Решение № 4910 от 10.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 4, ал. 1, изр. второ от Закона за местните данъци и такси.

Образувано е по касационна жалба от Рози 2006 ООД гр. София, [ЕИК], срещу Решение 2180/02.04.2021 г., постановено по адм.д. 5451/2019 г. на Административен съд София град, поправено с Решение 7589/16.12.2021 г. по същото дело.

Касаторът твърди, че решението е неясно, необосновано и незаконосъобразно. По-конкретно счита, че от мотивите не става ясно какви са фактическите и правни изводи на съда и как са определени задълженията на дружеството за такса за битови отпадъци. Моли за отмяна на решението и потвърдената с него част от задълженията, както и за присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът в производството, Кметът на Столична община счита касационната жалба за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В производството е приета за разглеждане и частна жалба от Кмета на Столична община срещу Разпореждане 2286/21.03.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 5451/2019 г., поправено с Решение 2332/08.04.2022 г. Частният жалбоподател твърди, че с разпореждането, с което съдът е върнал касационната жалба на Кмета на Столична община поради нейното оттегляне, не се е произнесъл по връщането на внесената държавна такса за касационно обжалване. Кметът на Столична община претендира връщане на внесената такса, тъй като касационната жалба е била подадена поради отхвърлянето на искането за поправка на очевидна фактическа грешка от страна на първоинстанционния съд, а впоследствие грешката е била отстранена по указания от Върховния административен съд, и това довело до отпадане на правния интерес от обжалването.

Като ответник по частната жалба Рози 2006 ООД изразява становище за основателността на искането на Кмета на Столична община за възстановяване на внесената държавна такса за касационно обжалване.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Върховният административен съд, VІІІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания, приема за установено следното:

Настоящото производство е второ по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Предмет на съдебна проверка в първото по ред първоинстанционно производство е бил Ревизионен акт МДТ-РД-01-07-69/14.09.2015 г., издаден от органи по приходите при Столична община, в частта, потвърдена с Решение СОА16-РД28-2/18.02.2016 г. на Кмета на Столична община, с която в тежест на Рози 2006 ООД гр. София са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в общ размер 42 052,14 лева и лихви за просрочие в размер на 7 735,22 лева и за такса за битови отпадъци в размер на 196 617,11 лева и лихви за просрочие в размер на 39 832,46 лева.

С Решение 5241/16.08.2017 г., постановено по адм.д. 3840/2016 г. на Административен съд София град, ревизионният акт е бил отменен за задълженията за данък върху недвижимите имоти за периоди 2010 2014 г. за размера над 26 880,27 лева и съответните им лихви, както и за задълженията за такса за битови отпадъци за периоди 2010 2014 г. за размера над 49 698,64 лева и съответните им лихви. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена.

За да отмени частично задълженията, установени в ревизионния акт, при първото разглеждане на жалбата административният съд е приел, че дружеството притежава имот пл. 811 в квартали 40 и 41а в м. Манастирски ливади изток, с площ по н.а. 21 448 кв.м. Деклариран е по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ през 2006 и 2010 г. като земя с отчетна стойност до 31.05.2010 г. 7 310 814 лева и след 31.05.2010 г. - 7 475 935,20 лева. В имота няма водопровод, канализация, електрификация, около него няма улична мрежа.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти, определени с обжалвания ревизионен акт са съответно за 2010 г. - 13 944,21 лева, за 2011 г. 14 017,38 лева, за 2012 г. 14 017,38 лева, за 2013 г. - 14 017,38 лева и за 2014 г. - 14 017,38 лева.

С ревизионния акт за 2010 г. е установено задължение за такса за битови отпадъци в общ размер 32 535,02 лева, от които потвърдени с решението на Кмета на Столична община 32 305,55 лева. Задължението е формирано от 1300 лева такса за един съд за една година при седмична честота на сметосъбирането, и 31 005,55 лева такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Този компонент е изчислен въз основа на отчетната стойност на имота към началото на периода, по 4,2 промила, определени като такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване с решение на Столичния общински съвет.

За 2011 г. е определена такса за битови отпадъци в размер на 27 465,77 лева, формирана от сбора на таксата за един съд за една година при честота на извозването един път седмично 1300 лева и 26 165,77 лева такса за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, изчислена въз основа на отчетната стойност на имота при прилагане на ставка 3,5 промила въз основа на решение на Столичния общински съвет.

За 2012 г. на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (по-нататък Наредбата), таксата за битови отпадъци за недвижимите имоти на предприятия е 10 промила върху отчетната стойност, от които 3,8 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 2,8 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и 3,4 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Общият размер на установеното при прилагане на тази ставка задължение (главница) е 74 759,35 лева, от които 28 408,55 лева за сметосъбиране и сметоизвозване, 20 932,62 лева за обезвреждане и 25 418,18 лева за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За 2013 г. таксата за недвижими имоти на предприятия по чл. 26, ал. 1 от Наредбата е 10 промила, от които 3,6 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 3 промила за обезвреждане на отпадъци в депа и други съоръжения и 3,4 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Общият размер на установеното задължение (главница) е 74 759,35 лева, от които 26 913,37 лева за сметосъбиране и сметоизвозване, 22 427,81 лева за обезвреждане и 25 418,18 лева за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За 2014 г. таксата за битови отпадъци е определена в размера по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 2 от Наредбата, или 6,3 промила, от които 2,7 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и 3,6 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Общият размер на определената за 2014 г. такса е 47 098,39 лева, от които 20 185,03 лева за обезвреждане на битови отпадъци и 26 913,36 лева за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съдът е приел за установено, че имотът не е застроен, в него не се извършват дейности, генериращи битови отпадъци и в обхвата на този имот няма изградена общинска инфраструктура, която да позволява използването му в съответствие с предназначението му по ОУП от 2009 г. Освен това за имота има изрични заповеди за изключване от границите на района, в който се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, за целия ревизиран период.

Констатирал е също така, че от общата площ на имота 7 757 кв.м са отредени за публична собственост, или 36,08 % от площта, които по силата на чл. 16, ал. 5 от ЗУТ са отчуждени с влязъл в сила ПУП по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Тази част от имота имала характер на публична общинска собственост и за нея не се дължал данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.

Въз основа на съдебно-счетоводна експертиза съдът е определил отчетната стойност на имота за целите на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци върху оставащата площ на имота, или 13 743 кв.м, тоест отчетна стойност 4 778 715,96 лева.

Предвид това, съдът е отменил частично установените задължения за данък върху недвижимите имоти за размера, определен върху разликата между отчетната стойност на целия имот и приетата от съда отчетна стойност на имота след приспадане на площта, представляваща публична държавна собственост. Потвърденият от съда размер на данъка за 2010 г. е 8 847,74 лева (внесени изцяло), за 2011 г. 8 960,09 лева (внесени изцяло), за 2012 г. - 8 960,09 лева и лихва към датата на ревизионния акт 2 810,69 лева, за 2013 г. 8 960,09 лева и лихва 1 895,34 лева и за 2014 г. 8 960,09 лева и лихва 984,98 лева.

Предвид определената от съда отчетна стойност на имота след приспадане на площта, приета за публична държавна собственост, съдът е отменил частично и установените задължения за такса за битови отпадъци, определени на базата на отчетната стойност.

За 2010 г. е определил задължение за такса за битови отпадъци в размер на 21 118,95 лева, от които 1300 лева за един съд и 19 818,95 лева (4,2 промила по отчетната стойност) за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Задължението е било внесено изцяло към датата на ревизионния акт.

За 2011 г. е определил задължение за такса за битови отпадъци в размер на 18 025,51 лева, от които 1300 лева за един съд и 16 725,51 лева (3,5 промила по отчетната стойност) за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Задължението е било внесено изцяло към датата на ревизионния акт.

Приел е, че в таксата за битови отпадъци за 2012, 2013 и 2014 г. неправомерно е бил включен компонентът сметосъбиране и сметоизвозване, каквато услуга не е извършвана.

Съответно за 2012 г. е потвърдил задължение за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 3,4 промила върху възприетата от него отчетна стойност, или 16 247,63 лева, за 2013 г. 3,4 промила върху възприетата от него отчетна стойност, или 16 247,63 лева, и за 2014 г. 3,6 промила върху възприетата от него отчетна стойност, или 17 203,38 лева, както и съответните лихви.

Над така определените размери на данъка и таксата съдът е отменил ревизионния акт. В диспозитива на решението са посочени общите размери на потвърдените задължения за внасяне, както следва 26 880,27 лева данък върху недвижимите имоти (размер на задълженията за внасяне за 2012, 2013 и 2014 г.) и съответните лихви, и 49 698,64 лева за такса за битови отпадъци (размер на задълженията за внасяне за 2012, 2013 и 2014 г.)

Това решение е обжалвано единствено от Кмета на Столична община по отношение на отменената част от задълженията. С Решение 7214/14.05.2019 г., постановено по адм.д. 12217/2017 г., Върховният административен съд отменя първоинстанционното решение в обжалваната част. Според мотивите на решението на Върховния административен съд, в производството безспорно е било установено, че част от имота с площ 7 757 кв.м е отредена за публични нужди, но материалноправното основание на заповедта за одобряване на ПУП не е чл. 16 от ЗУТ, а чл. 134, ал. 2, т. 8 от ЗУТ, и няма данни за проведена отчуждителна процедура. Касационната инстанция се позовава и на Решение 11/26.11.2013 г. на Конституционния съд, според което такива имоти е възможно да се ползват със стопанска цел и те са имущество, чието освобождаване от данък може да се извърши само изрично и само със закон, поради което е приел за неправилен извода на съда за относимост на устройствения статут на имота към дължимостта на данъка и таксата. Върховният административен съд възприема като обосновани изводите относно определяне на данъчната основа според отчетната, а не данъчната стойност на имота, както и относно недължимостта на таксата за битови отпадъци за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Приема обаче за неправилни изводите относно недължимостта на таксата в компонентите за обезвреждане в депо и за почистване на територии за обществено ползване. Предвид това отменя в обжалваната част решението на административния съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд за определяне на действителния размер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци при съобразяване с мотивите на решението.

Въз основа на доказателствата, представени в преписката и събрани в първото и второто първоинстанционно производство, при новото разглеждане на делото административният съд е установил от фактическа страна и приел от правна страна, че отчетната стойност на притежавания от дружеството имот за процесните години е 7 475 935,20 лева съобразно подадената през 2010 г. декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. За ревизираните периоди 01.01.2011 31.12.2014 г. данъчната оценка на имота е 1 016 635,20 лева и е по-ниска от отчетната стойност на имота.

Във връзка с установените задължения за данък върху недвижимите имоти съдът е приел, че тези задължения са били определени правилно с ревизионния акт въз основа на отчетната стойност на имота, декларирана от дружеството през процесните години, тъй като тя е по-висока от данъчната оценка на имота по Приложение 2 към ЗМДТ и съответства на изискванията на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Констатирал е, че приложената ставка на задължението за данък върху недвижимите имоти е правилно определена.

Във връзка с установените задължения за такса за битови отпадъци съдът е приел, че за 2012 и 2013 г. имотът на дружеството изрично е бил изключен от границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване със заповеди на Кмета на Столична община обстоятелство, което е установено от самите заповеди и потвърдено изрично от писмо на общината, прието при първото разглеждане на жалбата. Предвид това е счел, че определените задължения във връзка с този компонент на таксата са незаконосъобразни. Освен това е констатирал, че дружеството е подало декларации, че няма да използва имота през цялата година за всички ревизирани години и приложение следва да намери чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ. Посочил е, че дружеството дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като не е налице изключението по чл. 71, ал. 2 от ЗМДТ. Имотът на дружеството попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, но за него се дължи такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, тъй като не попада в изключенията по чл. 71, ал. 3 от ЗМДТ. По отношение на компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът е приел, че през процесните периоди извършването от страна на общината на дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа е доказано.

По тези съображения съдът приема за законосъобразно начисляването на такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2012 и 2013 г. в размер на 3,4 промила върху пълната отчетна стойност на имота съгласно решение на Столичния общински съвет, или 25 418,18 лева за всяка от годините, и за 2014 г. в размер на 3,6 промила върху отчетната стойност, или 26 913,37 лева.

По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения съдът констатира, че с ревизионния акт такива задължения не са определени.

В диспозитива на обжалваното решение, така както е поправен с Решение 7589/16.12.2021 г., съдът постановява:

В съответствие с обхвата на касационната проверка, посочен в чл. 218, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс, касационният състав констатира, че в разглежданото в настоящото производство съдебно решение не са разграничени установените с ревизионния акт задължения от задълженията, предмет на проверка при второто първоинстанционно производство, и липсва произнасяне по всяко от тях. Така на стр. 3 от решението разглежданите задължения са описани, така както са описани в диспозитива на частично отмененото решение, тоест не установените по размер задължения, а задълженията за внасяне общо за петте ревизирани периода. По съображенията, изложени в мотивите на решението, съдът е потвърдил задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти за всички ревизирани периоди 2010 2014 г., като е посочил общ размер на потвърдените задължения, формиран само от задълженията за внасяне за 2012, 2013 и 2014 г. и съответните лихви. Така се е произнесъл и по вече влязлата в сила част на задълженията за тези три години, но не и по размера на определените задължения за 2010 и 2011 г., които са били оспорени изрично, макар да не са били дължими към датата на ревизионния акт поради пълното им погасяване преди датата на ревизионния акт. Същото се отнася и до задълженията за такса върху битовите отпадъци, за които с диспозитива на решението е отменен ревизионният акт над общо посочени суми, които са формирани от задълженията за два от компонентите на таксата, без изрично произнасяне за отмяна на таксата в третия компонент и идентифициране на отменените задължения. Едновременно с това е постановен и диспозитив за отхвърляне на жалбата в останалата й част по отношение на таксата.

Предвид описаните по-горе обстоятелства, свързани с касационното обжалване на решението, постановено при първото разглеждане на жалбата от първоинстанционния съд, касационният състав намира, че при правилно установени факти, в отделни негови части решението е недопустимо, а в допустимата си част е отчасти законосъобразно и отчасти незаконосъобразно, както следва:

Тъй като дружеството не е обжалвало пред ВАС решението, постановено при първото разглеждане на жалбата, в сила са влезли определените задължения:

(За 2010 и 2011 г. с ревизионния акт не са определени задължения за обезвреждане на отпадъци. За 2014 г. с ревизионния акт не е определено задължение за сметосъбиране и сметоизвозване.)

Следователно предмет на съдебен контрол пред административния съд при второто разглеждане на жалбата е следвало да бъдат:

• 2010 г. 5 096,47 лева (13 944,21 лева по РА 8 847,74 лева по първото решение),

• 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. 5 057,29 лева за всеки от периодите (14 017,38 лева по РА 8 960,09 лева по първото решение) и съответните лихви за 2012, 2013 и 2014 г.

2) отменените задължения за такса за битови отпадъци:

• в компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване върху разликата между отчетната стойност на целия имот и отчетната стойност на имота, възприета от съда при първото разглеждане на делото, или 2010 г. 11 186,60 лева (31 005,55-19 818,95), 2011 г. 9 440,26 лева (26 165,77-16 725,51), 2012 г. 9 170,55 лева (25 418,18-16 247,63), 2013 г. 9 170,55 лева (25 418,18-16 247,63) и 2014 г. 9 709,98 лева (26 913,36-17 203,38) и съответните им лихви.

• в компонента сметосъбиране и сметоизвозване в пълния установен с ревизионния акт размер за 2012 г. 28 408,55 лева и за 2013 г. 26 913,37 лева и съответните им лихви;

• и в компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения в пълния установен с ревизионния акт размер за 2012 г. 20 932,62 лева, 2013 г. 22 427,81 лева и 2014 г. 20 185,03 лева и съответните им лихви.

Въпреки така очертания предмет на съдебен контрол, при второто разглеждане на жалбата административният съд потвърждава ревизионния акт за суми, съответстващи на пълните определени задължения за внасяне за периодите 01.01.2010 31.12.2014 г. Така за частта от задълженията (за данък и такса), потвърдени при първото разглеждане, които не са обжалвани и са влезли в сила, решението се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.

По законосъобразността на решението в допустимата част, касационният състав приема следното:

Спор относно отчетната стойност на имота в производството не е повдиган. Спорът дали задълженията следва да бъдат определени върху пълния размер на отчетната стойност е разгледан при първото касационно обжалване, при което касационният състав е дал на административния съд задължителни указания по прилагането на закона. За основа за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за недвижимия имот, а именно за определяне на задълженията следва да се приеме отчетната стойност по ревизионния акт - 7 475 935,20 лева. Тази отчетна стойност съответства на пълната площ на имота, доколкото подробният устройствен план, с който части от имота са отредени за публични нужди, няма пряко отчуждително действие с оглед материалноправното си основание по чл. 134, ал. 2, т. 8 от ЗУТ. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства площта, предвидена с ПУП за общинска инфраструктура, да е била отчуждена и уличната регулация да е приложена.

Спорните от фактическа страна обстоятелства относно действителното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателя са изяснени от събраните при разглеждането на делото от първоинстанционните състави доказателства. За задълженията за такса върху недвижимите имоти в компонента сметосъбиране и сметоизвозване в обжалваната при второто разглеждане част - за 2012 г. 28 408,55 лева и за 2013 г. 26 913,37 лева, според диспозитива на решението жалбата се отхвърля. В тази част решението е неправилно, а диспозитивът противоречи на изложените мотиви за недължимост на този компонент от таксата поради липсата на извършвано сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот през тези два периода. Касационният състав приема за безспорно установено, че през 2012 г и 2013 г. имотът е бил изрично изключен от границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. При това положение за тези два периода включването на компонент сметосъбиране и сметоизвозване в таксата за битови отпадъци за имота противоречи на чл. 71, т. 1 от ЗДМТ и това налага отмяната на ревизионния акт в тази част, а именно за 2012 г. 28 408,55 лева и за 2013 г. 26 913,37 лева и съответните им лихви.

Относно дължимостта на такса за битови отпадъци в компонента обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения приложение следва да намери чл. 19, ал. 4 от Наредбата, както и чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (в редакцията преди измененията в ДВ бр. 88 от 2017 г.), доколкото в производството е установено, че общината разполага със съоръжения за третиране на битови отпадъци. Предвид това, решението следва да бъде оставено в сила по отношение на частта от задължението, припадащо се на този компонент.

По отношение на задълженията за такса за битови отпадъци в компонент поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2010 г. съдът е отменил задължението над размер, който е по-висок от определения в ревизионния акт, така както е потвърден от решаващия орган. За останалите периоди е отхвърлил жалбата за задълженията над точно установените в ревизионния акт за 2011 г. 26 165,77 лева, за 2012 г. 25 418,18 лева, за 2013 г. 25 418,18 лева и за 2014 г. 26 913,37 лева и съответните лихви за забава. Таксата за битови отпадъци в компонент поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима съгласно чл. 19, ал. 4 от Наредбата и чл. 71, т. 2 от ЗМДТ (в приложимата редакция), доколкото безспорно е установено, че общината предоставя такава услуга. В тази част решението следва да бъде обезсилено в частта, с която жалбата е отхвърлена за задължението за 2010 г. за размера от 31 005,55 лева до 31 398,93 лева, а в останалата допустима част да бъде оставено в сила.

При това положение решението е законосъобразно и се оставя в сила по отношение на определените в ревизионния акт и невлезли в сила задължения за такса за битови отпадъци в размери за 2010 г. 11 186,60 лева; за 2011 г. 9 440,26 лева; за 2012 г. 30 103,17 лева (20 932,62 лева обезвреждане и 9 170,55 лева обществени територии) и съответните им лихви; за 2013 г. 31 598,36 лева (22 427,81 лева обезвреждане и 9 170,55 лева обществени територии) и съответните им лихви; за 2014 г. 29 895,01 лева (20 185,03 лева обезвреждане и 9 709,98 лева обществени територии) и съответните им лихви.

По отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти в частта, предмет на обжалване при второто разглеждане на делото, касационният състав приема, че те са дължими по съображенията, изложени във връзка с определянето на отчетната стойност на имота, в размерите, посочени в ревизионния акт. В тази част жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид произнасянето по същество в касационната инстанция съгласно чл. 227 от АПК, касационният състав дължи произнасяне и по претендираните разноски в двете инстанции. При отменени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 55 324,92 лева и съответните им лихви и материален интерес от спора при второто разглеждане на жалбата 192 870,95 лева и съответните лихви (25 325,63 лева определен данък върху недвижимите имоти и съответните лихви и 167 545,32 лева определена такса за битови отпадъци и съответните лихви), претендираните разноски в първоинстанционното и в касационното производство следва да се разпределят при пропорция 28,68 % за касатора и 71,32 % за ответника. Съответно на касатора от общо разноски 10 971 лева се следват 3 146,48 лева, а на ответника от юрисконсултско възнаграждение за интереса в размера по чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 12 364,84 лева се следват 8 818,60 лева. След компенсация, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 5 672,12 лева.

По отношение на частната жалба на Кмета на Столична община, с която ответникът оспорва разпореждането за връщане на касационната жалба, като иска връщане на внесената държавна такса за касационно обжалване, настоящият състав съобрази, че в молбата си за оттегляне на касационната жалба Кметът на Столична община е поискал произнасяне по разноски. С разпореждането си за връщане на касационната жалба съдът е сложил край на производството по тази жалба, без да се произнесе по искането за разноски съобразно чл. 81 от ГПК, приложим по препращане от чл. 144 от АПК. Предвид това, частната жалба има характер на искане по чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, което следва да бъде върнато на същия състав на първоинстанционния съд за разглеждане по този ред.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение,