на исковата молба са останали неотстранени и че съгласно чл. 100, ал. 2 ГПК исковата молба следва да се върне и след обезсилване на първоинстанционното решение производството по делото прекрати, в който смисъл е постановеният въззивен акт. Предвид изложеното решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав, при което на основание т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК при ВКС съдът следва да приложи чл. 100, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК с указания до ищците за отстраняване нередовността на исковата молба и по този начин изпълни задължението си за постановяване допустим съдебен акт по съществото на спора, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.