Решение № 6435 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10244/2016 г.

Решение № 6435 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10244/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Х. Г. И. против решение по адм. д. № 108/2016 г. по описа на АС-С. З.. Навежда доводи за неправилност поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Твърди, че съдът недопустимо се е позовавал само на доказателства събрани по ДП № 375, ЗМ № 434/2015 г. на РУ-Ч. и тези от н. о. х. д. № 28/2016 г. по описа на РС-Ч.. Дисциплинарното нарушение не е квалифицирано с разпоредба от ЕК, а съдът не е взел предвид, че дисциплинарното производство е образувано по шест члена от ЕК- чл. 24, 42,46, 51, 49 и 19, като в заповедта за уволнение са посочени само чл. 19 и чл. 20 от ЕК. Не са взети писмени обяснения от служителя по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието. Жалбоподателят не е запознат срещу подпис с разпоредбите на Етичния кодекс. В заповедта няма фактически основания, което не е взето предвид от съда. Ответната страна директорът на ОД на МВР С. З. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14- дневния срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 172/5.07.2016 г. по адм. д. № 108/2016 г. по описа на Административен съд- С. З. е отхвърлена жалбата на Х. Г. И., младши автоконтрольор I степен в "Превенция и контрол по пътищата " на група "Главни пътища и автомагистрали" от сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция", против заповед № УРИ- 349з-617/26.02.2016 г. на директор на ОД на МВР- С. З., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е обосновал решението с обстоятелства, установени с допустими доказателствени средства в дисциплинарното производство. Неоснователно е оплакването, че събраните в досъдебно производство доказателства са недопустими за дисциплинарното производство, защото не са събрани по реда на АПК. Съгласно чл. 39 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат само тези доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони, какъвто е НПК. Следователно няма законова забрана за целите на дисциплинарното производство да се ползват събрани и изготвени по ДП № 375, ЗМ № 434/2015 г. на РУ- Ч. доказателствените средства. В дисциплинарното производство е установена фактическа обстановка, която сочи за виновно поведение от страна на служителя, изразяващо се в действия и съвети да бъде взета кръвна проба от друго лице, а не от водача на МПС "М. М.", на който е установена употреба на алкохол с техническо средство "А. Д. 7410 С с цел да избегне наказателно преследване. Л. Г. К., което е дало кръв вместо Д. З. П. е дал подробни обяснения, от които е видно, че смяната му с Д. П. пред ФСМИ е станала в присъствието и със знанието на жалбоподателя. Р. Д. П. на 17.12.2015 г. дава подробни обяснения за съдействието от страна на полицаите. И ако талонът за медицинско изследване № 0434355 е подписан от Д. П., протоколът за медицинско изследване е подписан от освидетелствания Г. К.. С. Х. И. се е подписал за вземането на кръв на алкохолна проба пред дежурния лекар. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства в досъдебното и дисциплинарно производство и е изградил обосновани правни изводи за извършено дисциплинарно нарушение. Не са допуснати съществени нарушения в дисциплинарното производство. Образувано е със заповед на 18.12.2015 г. за допуснати нарушения по т. 24, т. 42, т. 46, т. 49, т. 19, т. 51 на Етичния кодекс, заповедта е връчена на 18.12.2015 г. при отказ в присъствието на двама свидетели. Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка на 15.02.2016 г., с която служителят е запознат на 16.02.2016 г. с посочено неспазване на т. 19 и т. 20 от ЕК, а именно: държавният служител е длъжен да пази доброто на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си. В случая служителят не само не е насърчил лицето Д. П. да спази закона, а е дал съвети и е съдействал за нарушаването му, като по този начин не е опазил и доброто име на институцията. Въз основа на установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка и изготвена обобщена справка е отправена покана на 16.02.2016 г. за даване на писмени обяснения на същата дата и е връчена на служителя на същата дата. Жалбоподателят не е дал обяснения, за което е оформен протокол УРИ-349р-3951 от 18.02.2016 г. Следователно като е приел, че няма процесуални нарушения свързани с правото на служителя да даде обяснения, съдът е постановил обоснован правен извод. Неоснователен е доводът, че заповедта не индивидуализира нарушението и следователно няма мотиви. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да не съвпадат по време с издаването му и същите могат да се намират в друг предхождащ го документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая мотивите се намират в обобщената справка, която съдържа всички обстоятелства индивидуализиращи по време, място и съдържание виновно поведение на служителя. Неоснователно е оплакването за материална незаконосъобразност на решението поради липсата на доказателства, че правилата на Етичния кодекс не са съобщени на служителя. Защитната теза е, че липсата на знание за съдържанието на тези правила изключват виновно поведение. Съгласно чл. 150 от ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в "Д. вестник". Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР . Следователно не съобщаването срещу подпис на всеки служител, а обнародването на Етичния кодекс в ДВ бр. 67 от 12.08.2014 г. е правно релевантният факт, за да възникне задължение на служителя да спазва правилата в него. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение