Решение № 12413 от 18.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2018 г.

Решение № 12413 от 18.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на юрисконсулт Д. Златева, в качеството й на процесуален представител на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД срещу решение № 983 от 18.05.2018 г. по административно дело № 2165/2017 г. по описа на административен съд – Бургас. С него е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ по заявление № К-1092-3/02.06.2017 г., подадено от Я. Панайотова, като за проведеното съдебно производство не са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на лицето и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - Я. Панайотова, чрез процесуалния си представител адв. Д. Димитров, оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Подадена е частна жалба от Я. Панайотова срещу определение № 1608 от 10.07.2018 г. постановено по същото адм. дело № 2165/2017 г. по описа на АС – Бургас. С него е оставено без уважение молбата й по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за изменение на решението в частта за съдебните разноски. Иска се същото да бъде отменено и се присъдят такива за първата съдебна инстанция. Ответната страна по частната жалба – "ВиК" ЕАД оспорва същата по съображения изложени в писмено становище по реда на чл. 232 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена е в законоустановения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба също е процесуално допустима, като подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № К-1092-3/02.06.2017 г. на "ВиК" ЕАД по заявление вх. № К-1092-4 от 13.06.2017 г. подадено от Я. Панайотова и е върнал преписката на "ВиК" ЕАД гр. Бургас за произнасяне по заявлението в 30-дневен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение. В диспозитива на решението като номер на заявлението е посочен № К-1092-4 от 13.06.2017 г. В мотивите на административния акт е цитирано заявление № К-1092-1 от 22.05.2017 г., като то е представено с административната преписка (стр. 38 от съд. досие). В мотивите на постановения съдебен акт е обсъждано това заявление от 22.05.2017 г. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена след постановяване на настоящия съдебен акт, по реда на чл. 175 от АПК. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. № К-1092-1/22.05.2017 г. Я. Панайотова е поискала от "ВиК" ЕАД гр. Бургас да получи документи съдържащи обществена информация, а именно: незаверени преписи от всички договори, които са сключени от дружеството, попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. В срока за произнасяне по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, без да поиска уточняване на заявлението за достъп по чл. 29 ЗДОИ, или удължаване на срока по чл. 30 и чл. 31 от ЗДОИ, с писмо изх. № К-1092-3 ат 02.06.2017 г. подписано от изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД гр. Бургас, било отговорено на жалбоподателката, като е отказан достъп до поисканата информация. Установено е по делото, че от ответника в първоинстанционното производство са представени 24 броя заявления за достъп до обществена информация с идентично или сходно съдържание, подадени от няколко лица, вкл. и жалбоподателката и пълномощника й, като във всички е посочен един и същ техен адрес – гр. София, ул. "Войводина могила" № 42. От правна страна съдът е приел, че жалбата е насочена срещу пасивно легитимиран ответник по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Посочил е, че информацията относно договори сключени от "ВиК" ЕАД във връзка с неговата дейност е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. С оглед определението на чл. 11 от ЗДОИ по своя характер информацията е служебна, а достъпът до нея е свободен, с изключение на случаите изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Съдът е обсъдил приложението на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ и възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, понеже за една и съща информация заявления са подали няколко лица, които имат връзка помежду си и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и получаване на суми като съдебни разноски. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Легално определение на понятието "Публичноправна организация" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Видно от вписванията в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на "ВиК" ЕАД е Държавата. Следователно статутът на търговското дружество, неговото управление, финансиране и неговият предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Правилен е изводът на съда, че исканата информация е служебна обществена информация, която задълженият субект, при липсата на ограниченията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ и при съобразяване на разпоредбата на чл. 31 от ЗДОИ - ако информацията засяга трето лице, следва да предостави. Неоснователен е доводът на касационният жалбоподател, че първоинстанционният съд е отхвърлил доводите му за абстрактно претендиране на информацията, без конкретна насоченост. Съдът подробно е обсъдил същото възражение. Правилни са изводите му, че исканата информация няма абстрактен характер, а е конкретна и касае договорите по чл. 20, ал. 4 от ЗОП, счетоводните документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП и справка за платените суми по тях. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В процесния случай в заявлението ясно е посочено достъп до каква информация се иска. Ако административният орган е считал, че заявлението се е нуждаело от уточнение, то същият в съответствие с чл. 29 от ЗДОИ е можел да поиска от заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация, като му предостави срок за това. Доказателства за такива действия не са представени. В оспорвания административен акт липсват мотиви в тази насока. Задължение на органа е да уточни предоставянето на каква точно информация се иска от него, в случай, че заявлението, с което е сезиран му е неясно и с оглед направеното уточнение, да се произнесе по подаденото заявление. От неизпълнението на това задължение не може да се претендира неоснователност на жалбата. Също така, ако дружеството не разполага с информацията, то в изпълнение на закона следва да уведоми заявителя за това. Правилни са изводите на съда, че не могат да бъдат споделени съображения, че за една и съща информация са подадени заявления от няколко лица, които имат връзка по между си, поради което търсената информация не следва да се предоставя. Такъв довод е наведен и пред настоящата инстанция. Подаването на идентични заявления за достъп до обществена информация не прави жалбата неоснователна. Дали жалбата е основателна или неоснователна се преценява с оглед оспорвания административен акт, конкретните факти и обстоятелства, и твърдения на страните. Свързаността на лицата също не обуславя неоснователност на жалбата. По делото не са представени доказателства, че по заявлението на някое от другите лице е предоставена исканата информация, за да може да се разглежда възможността лицата да са получили информацията. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд в производство по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е оставил без уважение молбата на адв. Д. Димитров, пълномощник на Я. Панайотова, за допълване на решение № 983 от 18.05.2018 г. постановено по административно дело № 2165/2017 г. по описа на АС - Бургас. Изложил е съображения, че е в случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права в пълен разрез с изискванията на чл. 3 от ГПК. За да направи този извод съдът се е позовал на представените по делото от ответника заявления за достъп до обществена информация с идентично или сходно съдържание, подадени от няколко лица, включително и Я. Панайотова и пълномощника й, както и изготвена справка от НБД "Население" за роднинските връзки между тях. Така постановеното определение е правилно. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, който е отчел злоупотребата с процесуални права и е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските. Касае се за 24 броя заявления, подадени от свързани помежду си лица за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на явен стремеж към злоупотреба с процесуални права с цел облагодетелстване. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касационния жалбоподател, както и на ответната страна по касационната жалба за касационната инстанция по изложените по-горе доводи. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.