Решение № 6151 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13585/2008 г.

Решение № 6151 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13585/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Римини-Николай Риминчан" моли да бъде отменено решение от 26.6.2008 г. по ахд. № 3824/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 1741/29.7.2005 г. на ДП - Център от ТДД - София в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за периодите м. 4 - 12.2002 г., м. 1 - 2, м. 4 и 6.2003 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" - София, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е обявил ДРА № 1741/29.7.2005 г. на ТДД - София, ДП - Център за нищожен в частта, с която са определени данъчни задължения за периода м. 1.1999 г. - м. 3 2002 г. и е отхвърлил жалбата на ЕТ "Римини-Николай Риминчан" в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е редовно възложена в периода м. 4.2002 г. - м. 7.2003 г. С ДРА не е признат данъчен кредит 87 809, 70 лв. в периода м. 4.2002 г. - м. 7.2003 г., тъй като доставчиците не са намерени на данъчните им адреси, не е установено начисляване на данъка в счетоводствата им, някои доставчици не са представили поискани документи за установяване реалност на доставките и предходни доставчици. Част от фактурите са издадени след дерегистрация по ЗДДС на доставчиците или прехвърляне на предприятието им. Част от фактурите не са отразени в дневниците за продажби и данъчните декларации. Каса торът не е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, въпреки дадената му от съда възможност. Представени са ДРА на доставчиците "Крисибор", "Люсил 2001" ЕООД, "Алматрейд" ЕООД, "Мери 18", ЕТ "Анта - В. Хесапчиева-Йоло Йорданов", ЕТ "Темида 2002-Пламен Славчев" и "Филтрейд" ЕООД. Съдът е приел, че в тях няма анализ кои от доставките на ревизираните лица с кои доставки на техни доставчици са свързани и от тези ДРА не може да се установи налице ли е отнемане на данъчно предимство. Приел е също, че констатациите в ДРА относно преките доставчици не са оборени в съдебното производство. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Доводът на касатора за допуснати нарушения на процедурата по чл. 50 ДПК (отм.) при връчване на исканията за представяне на доказателства на преките доставчици отсъстващи от адресите си е неоснователен. Протоколите за проверка на адрес на всички преки доставчици са съставени по изискванията на ДПК (отм.) и са подписани от свидетел. След като всички преки доставчици за процесните периоди не са били намерени на данъчните им адреси и не са представили поисканите им доказателства за предходни доставчици, правилно съдът е приел, че не може да се направи извод, че по представените ДРА, съставени на същите доставчици не е признат данъчен кредит по доставки, свързани с процесните. В съдебно заседание на 19.6.2007 г. съдът е дал възможност на касатора да ангажира съдебно-счетоводна експертиза, като искане за назначаване на експертиза не е било направено. Обоснован е изводът на съда, че констатациите по ДРА не са оборени със събраните по делото доказателства. По ДРА не е признат данъчния кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за част от доставките, а за останалите - на това основание и по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като всички доставчици не са намерени на данъчните им адреси, не е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и не са представени доказателства за реалността на някои от доставките. По чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) констатациите в ДРА се считат за верни до доказване на противното. Следваше касаторът да докаже, че данъкът по спорните фактури е начислен в счетоводствата на преките доставчици чрез счетоводна експертиза, която да извърши проверка за това обстоятелство в счетоводствата на доставчиците и за тяхното редовно водене. Неоснователен е доводът на касатора, че тежестта на доказване не е върху него. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноските са неправилно определени от съда с включено адвокатско възнаграждение, въпреки, че видно от двете пълномощни, договорената сума на адвокатският хонорар не е внесена, поради което разноски за адвокатско възнаграждение по делото не са доказани и не е следвало да се включват в изчисленията на съда за разноските. Грешката може да бъде поправена по чл. 248 ГПК . Искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото следва да се присъди от окръжния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,