Решение № 13756 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2013 г.

Решение № 13756 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, чрез процесуален представител, срещу решение № 2153 от 01.04.2013 г., постановено по адм. дeло № 8411/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 9600-0235/17.07.2012 г. за определяне на нова митническа стойност и е определено допълнително държавно вземане по 2 броя ЕАД в размер общо на 15 619.11 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното му погасяване. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд за неспазване на законоустановената форма на издадения административен акт е неправилен. Счита, че в хода на пръвоинстанционното производство не са обсъдени в съвкупност всички ангажирани доказателства, включително и събраните официални документи от турската митническа администрация. Въз основа на тях се установява, че процесните стоки са внесени при занижена митническа стойност, което е наложило нейното последващо коригиране на основание чл. 29 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на решение № 9600-0235/17.07.2012 г., издадено от Началника на Митница Столична, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил издаденото от касатора Решение № 9600-0235/17.07.2012 г., с което на основание чл. 201 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 е определена нова митническа стойност и допълнително държавно вземане в размер на общо на 15619.11 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG005807H0113620/20.12.2010 г. и ЕАД № 11BG005807H0008517/28.01.2011 г. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват, че договорената и подлежаща на плащане цена е различна от декларираната. Посочил е, че в оспореното решение не са изложени мотиви и в хода на съдебното производство не са представени категорични доказателства, които да обосновават преценката на митническия орган, че следва да кредитира документите, представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не тези, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено въз основа на обосновани от събраните доказателства фактически и правни изводи, съответстващи на приложимия материален закон. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при контроверзни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представените с двата ЕАД фактури, респективно - на сумата, обективирана в търговските фактури, изпратени по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка настоящият състав напълно споделя изложените от административния съд мотиви, които са формирани след последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е прието, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но в нарушение на изискванията за форма. В него не е конкретизиран редът и използваният метод за определяне на нова митническа стойност, фактическите основания за включване на транспортните разходи към така определената нова митническа стойност, респективно - актът е немотивиран, което е самостоятелно основание за отмяна поради невъзможността съдът да упражни всеобхватен контрол на неговата законосъобразност. Касационната инстанция споделя и аргументите на административния съд относно констатираните нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, които правилно са квалифицирани като съществени, тъй като са накърнили правото на защита на вносителя и са повлияли на формираната крайна воля при издаването на акта. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил представените от турската митническа администрация документи и в резултат на това е формирал необосновани изводи, тъй като в тази връзка са изложени конкретни доводи относно представените при оформяне на износа фактури и необходимостта те да бъдат събрани при надлежно проведена насрещна проверка. Съгласно чл. 29, § 1 от от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета от 12.10.1002 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 02.04.2007 г., респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Регламента, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорени от митническия орган фактури, приложени към процесните ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Представените от вносителя фактури и квитанции за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, са достатъчни да установят, че декларираната митническа стойност е подлежащата на плащане и реално платената цена. Този извод е подкрепен и от неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че процесните две фактури по ЕАД са отразени в счетоводството на "Садат" ООД със стойностите, които са декларирани при вноса. Митническият орган не само не е оспорил представените от вносителя доказателства, но и не е установил главно и пълно релевантното обстоятелство, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО, е различна от декларираната. Ето защо, като е определил нова митническа стойност, касаторът е издал незаконосъобразен административен акт, който обосновано и материално законосъобразно е отменен с обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение