Решение № 3202 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2011 г.

Решение № 3202 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Галя Борисова Христова от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Татяна Бойчева, против решение № 37/15.09.2011 г., постановено по адм. дело № 310/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение № ПОВН-119/6.06.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и писмени бележки и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е изменено решение № ПОВН-119/6.06.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 315/05.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Русе за внасяне на приход на ДОО в размер на 869,66 лв. главница и 250,69 лв. - лихва, както и лихва до окончателното погасяване на задължението, само в частта на установеното задължение за лихви, като в края на текста на разпореждането е добавен текста: "Лихвите са дължими в случай на непогасяване на задължението за главница в 6-месечен срок от влизане в сила на разпореждането". С решението е отхвърлена жалбата на Галя Борисова Христова против решение № ПОВН-119/6.06.2011 г. на директора на РУСО гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 315/5.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Русе, за внасяне в проход на ДОО, в останалата част. Съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на РУСО гр. Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 207,22 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Даниел Климентов Христов, тъй като през периода 14.09.2009 г. - 4.01.2010 г. детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО, резултатите от която са обективирани в констативен протокол на РУСО. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. За да измени разпореждането в посочения по-горе смисъл в частта относно лихвите съдът се е позовал на разпоредбите на § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИД КСО обн., ДВ, бр. 60/2011 г., в сила от 5.08.2011 г., според които лихвите се дължат само ако в 6-месечен срок от влизане на разпореждането в сила не бъде платена главницата. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че детето на жалбоподателката - Даниел Климентов Христов, родено на х.хх.хххх г., е настанено в детско заведение - Детска ясла № 06 - гр. Русе, през периода от 14.09.2009 г. до 4.01.2010 г. Това обстоятелство не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 КТ и съответно е получила парично обезщетение за този период по чл. 53, ал. 1 КСО. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските до директора на РУСО изрично е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от промяната. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. След като детето е настанено в детско заведение е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, при които парично обезщетение не се изплаща. Във връзка с изложените в касационната жалба съображения относно изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение, следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав споделя напълно изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и сл. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли /отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г./, съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 06.12.2008 г. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според която парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "... настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли ...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. Доводите, че детето не е посещавало детското заведение или не го е посещавало редовно правилно са преценени от съда като неоснователни. Майката би следвало добросъвестно да уведоми административния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата от значение за правото й на обезщетение. Недекларирането на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИД КСО, в сила от 5.08.2011 г., при изпълнение на предвидените в разпоредбата предпоставки. В този смисъл макар първоинстанционният съд да е формулирал непрецизно диспозитива на съдебното решение в частта, с която е изменил разпореждането за възстановяване на суми в частта за лихвите, то съдебният акт е правилен като краен резултат и в тази част. Възражението на касатора за неправилно определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, тъй като присъденият размер е съобразен с обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,